Бих предложил някой като Хенри Кисинджър да оглави външно министерство, а някой като Рудолф Джулиани да стане кмет на София. Това предложение направи народният представител Тома Биков.
SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса:
„Продължаваме промяната“ започнаха предизборната си кампания като обявиха своето предложение за формула на евентуално бъдещо правителство в следващия парламент. Тя гласи, че премиерът трябва да бъде фигура като Марио Драги – изключително авторитетен юрист или икономист, който да състави сам правителството си, а всички останали партии да го подкрепят безусловно. Според представителите на „Продължаваме промяната“ този ход би сложил край на политическата криза и вероятно след него българското общество би заживяло доволно и щастливо.
Марио Драги действително е изключително уважавана фигура, както в Италия, така и в Европа.
Бил е изпълнителен директор на Световната банка, управител на централната банка на Италия и председател на Европейската централна банка по време на гръцката финансова криза. От тази позиция той е в основата на спасяването на еврото. Освен това е професор по икономика в университета във Флоренция. В началото на 2021 година Марио Драги е избран за премиер на Италия. Като консенсусна фигура за повечето партии в италианския парламент той излъчва програмно правителство, което подава оставка след малко повече от година. Това става причина да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори за Сенат и Долна камара. След изборите е излъчено политическо правителство, което се оглавява от Джорджа Мелони – лидер на определяната като крайно дясна формация „Италиански братя“. То управлява и до момента.
И така търси се някой като Марио Драги.
Самият Марио Драги едва ли би се съгласил да оглави българското правителство, въпреки че конституцията вече позволява на хора с двойно гражданство да бъдат министри и премиери. В крайна сметка наскоро имахме случай, при който чужд граждани стана министър на икономиката, а малко след като набързо се отказа от канадското си гражданство оглави и правителството. Проблемът е, че от тогава се намираме в политическа криза. Затова сега търсим някой като Марио Драги. Кой е той, авторите на предложението категорично отказват да обявят. Но твърдят, че имало такива хора в България.
В този контекст аз бих предложил някой като Хенри Кисинджър да оглави външно министерство, а някой като Рудолф Джулиани да стане кмет на София.
Предполагам, че щом имаме някой като Драги, все ще имаме и хора като последните двама.
Изобщо това „като“ може би е ключът към представата за българския успех. Няма значение какво правим, важното е да сме като някого. Нашите предци са наричали това поведение „алафрангата“ – да се обличаш и държиш като французин, но да си останеш чист българин. Кирил Петков например е „алафрангата“. Той е повече като някой, отколкото като себе си. Затова и търси себеподобни. Някой, който е като Драги, разбира се, няма да е Драги, но би могъл да се облича и да се държи като Драги. Или поне да заблуди част от обществото, че е като Драги. Нещо като Драги от „Алиекспрес“ или като пластмасов самурайски меч, който децата въртят със съзнанието, че е истински.
Под тази наивна повърхност обаче прозира същност, която не е никак лицеприятна. „Да намерим някой като Драги“ е лъжа, която граничи с обида. Лъжа е, защото няма да намерим никой като Драги. Това със сигурност знаят авторите на предложението, които вероятно вече търсят някой, който да е „някой като Драги“. А е обида, защото лъжата е толкова плоска, че показва каква е оценката на авторите ѝ за обществото, което обитават. Впрочем тази лъжа е насочена най-вече към избирателите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които сякаш по задължение трябва да бъдат излъгани, за да бъде спечелено доверието им. Последното наистина е парадоксална конструкция – ако не те излъжат, не вярваш. С „някой като Драги и посочено от него правителство“ на тези избиратели се казва – ние няма да управляваме с ГЕРБ, няма да правим коалиция с никого, въпреки че още не знаем дали ще сме на второ или на трето място, но ще има редовно правителство, което ще бъде само наше. Подобна сложна и неосъществима конструкция може да хрумне единствено на телефонен измамник.
Какво показва употребата на тази плоска лъжа? Че анализът на изборната загуба отпреди няколко месеца е завършил със заключението, че половината от избирателите на ПП – ДБ не са били излъгани достатъчно умело и са се разочаровали. Затова сега ще измислим нова лъжа, за да си върнем част от тях. Показва и каква е оценката на Кирил Петков и Асен Василев за собствените им избиратели. За сведение загубата на 300 000 гласа не се случи, защото имаше взаимодействие с ГЕРБ, а защото през цялата предизборна кампания, а и след нея, Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че няма да има такова. След това в продължение на четири месеца твърдяха, че ГЕРБ не участва в управлението и има само един вицепремиер. На четвъртия месец същите хора започнаха да твърдят, че половината министри са на ГЕРБ. След развалянето на сглобката и по време на кампанията Асен Василев обяви, че ПП са излъгали ГЕРБ, като са ги принудили да подкрепят правителство, което иначе не биха подкрепили и да приемат закони, които иначе не биха приели. Вероятно е казал това, за да мотивира излъганите си избиратели, като ги успокои, че освен тях са били излъгани и ГЕРБ. Само че половината от избирателите явно не се мотивираха от сръчните лъжи на Асен Василев и си останаха вкъщи.
Постоянното производство на тези обидни лъжи покрива действителността с дебел пласт и я оспорва в нейната същност. А действителността показва, че правителство може да се направи само с парламентарно мнозинство, което е скрепено с коалиционно споразумение. В него скрито или явно ще участват партиите, които го подкрепят. А те трябва да бъдат толкова, че да постигнат заедно поне 130 гласа. С по-малко е почти невъзможно да се управлява. Дали някой ще е като Драги или като Кисинджър за тази действителност няма никакво значение. И още едно важно уточнение – всеки, който говори за „експертно правителство“, лъже волно или неволно. Защото „експертните правителства“ не съществуват. С избирането си те автоматично стават политически (подкрепени от определени партии) и отговорността за тях се носи от онези, които са ги избрали. Ако ПП наистина са решили да върнат част от разочарованите си избиратели, вероятно е по-добре да се опитат да им съобщят и обяснят истината, отколкото да влагат цялата си енергия в измислянето на нови лъжи. Мисловната конструкция, според която ако спра да лъжа хората, те ще спрат да ми вярват, може да е подходяща за функционирането на финансова пирамида, но няма как да бъде устойчива в политиката. Защото основна роля на политиката е да отчита действителността и да се справя с породените от нея предизвикателства.
Ако от „Продължаваме промяната“ поговорят с Марио Драги, той ще им каже същото. Защото, за разлика от тях, той не е като някой, а е самият той.
Автор: Тома Биков
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
Източник: Filternews
