Тончо Краевски, политически анализатор, в специално интервю пред SafeNews коментира политическата криза и възможностите за нейното решаване.
SN: Г-н Краевски, интервю на Христо Иванов пред „Свободна Европа“ разбуни допълнително и без това хаотичния ни политически живот и породи конспиративни теории за смяната на служебния министър-председател чрез смяната на председателя на парламента. Правилно ли бе разбран Христо Иванов и има ли доза истина в намеренията за поредния преврат?
Че чрез смяна на председателя на парламента може да се подмени служебният премиер?
SN: Точно така. Тъй като вървим към избори и президентът ще трябва да избере от „домовата книга” и с нов председател на парламента, за мястото на който се смята, че ще бъде сложена удобна фигура. Дори се тиражира вече и името – депутат от ПП-ДБ.
ПП-ДБ повтарят пътя на Борисов отпреди две-три години. От конфликт с Радев към разумен диалог и тактически съюз с него. Те първо се скараха с президента и участваха заедно с Пеевски в отнемането на правомощията му, а сега ще търсят как да му отворят опция да назначи служебен премиер, независим от Пеевски.
Мисля, че ПП-ДБ много бързо съжалиха за конституционните промени в частта за служебното правителство. Защото още когато се разпадна ротацията, стана ясно, че това няма да проработи нито краткосрочно, нито дългосрочно в тяхна полза, казва Тончо Краевски.
Те в скоро време няма да имат собствен председател на Народното събрание, нито ръководители на който и да е от изброените в Конституцията органи. Тези лица често са номинации на най-голямата партия. Сега те ще търсят някаква договорка с президента, за да поправят това.
SN: Христо Иванов допуска работа с Доган за отстраняването на Пеевски. Това как ще стане при конструкцията на депесарския електорат?
Христо Иванов, излизайки от ролята на оперативен лидер, сега може да върши нещо, в което е много по-добър и му идва естествено – да задава стратегическа траектория и да мисли компромисни комбинации и завои. В това отношение ролята му за демократичната общност започва да прилича именно на тази на почетния председател в ДПС. Естествен лидер на депесарския електорат е Ахмед Доган. И това не го казват само опонентите на Делян Пеевски. Това го каза не друг, а Йордан Цонев в своето интервю, в което декларира лоялността си на Пеевски. Да се работи с Доган означава да се работи с турската общност, което е стратегически въпрос за демократичната общност, която е в конфликт с турците от тридесет години и страда от това, че си развали отношенията с тях.
SN: Защо бе допуснат ренесансът на модела Пеевски в предишния парламент, за да се търси сега възможност за неговия демонтаж?
В предишния парламент, в който беше направена ротацията и промените в Конституцията, ПП-ДБ бяха изкушени да работят заедно с него, защото той е много добър политически мениджър. Когато се касае до разпределянето на влияние и балансирането между различни политически интереси, той е ненадминат и талантът му неслучайно отдавна е бил забелязан от Доган. Именно това – оперативното ръководство на държавата, балансирането на прагматичните интереси, е нещо, в което самите те (демократичната общност) не са много добри.
И затова Пеевски до голяма степен осигури „сглобката” да проработи в средносрочен план, да свърши определена работа, допълва Тончо Краевски.
Христо Иванов без съмнение беше този, който я обоснова идеологически от парламентарната трибуна и в медиите, но в много ключови моменти, както например когато имаше протести на миньорите, Делян Пеевски беше носещата колона на „сглобката”. Защото той можеше да задържи всичките й части заедно в критични ситуации, знаейки как да управлява и насочва различните интереси. Тази негова функционалност изкушаваше страшно много ПП-ДБ. И те смятаха, че могат да го използват за свои цели, да се възползват от него и да го подчинят, а после да го изхвърлят зад борда. Което беше лоша сметка.
SN: Как оценявате поведението на партиите сега при третия мандат?
Вижда се много, много нисък интерес към реализиране на този мандат. Още след провала на първия мандат малко или много стана ясно, че тази легислатура е приключила преди да започне. И вторият, и третият мандат са предизборни жестикулации.
SN: Какво ще се случи след изборите през есента? Няма ли да се повтори и в 51-ия парламент това, което наблюдавахме в 50-ия?
Да. При липса на нов играч, нищо чудно да се възпроизведе същата обстановка. Но ще има промени вътре в партиите като БСП и ДПС, където текат процеси на промяна на ръководствата, така че те може да влязат в 51-вия парламент с други кадри. Макар да ни се струва, че положението е статично, можем да проследим доста сериозни флуктуации в подкрепата за парламентарните партии през поредните 5 избора. ИТН станаха от първи последни, излязоха от парламента, върнаха се пак там. ПП-ДБ бяха първи, сега изостават далече назад. Има много условия да се пренаредят силите на партиите. Това може да стане.
Въпросът е обаче, дали партиите в своята съвкупност могат да реализират различен резултат. Т.е. както и да променим баланса на силите между тях, дали те са способни да произведат някакъв друг резултат заедно, подчертава Тончо Краевски.
В момента БСП е в патова ситуация. ДПС се намира пред разцепление и ако до ако до неделя някой не надделее, ще си отидат на избори с двамата враждуващи председатели. В много партии има условия да се случи нещо интересно на изборите. Въпросът е, дали промените в ръководствата ще означават и промяна във визията и дали ще се формира мнозинство, което да реши проблемите между Радев, Борисов, Пеевски и Доган, защото е видно, че е много трудно един или двама от тях да бъдат напълно маргинализирани за сметка на останалите. Никой няма сили за тотална победа. Аз обаче не съм оптимист, че могат да се разберат и всеки да приеме лимитите си. Хората не се устроени така.
SN: Това не означава ли и крах на парламентарната система? Виждате ли изход?
Не виждам изход. Песимист съм, че партиите, които са представени в момента в Народното събрание, могат да разрешат политическата криза. Независимо как ще се преразпредели броят на мандатите между тях. Независимо кой от тях ще стане първи, втори, трети. Пълно мнозинство от избирателите няма да получи никоя от тях и това е категорично решение на българските граждани от четири години насам, от което те не отстъпват.
Не виждам комбинация, с която партиите ще произведат заедно управление въобще. Камо ли такова управление, което да реши кризата, твърди Тончо Краевски.
Освен при появата на нов участник в парламентарните избори, който да бъде популярен, който да ги спечели убедително и да сложи край на парламентарната криза. Дотогава парламентарната система ще върви надолу, успоредно със спадащата постепенно избирателна активност. Те се оплетоха и допълнително в конституционни проблеми, които сами си създадоха. Все по-ясно е, че те са част от проблема, а не от решението. В един момент натрупването на цялата тази политическа импотентност да се произведе управление и адекватно законодателство ще доведе до крах на парламентарната система. Христо Иванов напомни в своето интервю, че мнозинството от българите биха предпочели авторитарен модел на управление. И е добре партиите да се вслушат в това. Защото парламентарната република е много крехко нещо, а те го взимат за даденост.
Опасявам се, че същите тези партии, които са в парламента, когато се изчерпят всички други опции, ще потърсят изход в някакъв момент чрез Велико народно събрание, е заключението на Тончо Краевски.
И това ще бъде много рисковано, ще го наблюдаваме със затаен дъх. Защото видяхме, какви промени в Конституцията бяха направени при обикновено Народно събрание от тях. Представете си – ако няма нов играч – при Велико народно събрание, което няма ограничения в правомощията, какви неща може да решат.
