Втората премиера на спектакъла на Джон Малкович „Оръжията и човекът“ по пиесата на Бърнард Шоу се оказа успешна.

Постановката в Народния театър се игра при пълна зала, а на финала цялата зала стана на крака и аплодира бурно актьорите, режисьора и целия екип на постановката.

Аплодисментите на публиката бяха най-вече за това, че никой няма право да атакува театъра и да го превръща в арена на грозни сблъсъци, на каквито станахме свидетели в четвъртък вечерта по време на първата премиера на „Оръжията и човекът“.

Овациите бяха израз на солидарност с артистите, които въпреки натиска и хулите срещу тях от страна на разялени неколтурни люде, не се подадоха на провокации и останаха на висота, раздавайки се на сцената.

„Днес спектакълът „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу на режисьора Джон Малкович се игра пред пълна зала! Благодарим ви! Все пак Театърът ще пребъде! Аплодисменти за всички, които днес показаха, че изкуството е по-силно от варварщината! Актьори, театрали, колеги от киното, журналисти, студенти… Това е начинът! Заедно сме и сме силни!
#СценаНеАрена“, написаха от трупата на Народния театър след края на втората премиера.

В петък вечерта, благодарение този път на полицаите, които бяха получили инструкции да направят кордон около театъра и да пускат безпрепятствено зрителите с билети, постановката започна навреме и всички зрители успяха да влязат в театъра и да заемат местата си.

На поклона, освен целият актьорски състав – Ненчо Костов, Пламен Димов, Ева Тепавичарова, Кремена Славчева, Ирина Митева, Христо Петков, Стоян Пепеланов, Константин Еленков, излязоха режисьорът Джон Малкович и сценографът Пиер-Франсоа Лимбош. От залата се чуваха викове „Браво!“.

„Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия от световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу, поставена за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон. Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален успех за Бърнард Шоу, от който тръгва и неговата популярност като драматург. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Именно заради това си намерение авторът избира за заглавие на пиесата цитат от английския превод на началото на античната епическа поема „Енеида“ на Вергилий.

Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от приятели, решава да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се превръща домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на битката при Сливница през 1885 г.

„Това, което занимава Джон Малкович в този текст, е както критика на романтичната идея за войната, така и сблъсъкът между любовта като романтичен идеал и реалността. Интересното за него е огромната амплитуда между приказния свят на Шоу и съвременния профанен свят на нормализирано усещане за криза, на човешко отчуждение, разделения и нестихващи военни конфликти.

Войната вече не се свързва с идеите за героизъм, саможертва, свобода и човешко достойнство, а със страдание, ужас и смърт. Джон Малкович прави романтична антивоенна комедия, в която съвременността ще се огледа и като през увеличително стъкло проблемите ѝ ще рефлектират обратно към нас още по-осезаеми“, споделиха от Народния театър.

Във версията на Малкович не прозира никаква целенасочена обида към българския народ и бойните подвизи на младата българска армия, която извоюва победа в Сръбско-българската война. Българската победа в тази кратка война, известна още като „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Американският актьор и режисьор не се отнася нито със сарказъм, нито дори с ирония към славните подвизи на българските войници. Дори напротив. Обект на ирония е фалшивият героизъм и патриотизъм, но това е поднесено елегантно и без какъвто и да е присмех към българския народ. Дори общоизвестните реплики от пиесата на Бърнард Шоу за българите, които не се къпят често и в края на ХIХ век не знаят що е библиотека и са по-далеч от цивилизования свят като маниери и възприятия, не звучат обидно.

„Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и изкрящи очи като лавина, с гръм и мълния, отвяват като плява окаяните сърби и техните австрийски контета“, пише Бърнард Шоу. Това трудно може да се нарече антибългарска пиеса.

„Спечелих битката по неправилния начин, докато нашите велики руски генерали я губеха по правилния. Накратко, развалих им плановете и им нараних самочувствието“, изрича героят на Ненчо Костов капитан Саранов.

По време на спектакъла публиката искрено се забавлява на доста от шеговитите реплики за българския манталитет и за манталитета на нашите съседи сърби, за руснаците, австрийците и швейцарците, които също участват пряко или косвено в Сръбско-българската война.

Пиесата на Шоу отрича войната и прекомерното героизиране на армиите, което днес звучи още по-актуално. Така например един от героите казва, че девет от десет войници по рождение са глупаци. И това твърдение е общовалидно и не се отнася до българската войска.

Към края на пиесата героинята Райна казва на швейцарския капитан, че не е джентълмен и има мозък на бакалин, а отговорът на героя на Пламен Димов е, че това е швейцарският национален характер. Смешка очевидно насочена към Швейцария, която пък е извесна със своя неутралитет.

„Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да атакува безмилостно, когато е силен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата тайна на победата в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и никога, при никакви обстоятелства, не се сражавай с него, когато ти е равностоен“, се казва още в пиесата на Бърнард Шоу.

В спектакъла Малкович е заложил на ярък актьорски състав, като всеки от актьорите е точно на мястото си със своята индивидуалност и талант – Ева Тепавичарова като г-жа Петкова, Стоян Пепеланов като най-високопоставения в Българската армия офицер майор Петков, Ненчо Костов като капитан Саранов, Пламен Димов като швейцарския капитан и сръбски наемник Блънчли, Кремена Славчева като госпожица Райна, Ирина Митева като Лука – слугинята на Райна, Христо Петков като слугата Никола и Константин Еленков като български войник.

Това, което обаче внася елемент на разочарование в спектакъла на Малкович е, че на моменти, в опит да се осъди войната и нейното излишно героизиране, се стига до прекалена пародия. А старомодната сценография навява мисли, че сякаш режисьорът е предпочел да заложи на визия от преди 40 години.

Независимо от всичко обаче, безспорно спектакълът на Джон Малкович в Народния театър „Оръжието и човекът“ е събитие в театралния живот у нас. И преди да сме гледали постановката не е нито морално, нито възпитано да изказваме мнение, че тя е антипатриотична и омерзителна за българския народ. Защото подтекстът й не е свързан с омраза към българите, а и трактовката на Малкович е твърде далеч от окарикатуряването на един или друг народ в цялост.

Автор: Марина Чертова

Източник: Лупа