„Днешната политическа класа е нищо, което ражда едно нищо“. Това споделя Вежди Рашидов, който е скулптор и политик. Бил е депутат, министър на културата в първия и втория кабинет на Борисов, както и председател на Народното събрание.
Член-кореспондент е на Българската академия на науките. През последните години Вежди Рашидов се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми.
-Господин Рашидов, ваши са думите „Уморих се да говоря за политика, която не ражда нищо“. Какво родиха отминалите парламентарни избори?
-Политиката е отговорност на хора, избрани от народа именно за да изпълняват програми, които са необходими на обществото като цяло. Сам по себе си този процес трябва да е градивен, но в последните години политиката влезе в криза, която като спирала се завъртя в самата нея. Създаде се безполезна политическа класа, занимаваща хората със своята омраза един към друг, създаваща усещане за безпомощност и бездарие и липсата на какъвто и да е разум и капацитет. За съжаление, в нашата политика отсъстват доказани можещи и значими хора. Аз винаги съм казвал, че нищото ражда едно нищо.
-Имаше ли някакви изненади за вас на тези избори? Кой е големият губещ и кой печеливш?
-За пореден път не съм изненадан. Имаме абсолютно същия ялов парламент, в който част от представителите са неможещи хора, обсебени от кариеризъм и неистово желаещи властовия адреналин. А големият губещ винаги е народът.
-Избирателната активност се повиши, смятате ли, че хората са простили на политиците, или има друга причина за тази активност?
-При 70 процента негласуващи да увеличиш себе си с пет процента не е повод за радост. Въпреки всичко за хората това е по-добрата посока. Но за обществото ясно и честно трябва да се каже, че основната вина трябва да поеме българският гласоподавател, защото хората, които са разочаровани всеки път, самите те поставят и избират с бюлетината тези политически фигури. Отрицателният вот – да гласуваш от омраза, е най-грешното гласуване. Разумните хора гласуват за програми, в които трябва да видят себе си и своите интереси.
-Осем партии влизат в парламента. Дълго ли ще има пазарлъци за съставяне на правителство и кой с кого би се коалирал според вас?
-За правителство аз съм казвал и ще повторя – правителства имаше, но те не създадоха нищо в рамките на последните години. А пет години, похабени от живота на хората, е много дълго време. Когато един парламент е кух, облечен само в нови костюми, то и сто партии да влязат, е все тая. А за забавлението на общество и медии дали ще има правителство, то и сега има правителство, но какво от това.
-Били сте председател на Народното събрание, какво бихте посъветвали новите депутати?
-Да бъдат полезни, като работят за хората, и да бъдат винаги близо до тях, но това е по-скоро съвет към лидерите на партиите, защото те са тези, които вземат решение. Останалото са кандидати за кариера и масовка, която изпълнява решенията на лидерите си.
-Защо не се чува гласът на българската интелигенция? С много малки изключения интелектуалците не говорят за политика, не говорят и на хората.
-Българската интелигенция е интересен феномен. При всички ситуации големите творци, интелигенцията в други европейски страни са били винаги с ясна позиция за всичко около тях. Нека не забравяме дори най-знаковия протест на Пикасо, актуален и до днес – „Герника“, както и на най-големите композитори на света и песните на протеста от Микис Теодоракис до Джон Ленън, позициите на писатели и поети, които са стигали от себеотрицанието до разстрела – от Хемингуей до Вапцаров. А нашият феномен е, че когато трябва да имаме категорична позиция, ние сме глухонеми, мълчаливи за цялата деморализация на българското общество, но гъделичкащи себелюбието един на друг със световна слава до Капъ куле и Драгоман, а незнайно защо вече в Ниш или в Одрин никой не ни познава. При такава деморализация от политиците върху обществото, при такова раболепие и смирение то неминуемо ще убие самочувствието на българския творец и неговото важно присъствие в живота. В цялата тази духовна тишина бих попитал равнодушното интелектуално семейство нима чуха в това предизборно говорене политик, който да каже думата култура?
– Каква е вашата равносметка от пребиваването ви в политическия живот?
-Като всеки творец и аз бях един идеалист. Смятах, че мога да оставя полезна диря след себе си като това да се осмеля да направя реформа в театрите и бях окуражен от големия Крикор Азарян. Той ми каза фраза, която никога няма да забравя: „Ако ти имаш смелостта да направиш реформа в театрите, то ти ще върнеш ренесанса на българските театри“. И днес съм свидетел как, за разлика от предишните празни салони, няма билети, залите са пълни. Върнахме на художниците „Шипка“ 6 в тежък спор и труден казус със Софийския университет. Направихме много ремонти на театрални сгради, нови музеи и представихме България в най-престижните зали на Европа и света. За всичко това бях нападнат, че „убивам театъра“, оплют за това, че връщам на художниците техния дом, тишина за ремонтите на театралните сгради, за музеите – уютни и красиви за „умните и красивите“, изложби от Лувъра до Пол Гети с измислени скандали. И за най-хубавия обект – Ларгото, реализиран с шест големи български архитекти някакви хлапета като някакви Глишевци напираха с протести да ни кажат как се гради Ларго. Като спрях кражбата на дома на великия скулптор Андрей Николов, чак от Виена бях заплашен, че под прозорците на министерството ще има протест, и имаше такъв протест. Та така – нямаше благодарност, а и умишлено тези неща бяха оставени в тишина. Така че в политика, където основно се говори за корупция, може би тишината идва от това, че творците, които живеят с чувството, че държавата им дава подаяния, като че ли някои от тях се научиха на корупционни схеми. Свеж пример за това е скорошният скандалът с няколко театъра.
-Бихте ли откроили стойностен представител на българската политическа класа?
-Не съм черноглед, ще кажа, че в ГЕРБ – партията, в която бях, има много стойностни хора, но за да си градивен, не е достатъчно само да си добър човек.
-А бихте ли посочили политик или политици, които са ви разочаровали?
-Разбира се, винаги има възможност човек да се разочарова от някого. Ние живеем между политици маниакални, важни, облечени в нови костюми, с чувството, че за да вървиш напред, е необходимо да си добър предател и никога да не разсърдиш лидера си. За това са необходими сериозни слугински качества.
-Как гледате на разцеплението в ДПС?
-Спектакълът ДПС беше добра дъвка за всички медии. Рано или късно в живота много неща се разделят. ДПС е една партия, която е проект на Луканов, изгради се като финансова корпорация и тъй като е етническа партия, то самосъзнанието на етноса е много силно. Така години наред, „легнали на една кълка“, лидерите паразитираха и може би естествено дойде времето, когато някой трябваше да бръкне в този формалин, защото мина много време, животът се променя и някои лидери не разбраха, че младите хора не желаят да бъда етнически млади, а млади наравно с всички връстници в нашата държава. Без значение на нашия произход ние всички сме част от един народ, лош или добър. Това е общата ни земя с всички житейски проблеми общи наши, където всички заедно живеем. Смятам, че нещо подобно се случи в ДПС. Някои казват на това смяна на поколенията.
-Накъде върви светът? Питам ви като човек творец с изострена чувствителност, който също като нас живее сред агресия, лошотия, войни.
-Дочакахме време, в което цялото земно кълбо, целият свят бавно, неусетно с динамичното развитие на обществата, със съвременните технологии, Фейсбук, изкуствен интелект и какво ли още не, стигна до тази силна агресивна лакомия за развитие на индустрии, за прекомерно забогатяване на отделни хора, а това неминуемо доведе планетата до едно напрежение като горещ котел, пълен с лава, която ние всички сме в очакване на изригне. Надявам се да не дочакаме най-лошото – световната война, която ще бъде най-лоша в историята и най-самоубийствена за човешкия вид заради бързото надбягване с живота.
-Как минава един ден на Вежди Рашидов? Подготвяте ли нова изложба?
-Вече прекрасно, както преди да вляза в политиката. Ателието е моят храм – там, където създавам моите полубожества, живея сред творбите си и с усмивките на моите близки, радостта на семейството ми и присъствието на приятелите ми. Живея истински живот, радвам се на малките неща. Имам поводите всяка година, дни преди рождения си ден, да си подарявам по една изложба. Тази година няма да е изключение и в средата на ноември ще представя нови произведения – скулптури и акварели под заглавието „Еротикон“. Ще бъде интересно – една тема, в която не всеки бърка.
-Кога ще се оправим, г-н Рашидов?
-Когато поумнеем.
Интервю: filternews
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
