Има бум на лабораториите, предназначени за работа с най-опасните патогени в света, след появата на Covid. В света съществуват повече от 100 съоръжения, предназначени за съхранение и експериментиране с вируси като ебола и птичи грип.
Водещи учени обаче са обезпокоени от липсата на надзор над лабораториите, като твърдят, че слабите правила за биологична безопасност са проблем най-вече в Азия, съобщи „Дейли мейл“, цитиран от БГНЕС.
Изтичането от лабораторията е една от основните теории за произхода на Covid, като Китай е обвиняван, че прикрива възможността вирусът да е „избягал“ от строго охраняван обект в Ухан, градът, в който започна пандемията.
Коалицията от британски и американски учени, която стои зад доклада, твърди, че в момента има 69 обекта с ниво на биологична безопасност (BSL) 4. В сравнение с 59 преди две години броят им се е увеличил. Сред известните лаборатории с ниво на безопасност BSL-4 са Портън Даун в Обединеното кралство и Институтът по вирусология в Ухан, който заема централно място в теорията за „изтичане от лаборатория“ на Covid.
Експериментите в тези лаборатории могат да включват това, което някои коментатори смятат за „усилване на функциите“ – изключително противоречив клон на науката, който се стреми да манипулира патогени. Някои от тях могат да се окажат смъртоносни. Около 75% от настоящите лаборатории BSL-4 се намират в градски райони.
В доклада се предупреждава, че това може да „засили“ потенциалното въздействие на случайно изпускане, като в лабораториите се съхраняват патогени, като например болестотворни патогени като дребна шарка, ебола и треска Ласа.
Експертите са сериозно обезпокоени и от появата на нов вид лаборатории, наречени BSL-3+, като в света са идентифицирани 57 такива лаборатории. Повечето от тях са в Европа, като 80% от тях са в градски райони. В тези лаборатории се провеждат изследвания на вируси като птичия грип, без да се спазват по-строгите процедури за биосигурност на лабораториите BSL-4.
Освен това, тъй като все повече лаборатории BSL-3+ са разположени в градска среда с гъсто населени места, рискът от потенциално изтичане на патогени се увеличава.
