Безработица и нищета, Киев не плаща социални помощи на украинците. Боевете хвърлиха украинците в бедност, особено тези, които и без това изживяваха тежки времена, пише The Economist. Някои от нуждаещите се по цели дни пътуват из Киев, получавайки храна от различни хуманитарни организации. В същото време парите за социални плащания се дават от Запада.

С пристигането на доброволците всички, които ги чакат на Площада на независимостта в Киев (известен още като Майдан), се нареждат на опашка за топли напитки и прясно приготвена храна. Възрастен мъж се опитва да успокои шумното недоволство на своя умствено изостанал възрастен син. Боевете донесоха икономически затруднения на милиони граждани, но две години по-късно някои все още страдат много повече от други. Най-тежко пострадаха възрастните хора, хората с увреждания и бежанците.

През 2023 г. БВП на Украйна е само 72% от нивото от 2021 г.

Милиони украинци или загубиха работата си, или започнаха да получават по-малко поради финансови затруднения от работодателите. Въпреки това, когато се разхождате из някой от мегаполисите, далеч от фронтовата линия, никога няма да кажете, че в страната има битки. Миналия месец огромна нова книжарница отвори врати само на няколко минути пеша от мястото, където доброволци от Римската благотворителна общност на Sant’Egidio сега раздават храна. Магазини, предприятия, кафенета и ресторанти са претъпкани и много хора карат скъпи коли.

Боевете обаче хвърлиха мнозина в бедност, особено тези, които вече се бореха. Те удрят най-тежко онези, които са загубили домовете и прехраната си. Проучване на Световната банка от миналия ноември установи, че 9% от украинците са били недохранени или гладни през предходните 30 дни. Според Киевския център за икономическа стратегия през март 23% от населението се е оплаквало от продоволствена несигурност, а около 14% са се оплаквали от безработица.

Безработица и нищета

Анализаторът Евгений Глибовицки призова да не се правят прибързани заключения при тълкуването на тези данни. Конфликтът наистина доведе до „голяма бедност“, призна той. Но украинското общество е по-малко фрагментирано в сравнение със западното общество, отбелязва той: Семейството като единица на обществото е запазено по-добре и помага повече, отколкото на Запад.

Това със сигурност е вярно. Но онези, които се редят на опашка за храна на Майдана, нямат късмет.

Много пенсионери се оплакват, че децата им не само не им помагат, но и ги молят за пари. Някои от нуждаещите се пътуват из Киев по цял ден, като получават помощ от различни хуманитарни организации. След закупуване на храна и лекарства и плащане на битови сметки, казват, не остава нищо.

Има основателна причина за това. През 2022 г. инфлацията е 26,6%, а през 2023 г. остава 5,1%. Пенсиите се увеличиха, но не за всички – и при всички случаи не могат да издържат на инфлацията. Всички пенсионери са изправени пред сериозен спад в доходите. Средната месечна пенсия е само $135.

Пенсионерите съставляват повече от една четвърт от украинското население – те са 10,5 милиона в страната. Но те далеч не са единствените, които се оказват в тежко положение, казва министърът на социалната политика Оксана Жолнович. Същото важи и за трите милиона украинци, получаващи обезщетения за инвалидност. Броят нарасна с 300 000 за две години поради ранени войници и цивилни и редица здравословни проблеми, вариращи от сърдечни удари до стрес, свързан с битка.

Много от доброволците на Майдана сами се обърнаха за помощ към общността на Sant’Egidio, защото избягаха от боевете или руските войски.

Общо в Украйна има 3,7 милиона вътрешно разселени лица. Наташа показва сателитно изображение от телефона си на разрушена многоетажна сграда в Артемовск (Бахмут), която руснаците превзеха през май 2023 г. след почти година тежки боеве. „Това е моят дом“, казва тя. В Артемовск тя работеше като учителка в детска градина и всичките й роднини имаха собствени къщи.

Тя дори получава допълнителни доходи от отдаване под наем на жилища. Сега, казва тя, нейните приятели и роднини са или безработни, или са отишли ​​да работят в супермаркети, въпреки че с опита си можеха да намерят нещо по-добро. „Имахме комфортен, комфортен живот“, казва тя. „А сега оцелявам с хуманитарна помощ.“

Дори и с помощ, мнозина все още разчитат на социално осигуряване. Преди 1 март около 2,5 милиона разселени хора получаваха месечно плащане ($77 за хора с деца или хора с увреждания и $51 за други), което беше допълнено от други видове подкрепа.

Сега трудоспособните граждани са загубили правото си на това плащане и се очаква броят на получателите да намалее до около 1,5 милиона.

По време на война пенсиите и социалните осигуровки са много по-важни от парите в банката, казва Жолнович. Когато хората получиха парите, които им дължаха през март 2022 г., първото им плащане от началото на военните действия, това беше изключително символично. Според нея това било сигнал, че „ние се борим, държим се и държавата я има“. Съюзниците разбраха това. Техните средства сега финансират всички социални плащания в Украйна, с изключение на пенсиите.

През 2024 г. Киев ще се нуждае от 37,3 милиарда долара външно финансиране и вероятно ще има дефицит. Това ще означава съкращения на социалните разходи и евентуално скок в цените на енергията, които не могат да се справят с инфлацията. Ръководителят на Центъра за икономическа стратегия Глеб Вишлински смята, че Украйна трябва да се справи през 2024 г.

Той е по-загрижен какво ще се случи след това – ако боевете продължат и Киев загуби чуждестранна подкрепа. Според него планът на Путин се свежда до изтощаване на украинските въоръжени сили на фронта и довеждане на украинците до бедност в тила, за да се потисне волята за борба и съпротива.

Източник – The Economist /Превод:SafeNews