Пътуването във времето е възможно! С такава новина гръмнаха учените след многобройни изследвания, експерименти и прилагане на теоретични познания на практика. Учените „са хакнали“ Вселената и са направили възможно пътуването във времето. Ето как са го постигнали!

От десетилетия насам пътуването във времето стимулира човешкото въображение и е централна тема в популярната култура чрез произведения като „Доктор Кой“, „Машината на времето“ и „Завръщане в бъдещето“. Тези истории разказват за парадоксите и примамките на пътуването във времето. Но доколко тези представи са близки до научната реалност? Докато теоретичната физика дава някаква представа за преместването в бъдещето, пътуването във времето в миналото се разглежда като недостижимо, вероятно невъзможно.

Теорията на относителността на Айнщайн: нов начин за възприемане на времето

Времето се възприема през призмата на теорията на относителността, създадена от Алберт Айнщайн. Времето е променлива величина, която не е нито постоянна, нито се ускорява или забавя във всички ситуации, зависи от силата, която се прилага спрямо него по отношение на скоростта и гравитацията. Това може да отвори вратата за възможността поне за „пътуване във времето“ в бъдещето. Приближаващ се обект, движещ се със скорост, близка до скоростта на светлината, се забавя по отношение на наблюдателя в покой. От гледна точка на този сценарий имаме парадокса на близнаците: ако единият близнак пътува в пространството със скорост, близка до скоростта на светлината, а другият остане на Земята, резултатът е, че пътуващият близнак ще изглежда, че остарява много малко.

Въпреки че тази скорост не е постигната, космическите пътешественици като Скот Кели, който прекарва месеци в орбита, изпитват леко забавяне на времето.

По същия начин времето се забавя и в близост до черна дупка, което е основната причина за интензивните гравитационни полета. Това може да се види във филми като „Интерстелар“, където астронавтите „преживяват“ няколко часа, докато навън минават няколко десетилетия. Те са толкова малки, че едва ли биха били забележими за хората в ежедневието, но са достатъчно значими, за да се наложи включването им във функционирането на GPS спътниците, за да се гарантира точността на навигацията.

Поглед напред и поглед назад: Предизвикателството на пътуването във времето

Въпреки че учените доказват, че е възможно да се движим напред във времето, както смята дори Айнщайн, пътуването назад е много по-сложно. Теоретично са предложени затворени времеподобни криви, т.е. пътища през пространство-времето, които зациклят обратно върху себе си. Теоретично предложение, не съществуват доказателства по нито един от двата въпроса за тяхното съществуване и осъществимост. Космическите струни са друга спекулативна теоретична предпоставка, която по принцип би могла да образува такива примки, но нито едно от явленията никога не е наблюдавано.

Червеевите дупки – известните от фантастиката пътища през пространство-времето – предлагат още една теоретична възможност.

Такива тунели по принцип биха могли да свързват две отдалечени точки в пространството и биха могли да позволят един вид пътуване във времето. Теоретичните проблеми на червеевите дупки са умопомрачителни, тъй като те вероятно ще се сринат под тежестта на собствената си гравитация, ще траят само миг или ще изискват огромни количества отрицателна енергия, за да се поддържат стабилни – форма на енергия, която се среща само в малки, мимолетни джобове в квантовата сфера.

Квантовата механика и нейните усложнения по отношение на пътуването във времето

Квантовата механика добави още един слой в усложняването на нещата, особено в науката, известна с изучаването на много малките неща. Например наблюдението на нелокалността, което гласи, че всичко, което се случва на една частица, мигновено влияе на друга локална като заплетена частица, се противопоставя на причинността.
Съществуват тълкувания, които предполагат ретрокаузация, при която бъдещи събития влияят на миналото. Ефектите обаче са ограничени до субатомните частици, а не за човешко пътуване във времето или за обекти в миналото.

Предполага се, че пътуването назад във времето би било възможно.

Все пак съществуват огромни пречки дори за определянето на условията, необходими за осъществяването на подобен подвиг. Това включва и необходимата за това технология, която вероятно е извън настоящите ни възможности. Съществуват и парадокси, като например парадоксът на дядото, който поставя под съмнение последователността на такава времева линия. Този парадокс е свързан с идеята, че промяната на миналото може да доведе до заличаване на вашето съществуване.

На теория е възможно да се пътува до бъдеща реалност въз основа на настоящите ни познания по физика, ако се пътува с много висока скорост или в много силни гравитационни полета.

Преместването назад във времето обаче е обременено както с теоретични, така и с практически проблеми. Докато много неща във Вселената продължават да вдъхновяват и предизвикват иновациите, пътуването във времето в миналото може да бъде фантазия само в периферията на научната фантастика.

Изьточник – ECOticias/Превод:SafeNews