Дълбоко в планината Косвински камък в Северен Урал Русия е оборудвала секретен обект, предназначен да осигури управлението на стратегическите ядрени сили дори при унищожаване на ръководството на страната. Става дума за обекта с кодово название „Грот“ и номер 1335, който според разследване на Център „Досье“, Danwatch и The Sunday Times е ключов елемент от модернизираната система „Периметър“. Това е тайният бункер на Путин. 

Тайният обект в планината

В северната част на Свердловска област е оборудван секретният обект „Грот“ (обект 1335), скрит във вътрешността на планината Косвински камък. Тя е изградена от скали, които пропускат необходимите за комуникация радиовълни.

Информацията е получена от изследователи от Център „Досье“, Danwatch и The Sunday Times, които са проучили документи за строителството и оборудването на огромния бункер, както и данни от открити източници и сведения от хора, свързани с обекта.

„Грот“, според получените данни, е ключов възел на модернизираната от руските власти резервна система за управление на стратегическите ядрени сили „Периметър“, известна на Запад като Dead Hand („Мъртвата ръка“).

Президентът Владимир Путин е подписал секретен указ за изграждането на ново управляващо звено на системата през май 2005 г., разказва генерал-майорът от резерва Виктор Халин. Той е участвал в създаването на „Периметър“ през 70-те години, а между 2005 и 2010 г. е ръководил модернизацията му.

Russia is reviving the “Dead Hand” nuclear bunker in the Urals

Russia has resumed construction of a secret underground command center near Mount Kosvinsky Kamen in the Urals. This is reported in a joint investigation by The Sunday Times, Danwatch, and the Dossier Center.… pic.twitter.com/vBpaRCXeVJ

— NEXTA (@nexta_tv) September 29, 2026

До 2010 г. новата система е била изпитана и изпратена в „Грот“. До 2020 г. край планината е изграден и военен град, Китлим.

Система за ответен ядрен удар

Самият стратегически обект, който трябва автоматично да задейства ответен ядрен удар в случай на унищожаване на ръководството на страната, се намира във вътрешността на планината. Той включва подземни помещения и тунели, радиоцентрове, комуникационни системи и системи за поддържане на живота, както и самата апаратура за управление на стратегическите ядрени сили.

Според проучените документи за държавни поръчки за обекта са доставени 22 хил. тона стомана и 56 хил. тона цимент. По изчисленията тези материали биха били достатъчни за изграждането на две големи станции на московското метро заедно с прилежащите им тунели.

Обектът е свързан с „Периметър“, създадена още в СССР резервна система за управление на ядрените сили, която на Запад е наричана Dead Hand, „Мъртвата ръка“. Нейната задача е да осигури ответен ядрен удар дори след като ръководството на страната и основните командни пунктове са унищожени, а обичайните комуникационни линии вече не работят.

Русия модернизира „Периметър“

След разпадането на СССР Русия инвестира в модернизирането на „Периметър“. В средата на 2000-те години за системата започва да се създава ново управляващо звено, което след изпитанията е изпратено в обект 1335.

За това пише генерал-майор Виктор Халин, който е участвал в разработването на първоначалния „Периметър“ през 70-те години, а в периода 2005-2010 г. е ръководил работата по неговата модернизация. Халин твърди, че след модернизацията руското ръководство е получило възможност да осъществява ответен удар не само в автоматизиран, но и в автоматичен режим. Тоест решението за нанасяне на ядрен удар може да бъде взето без човешко участие.

На територията на военната част има девет отделни съоръжения, предназначени за мобилни ракетни комплекси.

На снимки от 2025 г. край няколко хангара се появяват големи продълговати обекти, скрити под камуфлажни мрежи.

Три Айфелови кули под земята

В откритите от Danwatch документи от сайта за държавни поръчки фигурира около 22 хил. тона стомана. За сравнение, теглото на металната конструкция на Айфеловата кула е приблизително 7300 тона. Това означава, че само закупената за обект 1335 стомана като тегло се равнява приблизително на три Айфелови кули.

Освен това за строителството са закупени около 56 хил. тона цимент и най-малко 13 хил. тона пясък.

В документите се споменават и близо сто единици специална строителна техника и оборудване. Част от материалите за подземния комплекс са произвеждани непосредствено до него.

За строителството са закупени съоръжение за първично трошене с челюстна трошачка и комплекс за сортиране. След взривните работи изваденият от планината материал е бил раздробяван и разделян на фракции, като са били получавани трошен камък и пясък.

До един от входовете на „Грот“ е построен и бетонов завод. Професорът от Института по строителни и механични технологии към Датския технически университет Пер Голтерман изчислява, че от 56 хил. тона цимент, закупен за „Грот“, могат да бъдат произведени около 150 000 кубически метра бетон.

„В обикновени сгради това би съставлявало между половин милион и един милион квадратни метра бетонни елементи. Но за военни цели стените вероятно са направени много по-дебели. Дори при най-скромните изчисления обаче площта на повърхността би била най-малко 150 000 квадратни метра“, казва той.

Това е съпоставимо с обемите, необходими за изграждането на две големи съвременни станции на московското метро заедно с прилежащите тунели.

„А за какво ни е такъв свят“

През 2018 г., разсъждавайки за ядрена война, Владимир Путин произнася станалата известна фраза: „А за какво ни е такъв свят, ако в него няма да я има Русия?“

През ноември 2024 г. Русия променя официалните условия за използване на ядрено оръжие. Преди това Москва допуска използването му в отговор на обикновена, неядрена агресия само ако под заплаха е поставено самото съществуване на държавата.

В новата редакция на ядрената доктрина този праг е разширен. Използването на ядрено оръжие става възможно и в случай на обикновена агресия, създаваща „критична заплаха“ за суверенитета или териториалната цялост на Русия или Беларус. Освен това нападение от неядрена държава с участието или подкрепата на ядрена държава вече се разглежда като тяхно съвместно нападение.

Така дълбоко под Урал се оказва скрит не просто огромен военен комплекс, а елемент от система, замислена да запази възможността за ответен ядрен удар дори след най-тежкия възможен сценарий за руското ръководство.

Източник: The Moscow Times, Център „Досье“, Danwatch,  The Sunday Times/Превод:SafeNews