Тя e едно приказно красиво малко момиченце, което родителите й искат да превърнат в принцеса. Първите кадри, които светът вижда на Рамзи, я показват с тежък грим и безвкусно ярки дрехи, позираща щастливо пред обектива на камерата. Медиите я описват като „боядисано бебе, сексуализирана невръстна кралица на красотата“.
През декември 1996 година Джон-Бенет е открита мъртва в мазето на дома си в град Боулдър, щата Колорадо. Полицията и огромна част от световната общественост и медии вярват, че нейните родители – Джон и Патси Рамзи, са отговорни за смъртта й. Така се ражда най-заплетеният случай в съвременната криминология. Въпросите се трупат и досега.
В коледната вечер семейство Рамзи гостувало у приятели наблизо. Когато се прибрали, сложили заспалата още в колата Джон-Бенет в леглото й в 21:30 часа. Малко след това Патси и Джон също си легнали, тъй като смятали да стават рано, за да се приготвят за пътуването си до техния ваканционен дом на езерото Мичиган. На следващия ден Патси се събудила малко след 5:00 часа сутринта и тръгнала към кухнята. На стълбите открила бележка, според която Джон-Бенет е била отвлечена от „малка чуждестранна фракция“ и е държана за откуп в размер на 118 000 долара. Щяла да бъде разменена за парите на следващия ден. Писмото предупреждавало, че ако парите не бъдат предадени, детето ще бъде екзекутирано. Патси изкрещяла и се затичала обратно нагоре по стълбите към стаята на дъщеря си. Джон-Бенет не била там. Диспечерът от 911 записал обаждането й в 5:25 часа, а полицията пристигнала в къщата седем минути по-късно.
Полицаите изпитали подозрение още в самото начало. Възприемайки бележката за откуп много сериозно, семейство Рамзи вече правели опити да съберат парите. Писмото твърдяло, че похитителите ще се свържат с Джон Рамзи, но така и не го направили.
Докато чакали обаждане от похитителите, полицаите допуснали няколко критични грешки. Не извършили цялостно претърсване на къщата, районът не бил отцепен и приятелите на семейството влизали и излизали, когато си поискат. Не били предприети мерки за опазването на веществени доказателства. Мащабът на грешките на полицията става очевиден по-късно същия следобед, когато детектив Линда Арндт моли приятеля на семейството – Флийт Уайт, да вземе Джон и заедно да прегледат къщата за „нещо необичайно“. Уайт и бащата започват от мазето. Впоследствие Джон Рамзи описва:
„Отворих вратата към една стая и веднага знаех, че съм я намерил…там имаше бяло одеяло – очите й бяха затворени, страхувах се за най-лошото, но все пак – бях я намерил“. Джон Рамзи намира тялото на 6-годишната си дъщеря в малка стаичка в мазето, покрито с бяло одеялце.
Около шията й била увита найлонова връв, вързаните й ръце били вдигнати високо над главата, а устата й била залепена с тиксо. На лявата й ръчичка имало нарисувана с червено мастило фигура, наподобяваща сърце. Полицията изпраща покрусените родители в дома на техни приятели, а къщата им се превръща в местопрестъпление. Това било единственото убийство в Боулдър през онази година и разследващите полицаи нямали почти никакъв опит с подобни деяния, а някои от тях дори за първи път през живота си се сблъсквали с убийство. Фактът, че Джон-Бенет е открита в собствения й дом, от собствения й баща, бил счетен за особено подозрителен. Още преди тялото да бъде изнесено от къщата същата вечер властите споделили част от подозренията си с местен журналист. На 27 декември вестник „Роки Маунтинс Нюз“ цитира областния прокурор: „Много е необичайно тялото на жертва на отвличане да бъде открито в дома й… Не се връзва“. Според журналиста Чарли Бренан, който пише материала, полицията му била дала да разбере, че изпитва силна увереност във вината на родителите.
Джон и Патси били поставени под полицейска закрила, но все още нямали представа за трупащите се срещу тях подозрения. Погребението на Джон-Бенет е на Нова година в църквата, посещавана от семейството в Атланта. В този ден близките им трябвало да предпазват Джон и Патси от растящата враждебност, създадена от медийното отразяване. Още докато погребвали детето си, се появила нова история, която разкрива, че Джон и Патси са наели няколко криминални адвокати. Присъствието им било сметнато за още един знак за вината на родителите. Разтревожени от трупащите се критики Байнъм и близките им подтикнали Джон и Патси да се появят по телевизията и да се защитят. На следващия ден двамата дават интервю по Си Ен Ен.
Вместо да обясни гледната им точка, предаването още повече засилило подозренията, че семейство Рамзи се преструват и биха говорили по-скоро пред медиите, отколкото с полицията. Когато семейството се върнало в Боулдър, за да съдейства на полицейското разследване, те нямали представа, че най-лошото тепърва предстои. Нанесли се у приятели, където били обсадени от журналисти, които прибавили трети елемент срещу тях. Появили се репортажи, според които полицията вярвала, че Джон-Бенет е била насилена сексуално преди убийството.
Телевизионни записи от конкурсите за красота на Джон-Бенет и предположението, че родителите й са я подлагали на сексуален тормоз, привличат над 300 журналисти в Боулдър. Скоро след това историята експлодира. Сериозните журналисти последвали таблоидите. Всяко споменаване на името Рамзи привлича читатели и вдига рейтинги. Историите постоянно критикували Джон и Патси, че са „унижавали“ дъщеря си в „сексуализирани“ конкурси за красота, както и за наемането на двамата адвокати.
Джон и Патси казват: „Не искаха да ни помогнат, те искаха да ни обесят.“ Двамата стават много подозрителни и недоверчиви към властите и се впускат в нови опити да се защитят. Полицията започва да упражнява все по-силен натиск върху семейство Рамзи. През февруари 1997 година областният прокурор Алекс Хънтър заявява пред журналистите: „Искам да кажа нещо на лицето, или лицата, отнели това дете от нас – списъкът със заподозрени се стеснява. Скоро единствените в него ще бъдете вие“.
Поредното изтичане на информация от полицията подсказало, че властите уреждат заповед за обиск в къщата на Рамзи, за да търсят порнографски материали. Медиите се впуснали в истории как извратеното сексуално поведение на бащата е довело до смъртта на дъщеря му. През май семейство Рамзи дава пресконференция. Джон Рамзи поглежда право в камерите и заявява категорично: „Не съм убил дъщеря си Джон-Бенет“. Това бил последният им отчаян опит да заявят невинността си, но никой не им повярвал.
Следва въпросът, ако семейство Рамзи не са го извършили, тогава кой? Има две основни теории. Първата е, че Джон-Бенет е убита от неизвестен нападател, влязъл в къщата през прозореца на мазето. Връвта около китките й била омотана около четка за боя, за да образува нещо като гарота. Главата на четката е намерена в кутията с принадлежности за рисуване на Патси Рамзи, но долната третина от дръжката така и не е открита, въпреки старателното претърсване. Според експерти направата на гаротата изисквала специални познания по връзване на възли. Ако тази теория е вярна, то убиецът би трябвало да е някой, който е запознат с разположението в къщата, познава семейството достатъчно добре, за да знае, че Джон Рамзи е получил бонус в размер на 118 000 долара, достатъчно дребен е, за да се промъкне през прозорчето в мазето и вероятно да излезе по същия начин, достатъчно уверен е, за да прекара в къщата време, необходимо за извършване на убийството и написването на дългата
бележка.
Другата възможност е убиецът да е бил човек с история на минали сексуални престъпления срещу деца, който често е посещавал детските конкурси за красота в търсене на бъдеща жертва. Имайки предвид гостоприемството на семейство Рамзи, не би било трудно за бъдещия извършител да се внедри в техния социален кръг, за да се сдобие с необходимата информация за извършване на престъплението. Полицията проверила дали известните им подобни престъпници са имали връзка с хора, познаващи семейството или имащи достъп до къщата. Съществувала и теория, че убийството е извършено от някого в къщата. Имайки предвид, че уликите срещу двамата Рамзи са основани до голяма степен на слухове и инсинуации, оставала само една друга възможност – братът на Джон-Бенет – Бърк Рамзи. Но полицията никога не го е разглеждала сериозно като заподозрян.
На 10 октомври 1999 година членовете на екипа на областния прокурор Алекс Хънтър се срещат с добре познатия криминалист д-р Хенри Лий, за да обсъдят съдебно-медицинските експертизи, извършени по случая. Тестовете, направени от Бюрото за разследване в Колорадо, са базирани на проби, взети под ноктите на Джон-Бенет, кръв от бельото й и проби от косми. Някои от тях съдържали следи
от кръвта на жертвата и друго ДНК, което би могло евентуално да осигури връзка с убиеца. Но тестовете върху семейство Рамзи и други заподозрени не намират съвпадение. Д-р Лий, прочул се покрай случая с О Джей Симпсън, става криминален съветник на Хънтър още в началото на разследването. В средата на този скандал, опитвайки се да отбият враждебното обществено мнение, Джон и Патси Рамзи правят доста ненавременното съобщение, че са подписали договор за книга с религиозно издателство. Обявяват, че са решили да напишат книгата „Смъртта на невинността“, за да могат да обяснят своята страна от историята. Появяват се бурни критики и обвинения, че двамата родители се опитват да изкарат пари от смъртта на дъщеря си. Джон Рамзи обяснява, че печалбите от книгата щели да отидат за съдебни разходи и във Фондацията „Децата на Джон-Бенет Рамзи“, която той и съпругата му основават, за да „помагат за духовното израстване на децата“.
Въпреки упоритите твърдения в противното, с минаването на месеците, разследването на смъртта на Джон-Бенет Рамзи показва очевидни признаци, че започва да замира. Документацията по случая била преместена в склада; водещият прокурор на голямото жури Майкъл Кейн се преместил на Източния бряг, а детективите били разпределени по други случаи.
На 27 февруари, през 2000 година, четиричасовият телевизионен филм „Перфектно убийство, перфектен град“, създаден по книгата на Лорънс Шилер, се излъчва по националната телевизия. Един човек го гледал с повече от случаен интерес. Бившият полицейски началник Джон Елър бил командир на детективски отдел, когато полицията пристигнала в дома на Джон и Патси Рамзи. След излъчването на филма Елър дава интервю за „Роки Маунтинс Нюз“, в което споделя наблюденията си по случая. Според него полицията разполагала с достатъчно улики за арест, но не с достатъчно, за да повдигне обвинения в убийство и да спечели в съда. Той добавя, че е могъл да остане в разследването, ако си бил „държал устата затворена“ и следвал указанията на прокуратурата в Боулдър.
През февруари терапевт казва на пресата, че една от клиентките му разполага с решаваща информация за смъртта на Джон-Бенет Рамзи. Мари Биенковски, лицензиран брачен, семеен и детски консултант, заявява, че нейната клиентка е дала на полицията имената на лица, станали свидетели на убийството на Джон-Бенет, както и на продължаващия сексуален и физически тормоз над други деца.
ФБР също признават, че са разпитвали жената, която по-късно се укрива. В средата на март пенсионираният детектив Лу Смит предлага неизвестни до този момент доказателства, че Джон и Патси Рамзи не са отговорни за смъртта на дъщеря им. Според Смит тези доказателства включват метална бухалка за бейзбол, намерена извън дома на Рамзи. Влакна по бухалката съвпадат с килима в мазето близо до стаичката, където е открито тялото на Джон-Бенет.
Лу Смит разглежда снимките от аутопсията на момиченцето и забелязва по тялото й следи, които го карат да вярва, че върху нея е употребено електрошоково оръжие. Няколко седмици по-късно Джон и Патси продължават да настояват за теорията на Смит, съветвайки полицията да хвърли поглед върху хората от техния „вътрешен кръг“, за да открие убиеца на дъщеря им. Някой, запознат със семейството и вероятно педофил.
На 16 март излиза книгата на семейство Рамзи „Смъртта на невинността“. В нея присъстват остри критики към действията на полицията. Книгата изброява седем ключови доказателства, които според Джон и Патси биха помогнали за разкриването на убиеца. Освен това двамата назовават имената на няколко потенциални заподозрени. Джон и Патси предлагат също профил на убиеца, описващ го като мъж педофил, на възраст 25-35 години, който би могъл да е бивш затворник и да е използвал техники, видени във филма „Откуп“ с участието на Мел Гибсън. Те вярват, че убиецът е влязъл в дома им, докато са били на гости у Флийт и Присила Уайт.
Джон и Патси се съглася ват да бъдат подложени на допълнителни разпити и да продължат да съдействат. Бърк Рамзи и децата от предишния брак на Джон – Джон Андрю и Мелинда, били призовани да свидетелстват пред голямото жури. През март 2000 година губернатор Бил Оуенс се появява по телевизия Ей Би Си и обявява, че са открити нови доказателства по случая Рамзи, без обаче да разкрие повече подробности. Губернаторът казва също, че има „много добра причина“ Джон и Патси Рамзи да са заподозрени.
На 9 април един от бившите водещи детективи в случая, Стив Томас, също стъпва на медийната арена, когато казва по телевизия Ей Би Си, че според него Патси е написала бележката за откуп. Той обяснява как от 73 заподозрени, чиито почерци били анализирани от експертите, Патси Рамзи е единствената, която не може да бъде изключена категорично като автор на бележката. Друга стряскаща подробност, която Томас споделя, е как полицията била поставила подслушвателно устройство и скрита камера край гроба на Джон-Бенет. Детективите наблюдавали гроба в продължение на три дни с надеждата, че ще чуят признанията на опечалените родители. Но Джон и Патси не посетили гроба нито веднъж през това време.
Минават цели 7 години преди полицията в Боулдър да изпрати на ФБР ДНК пробата, открита по бельото на Джон-Бенет. Отдавна вече било установено, че това ДНК не принадлежи на никого от семейството. В края на декември 2003 година ФБР се произнася, че част от пробата, взета от кръвта, открита по бельото на Джон-Бенет, е с достатъчно добро качество, за да бъде вкарана в ДНК индексиращата система и сравнена с проби от други престъпления и престъпници. ФБР не открива съвпадение, но продължава да проверява пробата всяка седмица. Патси Рамзи не дочаква да види как ще продължи разследването на смъртта на дъщеря й. Тя умира от рак на яйчниците на 24 юни 2006 г. на 49 години.
На 16 август 2006 година бившият учител Джон Марк Кар признава неочаквано за убийството на Джон-Бенет, когато е задържан за детска порнография. Властите го проследяват чрез интернет, когато той изпраща имейли, касаещи случая Рамзи на професора по журналистика Майкъл Трейси. Той признава, че е бил с Джон-Бенет по време на убийството и заявява, че смъртта й е нещастен случай. Когато го попитали дали е невинен, той казал „Не“.
Но ДНК-то на Кар не съвпаднало с пробата, открита по тялото на Джон-Бенет. На 28 август 2006 година прокуратурата обявява, че няма да му повдига обвинения за смъртта й. Освен това властите така и не успяват да открият доказателства, че Кар е бил в Боулдър около Коледа на 1996 година. Уликите, свързващи го с убийството, са косвени. Почеркът му обаче като че ли съвпадал с бележката за откуп. Джон Марк Кар направил някои необичайни изявления, противоречащи на резултатите от аутопсията на Джон-Бенет. Той казал на медиите, че я е упоил, макар аутопсията да не открива следи от лекарства в тялото. В крайна сметка властите се отказват да го разследват като заподозрян. Обвиненията за детска порнография също са свалени, когато полицията губи конфискувания му компютър.
Джон Марк Кар се подлага на операция за смяна на пола и понастоящем живее като жена под името Алексис Райх.
Загадъчното убийство на Джон-Бенет Рамзи продължава да измъчва близките й, детективите и медиите. Случаят е отворен наново през октомври 2010 година. Комисия от щатски и федерални служители провежда нови разпити и се надява да разбули загадката с помощта на последните ДНК технологии.
Използвани са материали от www. kriminalnidosieta.com, trutv.com, cbsnews.com, statementanalysis.com
