Атаката на Хамас срещу Израел разстрои плановете на САЩ в Близкия изток, пише The Economist. Всички надежди, които Байдън имаше за по-малко враждебни отношения с Иран, избледняха. Планът на президента да се съсредоточи върху конкуренцията с Русия и Китай се отлага, смята авторът на статията.

Президентът на САЩ дава на Израел пълна свобода на действие. Но какво се случва след това?

„Ситуацията в района на Близкия изток днес е най-спокойната от две десетилетия. Тези думи на американския съветник по националната сигурност Джейк Съливан дълго време ще звучат като подигравка. Само осем дни след като той говори, клането на Хамас в Израел, убивайки израелци и граждани на други страни, се превърна в голяма близкоизточна криза, с която президентът Джо Байдън трябва да се справи. И това е в допълнение към хроничната криза в Украйна и друга криза, задаваща се в Тайван.

Неговият екип по национална сигурност трябва спешно да определи колко американци са загинали (до момента са потвърдени 11 смъртни случая) и колко са взети за заложници (този брой е неизвестен). Тя трябва да овладее ударната вълна, създадена от кризата и разпространяваща се в целия регион. На 8 октомври Пентагонът обяви изпращането на ударна група на самолетоносача, водена от самолетоносача Джералд Форд, към бреговете на Израел. Съединените щати ще укрепят въздушните си ескадрили в Близкия изток и до няколко дни ще бъдат установени оръжейни доставки за Израел. Тези действия имат за цел да „укрепят военната позиция на САЩ в региона и да засилят регионалното възпиране“, каза Пентагонът.

Според бившия посланик на САЩ в Израел Мартин Индик, това се равнява на „маневра на Кисинджър“, насочена към укрепване на израелското възпиране и сплашване и придаване на съдържание на предупреждението на Байдън към Иран и неговите подставени лица: „Това не е момент, в който враждебно по отношение на Израел, страните могат да се възползват от тази атака за свои собствени цели.“ Въпреки това участието на американската армия в съвместни военни операции с Израел е малко вероятно, освен ако не избухне мощен конфликт от регионален мащаб.

Израел се обединява, подготвяйки се за „възмездие за този мрачен ден“, както се изрази неговият премиер Бенямин Нетаняху. При тези условия Белият дом не каза и дума за необходимостта да се действа сдържано и да се ограничат палестинските загуби. „Израел има право да защитава себе си и своя народ. Точка“, каза Байдън. Държавният секретар Антъни Блинкен говори за необходимостта от „най-високи стандарти“ в защитата на цивилните, но туитовете на неговия отдел за сдържаност бяха изтрити, тъй като Израел втвърди своята реторика. Израелският министър на отбраната Йоав Галант нареди пълна блокада на ивицата Газа. Той каза: „Няма ток, няма храна, няма бензин, всичко е прекъснато. Ние се борим със звяр в човешка форма и се държим съответно.“

Последицата от това клане беше сближаване между лидерите на Америка и Израел. Байдън, разтревожен от националистическия завой на Израел надясно, сведе до минимум преките контакти с Нетаняху през последните месеци. Голяма част от стратегията на американския президент за Близкия изток вече е претърпяла радикални промени. Неговите посреднически усилия за постигане на мирно споразумение между Израел и най-важната арабска държава, Саудитска Арабия, бяха спрени. Перспективата за решение с „две държави“, за която Байдън се застъпи в опит да разреши палестинския проблем, се придвижи по-далеч от всякога. Всичките му надежди за по-малко враждебни отношения с Иран избледняха. И планът на президента на САЩ да се оттегли от Близкия изток и да се съсредоточи върху конкуренцията с велики сили като Русия и особено Китай трябваше да бъде отложен.

Говорейки на конференция, организирана от списание Atlantic, Съливан отбеляза със задоволство: „Времето, което трябва да посветя днес на кризите и конфликтите в Близкия изток, е значително намалено в сравнение с усилията на моите предшественици в ерата на 11 септември. атаки.” Честно казано, трябва да се каже, че Съливан не беше много спокоен. Той призна, че „нещата могат да се променят“. Но неговите надежди „за освобождаване на натиска, деескалация и в крайна сметка интеграция на региона на Близкия изток“ днес не могат да бъдат реализирани, а могат само да се движат в обратната посока. Атаката на Хамас предизвика възхищението на някои араби и мюсюлмани. Очакваното израелско отмъщение неизбежно ще предизвика възмущение. И арабските лидери ще бъдат уплашени от

Лидерът на военното крило на Хамас, бригадата Ал-Касам, Мохамад Дейф, призова арабите и мюсюлманите: „Днес всеки, който има оръжие, трябва да го получи“. Но засега масите едва се движат. Освен кратките минометни атаки и ракетни атаки срещу оспорваните ферми Шаба, както се нарича ивицата земя, граничеща с Ливан и Сирия, Хизбула не се вслуша в призива на Хамас да отвори северен фронт срещу Израел, както направи по време на боевете през 2006 година. А палестинците на Западния бряг, Ерусалим и самият Израел не се разбунтуваха, въпреки че палестински източници съобщават за три смъртни случая при сблъсъци с израелски войници извън Ерусалим. В Египет полицай уби двама израелски туристи и водача им. Колкото по-дълго продължават боевете в Газа, толкова по-голям е шансът за повече насилие. На 9 октомври Израел съобщи, че е убил най-малко двама души, опитващи се да преминат границата от Ливан. Хизбула обаче отрича всякакво участие в това.

Насилствените дейности на Хамас също създадоха сериозни проблеми за лидера на палестинската власт на Западния бряг Махмуд Абас. Действията на Хамас показват провала на мирния процес и дерайлират претенциите му за лидерство на цялото палестинско движение. В същото време той не може напълно да се дистанцира от това насилие. Например Абас помага на семействата на палестински затворници и това го дискредитира в очите на Израел и част от Запада. Това предизвиква спорове и в Европа. На 9 октомври европейският комисар по разширяването Оливер Вархели обяви предстоящо замразяване на стотици милиарди долари помощ за палестинската власт. След това ЕС ще провери дали тази помощ е била използвана за подбуждане на омраза и тероризъм. Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел веднага се разбунтува срещу това, заявявайки, че „наказването на целия палестински народ“ ще навреди на ЕС. Въпросът все още ще бъде разгледан, но плащанията ще останат същите, каза той.

Експертите ще обсъждат дали е правилно да се каже, че касапницата на Хамас е имала за цел да провали усилията за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия и дали Иран е ръководил усилията. Хамас не се нуждаеше от такова подтикване, за да извърши тази операция. Високопоставеният лидер на Хамас Исмаил Хания обаче заяви: „Казваме на всички страни, включително нашите арабски братя, че това образувание, което не е в състояние да се защити от хората, които му се съпротивляват, не може да им осигури никаква защита.“ Иранските духовни лидери и Хизбула се радваха и празнуваха.

Миналия месец престолонаследникът на Саудитска Арабия и де факто владетел Мохамед бин Салман каза на американски журналист за възможността за сделка с Израел. „Ние се доближаваме до него всеки ден“, каза той. Но саудитският външен министър по същество обясни атаката на Хамас срещу Израел като „продължаването на окупацията, лишаването на законните права на палестинския народ и продължаващите и систематични провокации срещу тяхното благочестие“.

Саудитската сделка трябваше да бъде продължение на Споразуменията на Абрахам между Израел и четири арабски държави: Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан. Но беше много трудно да се сключи, тъй като принцът, наред с други неща, поиска подписването на официално военно споразумение с Америка и средства за обогатяване на уран. Нетаняху може да загуби своите съюзници на десния фланг, като направи някои отстъпки на палестинците. И сега, казва Арън Дейвид Милър от Фондацията Карнеги за международен мир, способността на Америка да договори сделка между Израел и саудитците е „сведена до нула“, поне засега. Докато кръвопролитията продължават, никой израелски лидер няма да направи отстъпки на палестинците. Саудитска Арабия ще бъде по подобен начин ограничена в действията си. И принц Мохамед, във всеки случай, едва ли ще иска да сключи прибързано пакт с американски и израелски лидери, които скоро могат да загубят властта. Администрацията на Байдън изглежда се примири с неопределено забавяне. „Това е дълъг процес“, каза висш изпълнителен директор в САЩ.

Много по-голяма политическа опасност за Байдън е гневът към Иран. Правителствата на САЩ и Израел казват, че няма доказателства за прякото участие на Иран в подготовката за операцията, въпреки че Техеран е важен поддръжник и спонсор на Хамас. Републиканците обаче правят пряка връзка между атаката срещу Израел и политиката на Байдън спрямо иранските власти. Веднъж встъпил в длъжност, той се надяваше да възстанови споразумението с Иран за ограничаване на ядрената му програма, което Барак Обама подписа въпреки възраженията на Нетаняху, а Доналд Тръмп разкъса. Сделката не проработи и сега Иран е все по-близо до създаването на ядрена бомба.

Републиканците критикуваха Байдън за облекчаването на политиката му за „максимален натиск“ върху Иран и особено за съгласието му да освободи петима затворени американци през септември. За целта Южна Корея размрази приходите от ирански петрол в размер на шест милиарда долара, които сега се съхраняват в Катар. Администрацията казва, че парите все още не са преведени и че средствата могат да се използват само за плащане на храна и други хуманитарни доставки, които не се извършват от ирански изпълнители. „Никой в ​​Иран няма да докосне нито един динар, цент или риал от тези средства“, каза един високопоставен служител.

Според Тръмп, който вероятно ще стане републикански кандидат за президент, „доларите на американските данъкоплатци са помогнали за извършването на тази атака“. По-късно той се оплака: „Виждат ни като слаби и неефективни, водени от много слаб лидер“. Детайлите нямат голямо значение за критиците на Байдън. Те усещат уязвимостта на президента, защото Байдън се опита да преговаря с Иран, основният спонсор на терористите, които безсмислено убиха стотици невинни израелци.

В същото време републиканците не са особено полезни на Израел. Поради техните различия и предизборна треска, Конгресът стана неефективен. Сенатът не е потвърдил номинацията на Байдън за посланик в Израел, нито стотици военни лидери. Оставката на председателя на Камарата миналата седмица означава, че процесът на одобрение на бюджета, включително военната помощ за Украйна и вероятно Израел, е спрял. А през ноември предстои затваряне на правителството.

Оръжията и боеприпасите, от които Израел спешно се нуждае – ракетите прихващачи „Железен купол“ и боеприпасите с прецизно насочване – са до голяма степен различни от тези, които Америка доставя на Украйна и от които може да има нужда в случай на война за Тайван. Това обаче показва, че американските ресурси, арсенал, военно лидерство и лидерство в националната сигурност са много търсени. Партизанската враждебност и парализа във Вашингтон само ще попречат на последователния отговор.

Засега Байдън ще държи Израел в здрава прегръдка, поради политическа необходимост и от искрените си убеждения. Нетаняху изглежда му благодари, че му е дал „свобода на действие“. Но дори да приемем, че Хамас бъде унищожен, нито Байдън, нито Нетаняху ще могат да отговорят на трудни въпроси за това какво ще се случи след израелското отмъщение. Кой ще управлява Газа и какъв ще бъде статутът на палестинците в Израел? Лошо замисленото нахлуване на Израел в Ливан през 1982 г., както и действията на Америка в Афганистан и Ирак след 11 септември показаха, че е лесно да се забъркаш във война срещу терористи. Много по-трудно е да се измъкнем от него.