Тръмп, ледниците и геополитиката. Новоизбраният президент на САЩ за втори път повдига темата за придобиване на Гренландия.
Американски интерес към Гренландия е част от общата стратегия за удържане на световните автокрации Китай и Русия.
Посред множеството новогодишни обръщения за 2025 г. на правителствени ръководители по света се открои едно, което може да доведе до сеизмични промени в политическата география на света. Това беше обръщението на министър-председателя на Гренландия Мюте Егеде. Той призова за независимост на острова от Дания и за „премахване на оковите на колониализма“.
Егеде, който е начело на Гренландия от 2021 г., подчерта още, че сътрудничеството с други държави и търговските отношения не могат повече да се осъществяват единствено чрез Дания.
Според действащите споразумения за статута на острова, независимостта може да бъде обявена след успешен референдум. Вече има очаквания, че Егеде може да насрочи такова допитване заедно с предстоящите парламентарни избори през април. Това развитие следва да бъде тълкувано и в контекста на подновеното предложение на президента Доналд Тръмп „САЩ да купи Гренландия“.
Когато през 2019 г. той за първи път направи такава оферта на Дания, под чиито суверенитет е Гренландия, властите в Копенхаген категорично и възмутено отказаха. Тогава същият Мюте Егеде, заяви, че островът не е за продан. Сега обаче ситуацията е различна – броени дни след изявлението на Тръмп, в новогодишното обръщение на Мюте Егеде, офертата на Тръмп беше премълчана, но беше направена важна крачка към откъсване от суверенитета на Дания.
Това прави доста реалистични перспективите за някакъв тип правно-политическа интеграция на острова със САЩ.
Когато 45-ият американски президент Доналд Тръмп през 2019 г. подхвърли, привидно на шега, че САЩ искат да придобият Гренландия, мнозина привидяха в това нещо екстравагантно, неприемливо и даже абсурдно.
Някои се подиграваха, други недоумяваха, а пък трети – обзети от кипяща омраза към Тръмп и тръмпизма – бълваха безмозъчно наизустени клишета за „ценности“ и „международен ред, основан на правила“, без да разбират за какво става дума. Същото последва и сега, когато вече в качеството си на 47-и президент на САЩ, Тръмп отново повдигна темата с Гренландия.
Просветената общественост обаче знае, че това не е нито исторически прецедент, нито е случайно изтървана необмислена фраза.
САЩ имат близо двувековен системен и стратегически интерес да установят суверенни права върху гигантския остров, който се намира на хвърлей от тяхната територия и крие под хилядолетните си ледници огромни минерални ресурси (нефт, въглища, волфрам, мед, платина, алуминий, уран, рубини и пр.). Още през 1867 г., когато САЩ закупуват Аляска от Русия за 7,2 милиона долара, на най-високо държавно ниво се обсъжда и възможността за покупка на Гренландия от Дания.
На следващата година едва не се стига до реална сделка на цена от 5,5 милиона долара в злато.
Усилията в тази посока са част от доктрината „Монро“, която очертава двете Америки и прилежащите им островни територии като зона на геополитическите интереси на САЩ. По-късно, през 1917 г., когато САЩ купуват от Дания техните колонии в Карибско море, които днес са известни като Американски Вирджински острови, въпросът за Гренландия отново е поставен пред Копенхаген.
По това време Гренландия е все още колония под пълния суверенитет на Дания – положение, закрепено след края на Наполеоновите войни в Европа.
Американският интерес от контрол върху острова отново се активизира по време на и след Втората световна война поради стратегическото му значение за контрола върху северния Атлантик. Подписани са двустранни споразумения, изградени са американски военни обекти и бази.
По времето на президента Труман е направена нова конкретна оферта за закупуване на острова на стойност 100 милиона долара, която властите в Копенхаген отново отхвърлят.
През следващите десетилетия и досега обаче Дания е твърде слаба икономически и военно-политически, за да обезпечава нуждите на местното население, което зависи почти изцяло от техните инвестиции и субсидии.
На фона на икономическата мощ на САЩ, субсидиите, които Дания предоставя на шестдесетхилядното население на Гренландия (88% са от народа на инуитите) са около 500 милиона евро годишно – това е градския бюджет на Ел Пасо в щата Тексас.
След като през 40-те години на XX век Исландия се откъсна от датска зависимост и обявява самостоятелен суверенитет, Гренландия и Фарьорските острови останаха единствените някогашни датски колонии, които и до днес се намират в различна форма и степен на зависимост от Копенхаген.
През 1979 г. Гренландия получи широка автономия под скиптъра на датската монархия, но с годините настроенията за пълно отделяне и независимост на острова се засилват.
През 2008 г. се проведе референдум, в който жителите на острова гласуваха за по-голяма автономия от Дания, по силата на която гренландските парламент и правителство вече осъществяват пълен контрол върху вътрешните работи и минералните ресурси, докато за метрополията в Копенхаген остава само контрола върху външната политика.
През 2023 г. специална конституционна комисия представи на парламента на Гренландия първия проект за конституция на острова.
Въпросът за независимостта остава отворен и според местните политици и водещи обществени фигури, това е въпрос само на време.
В тази посока допринасят и анти-датските настроения, които ескалираха през последните няколко години в резултат от скандалните разкрития, че в продължение на десетилетия и съвсем доскоро датските власти са провеждали тайна кампания по ограничаване на раждаемостта и стерилизация на мнозинственото коренно инуитско население, чиито жертви са повече от 4000 хиляди жени.
Към това мракобесие на Дания, която иначе има самочувствието да назидава други държави по въпросите на човешките права, се прибавят раните и от предишен откровено расистки скандал от средата на 1950-те години с извличането на инуитски деца от техните семейства и изпращането им в приемни семейства в Дания, за да бъдели „превъзпитавани като датчани“.
Геополитическият възел около Гренландия в днешно се заплита допълнително и от активния китайски интерес към острова, който с основание безпокои както САЩ, така и Европейския съюз.
Към днешна дата Пекин разработва проекти в минната индустрия на острова, а през 2022 г. направи опити да получи права за изграждане на две летища, но те бяха осуетени не без американско съдействие.
На този фон подновеният американски интерес за контрол върху Гренландия е част от общата стратегия за удържане на световните автокрации (Китай, Русия). Една от най-важните арени, на които ще се развива тази стратегия в бъдеще, е именно Арктика, където Гренландия има ключово местоположение.
Ако подобно мащабно геополитическо пренареждане се случи през втория мандат на Доналд Тръмп и то по негова инициатива, той може да се окаже американският президент, който е разширил териториалния обхват на САЩ с цели 2 млн. 160 хил. кв. км.
Повече дори от прочутата „покупка на Луизиана“ през XIX век, когато американците купуват от Франция целия среден Запад на днешните САЩ, възлизащ на 2 млн. 140 хил. кв. км. Това може да стане още един повод ликът на Доналд Тръмп да се появи един ден в скалите на Маунт Ръшмор.
Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум, Труд
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
