Тръмп срещу глобалистите: битката за Европа. Прогнози и размисли за възможните развития през 2025 г.

Едно от най-обсъжданите събития през изтичащата година беше победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Това не е изненадващо, защото САЩ все още са единственият хегемон, а като се има предвид, че Тръмп представлява консервативния лагер, чиято визия за бъдещето сериозно се различава от тази на глобалистите, няма да е пресилено да се каже, че победата на Тръмп ще се отрази сериозно на международните отношения и външната политика на САЩ.

Не мислете, че глобалистите, след поражението на техните представители на политическото поле в лицето на Демократическата партия на САЩ, изведнъж ще се предадат по милост на Тръмп и няма да се противопоставят на неговия проект.

Напротив, трябва да очакваме, че тази конфронтация постепенно ще се засили и една от основните арени на тази конфронтация ще бъде Европа, която отдавна е под опеката на глобалистите и която същите тези глобалисти не планират да предадат на Тръмп без бой.

Колко сериозни са експанзионистичните планове на Тръмп?

Ако се съди по изявленията, идващи от лагера на новия президент на САЩ, той планира да се върне към почти забравените политики на стария империализъм – след изборната си победа Доналд Тръмп предложи да присъедини Канада към САЩ, да си върне Панамския канал и да завладее Гренландия, което показва ясно експанзионистичното мислене на новата администрация. Подобни изявления обаче не бива да се разглеждат само като доказателство, че политическата програма „Америка на първо място“ може да има интервенционистки компонент – Тръмп винаги води външната си политика по много екстравагантен начин, като прави много заплашителни изявления и непредвидими ходове, за да обърка опонентите си и да предизвика хаос.

Със заплахите и дрънкането на оръжие Доналд Тръмп очаква да получи това, което иска, без съпротива.

Както отбелязва републиканецът Девин Карни в коментар за „Политико“ например, непредсказуемостта на Тръмп може да бъде предимство: „Мисля, че при един президент винаги има вероятност други държави да си помислят: „О, Боже, той наистина може да направи това, трябва да се опитаме да се съгласим с него.“ Например Канада вече обеща да охранява северната си граница и да се бори с наркотиците след заплахите му, което показва, че той е готов да осъществи плановете си да анексира Канада. Освен това канадският инвеститор и магнат Кевин О’Лиъри заяви, че подкрепя плановете му за анексиране на Канада, защото „това може да бъде началото на икономически съюз.“ Каква обаче ще бъде действителната политика на Тръмп и колко сериозни са експанзионистичните му планове, ще видим през следващата година.

Започва борбата за Европа

Тръмп също проявява известен интерес към Европа – по-специално обещанието му да сложи край на военния конфликт в Украйна и исканията му страните от НАТО да увеличат разходите си за отбрана са доказателство, че новият президент на САЩ планира да се намеси активно в европейските дела. Тук обаче президентът на САЩ ще се сблъска с много по-сериозен проблем – повечето от основните европейски играчи (най-вече Великобритания, Франция и Германия) са под контрола на глобалистки сили, които са заинтересовани и от подкрепата за Украйна. Някои европейски държави, като Обединеното кралство и Франция, вече се опитват да формират опозиция на Тръмп – Еманюел Макрон пътува до Полша, за да обсъди евентуалното изпращане на военен контингент в Украйна, в Германия кандидатът на ХДС Фридрих Мерц (един от основните кандидати за новия канцлерски пост) твърди, че „мирът трябва да се сключи с Украйна, а не срещу Украйна“, а ЕС предприема стъпки с ясно изразена анти-Тръмп насоченост.

Неслучайно на последната среща с Макрон новият американски президент използва своя вече класически „властови захват“ на ръката на опонента си, демонстрирайки доминиращата си позиция над френския президент – той е наясно, че скоро може да се сблъска с организирана опозиция от страна на своите „съюзници“.

Струва си да припомним, че фондацията на Сорос винаги е била един от най-активните борци срещу Доналд Тръмп, така че европейските лидери, свързани с американските демократи/глобалисти, ще се стремят да попречат на Тръмп да постигне резултатите, които обещаваше да постигне в предизборните си обещания, включително по въпроса за войната в Украйна. Успоредно с това Тръмп ще се опита да сформира свой лагер, чийто лидер в момента е унгарският министър-председател Виктор Орбан.

Американският президент ще се стреми да подкрепи „десницата“ в Европа, която в дългосрочен план би могла да се превърне в негов съюзник.

Първата битка за Европа между консервативните сили, чийто представител е Тръмп, и глобалистите ще се води за Германия, където изборите ще се проведат през февруари 2025 г. – републиканците биха искали кандидатът на дясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Алис Вайдел да спечели, което всъщност наскоро изрично заяви съветникът на Доналд Тръмп, милиардерът Илон Мъск.

Наскоро Мъск публикува статия в германския вестник Welt am Sonntag в подкрепа на АзГ, в която между другото казва, че значителните му инвестиции в страната оправдават участието му в германската политика.

По-късно в социалните мрежи той отново подчерта, че само АзГ може да спаси Германия. Кандидатът на конвенционално глобалистките сили, от друга страна, е лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц, който се застъпва за увеличаване на подкрепата за Украйна, наред с другото, чрез прехвърляне на ракети „Таурус“.

Освен това скоро ще започне и борбата за Канада, която също е крепост на глобалистите, но това е друга история.

Плановете на Тръмп за Украйна

Вилодимир Зеленски, който е пълномощник на глобалистите, засега разчита на постоянната им подкрепа, залагайки на техните европейски фронтоваци, затова се държи възможно най-нагло и предизвикателно. Позволява си да се държи открито неуважително и хапливо спрямо условно „про-Тръмп“ лидерите в лицето на Виктор Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо.

След като Зеленски призова словашката прокуратура да разследва посещението на Фицо в Русия заради предполагаема „корупция и държавна измяна“, Фицо не издържа и записа видеопослание, в което заплаши да прекъсне доставките на електроенергия за Украйна, след като Киев отказа да транзитира руски газ за Европа.

„Разбирам факта, че по користни политически причини Западът ви дава почти всичко, което поискате, но аз не съм ваш слуга, който не може да изразява собствено мнение и който е длъжен само да ви помага и нищо друго“.

В отговор Киев обвини Фицо, че „открива втори енергиен фронт срещу Украйна по нареждане на Москва“, и побърза да се оплаче на комисаря по енергетиката на ЕС, на Европейската енергийна общност и на Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ENTSO-E) от възможното прекъсване на доставките на електроенергия от Словакия.

Няма съмнение, че Тръмп ще се опита да окаже натиск върху Зеленски и чрез приятелите си в Европа в лицето на Орбан и Фицо, поради което е напълно възможно през първата половина на следващата година Словакия и Унгария да спрат напълно доставките на електроенергия за Украйна – особено ако американският президент трябва да накара Киев да бъде по-сговорчив по въпроса за мира.

Спирането на военния конфликт в Украйна е едно от предизборните обещания на Тръмп и той несъмнено се опитва да постигне тази цел. Какво ще излезе от това на практика, ще видим през първата половина на следващата година.

Какво ще предприеме Русия?

В сегашната международна ситуация Русия има малко пространство за маневриране – след като изгуби възможността да сложи край на войната с убедителна победа в кратък срок, Москва е все по-зависима от други световни играчи. В момента за Русия е важно преди всичко да изтласка врага от Курска област, където той се намира от няколко месеца. Това трябва да стане преди приключването на прекратяването на огъня и започването на преговорите, защото в противен случай Украйна ще има допълнителни лостове за натиск върху Москва. Затова Киев на свой ред ще се опита да запази част от територията на Курска област и да разшири зоната на окупация. Освен това е желателно руските въоръжени сили да поддържат сравнително добри темпове на настъпление в ДНР и да се опитат да поемат контрола над Курахово преди края на новогодишните празници (което теоретично е напълно възможно).

Успехите в зоната на войната укрепват до известна степен преговорната позиция на Русия, но те са тактически, а не стратегически, и влиянието им върху цялостната ситуация е ограничено.

От политическа гледна точка би било логично Русия да се съобрази с обещанието на Доналд Тръмп да „предотврати ядрена война“ и да предприеме някои по-решителни стъпки, отколкото просто да атакува енергийната инфраструктура на Украйна или да нанесе един-единствен удар на Орешник по завод в Днепропетровск (Днепър), който причини ограничени щети. Подобни действия едва ли са в състояние да уплашат сериозно когото и да било и да изпратят необходимия сигнал на Запада.

Разбира се, не става дума за стратегически ядрен удар (това би било неразумно), а например за удар по правителствени сгради в Киев, целенасочено елиминиране на няколко високопоставени украински служители или еднократно използване на ОЯГ срещу стратегически обект.

Това не би оказало влияние върху цялостната стратегическа ситуация, но би оказало определено влияние върху политическата ситуация – засега Европа все още се страхува от ядрена война и тази карта може да бъде разиграна.

Източник – Top War/Превод:SafeNews