„Възраждане“ тикаше по листите си нон стоп всякакви „хора от народа“, а сега си пати. Това заключение прави Кристиян Шкварек в свой коментар.

SafeNews го публикува без редакторска намеса:

На местните избори „Възраждане“ успяха да вкарат 8 общински съветници в София.

Още на първото заседание един от тях обяви, че се отцепва от групата. (после беше бит)

Вчера на гласуването за председател на СОС останалите 7 се разцепиха – 4 подкрепиха кандидата на ПП, една от тях даже се споразумя да стане зам. председател. 3-ма не го подкрепиха и обявиха другите 4 за предатели.

Така, само 3 месеца след изборите „Възраждане“ в СОС от 8 станаха 3-ма, и вече де факто нямат група. 36,000 гласа на вятъра

Пиша всичко това не, защото смятам, че „Възраждане“ са контролирана опозиция или „американски проект“, както вече ги обвиняват някои. А защото случилото се за пореден път доказва една моя теза, която се приема за „елитистка“ и силно отблъсква повечето хора. А именно това, че линията на „народнячество“ в политиката е грешна и контрапродуктивна.

„Възраждане“ тикаше по листите си нон стоп всякакви „хора от народа“, които нямат нищо общо с политическа и обществена дейност – таксиметрови шофьори и монтажисти станаха народни представители, строителни работници станаха общински съветници. Линията на Костадинов е да слага случайни, напълно скъсали с политиката хора на такива позиции. От една страна, защото носи „народен“ ПР – „вижте ни, ние сме с обикновените хора срещу елита!“. От друга, защото логиката е, че бидейки хора без политическа общност, пред която да отговарят, те ще са лоялни само на партията и лидера. За разлика от някой човек, който трябва да се съобразява например и с политическата си общност, кръг, клуб, организация или друго.

А всъщност тази логика дава обратен ефект

Тотално скъсалият с политиката и „сирак“ откъм политическо племе и живот таксиджия (нищо лично срещу тази професия) няма никаква причина да стои лоялен към някаква партия и лидера й. Този профил хора се купуват най-лесно, и най-евтино. Особено ако новоизбраният кмет е и милионер…

Не, „хората от народа“ не са задължително нещо добро, чисто, свято, неопетнено, в контраст с хората от обществения и политически живот. Това е мантра на евтиния популизъм и елементарното „народнячество“ в политиката. Реалността, и историята обаче, я оборват. Помним колко такива „народняшки“ групи като депутатите на Бареков и АТАКА едно време бяха купувани и разцепвани. „Народният човек“ с „обикновен занаят“ не е свещена крава, чист и добър борец срещу „елита“ по презумпция. „Възраждане“ разбират това сега по трудния начин.

Още мнения четете в категорията Коментари
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News Showcase