Всеки от нас има любими цитати от книжките в детството си, които дори и без да се старае, е запазил в паметта си завинаги. Едва ли някой, препрочитал „Малкият принц“, няма да разпознае фразата: „Истинското е невидимо за очите“ или няма да се досети, че Господин Нилсен е името на маймунката на Пипи Дългото чорапче“…. Книжките, удивлявали ни като деца и оформяли ценностната ни система, никога не спират да предизвикват в нас умиление и възторг, главно заради простотата и чистата, заради откровена истинност, изказана по един невероятен и удивителен начин, през наивитета на детския поглед и жаждата за откриване на света.

Фейсбук групата „Любопитни факти, истории и уникални снимки“ събра едни от най-обичаните и незабравими цитати от детски книжки:

“Матилда”, Роалд Дал

„Ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи и ти винаги ще изглеждаш прекрасно.”

––––––-

“Питър Пан”, Дж. М. Бари

“Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.”

––––––

“Магьосникът от Оз”, Лиман Франк Баум

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.”

––––––

“Мечо Пух”, Алън Милн

„– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

––––––

“Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол

“– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…”

––––––

“Малката русалка”, Ханс Кристиан Андерсен

“Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.”

––––––

“Ние, врабчетата”, Йордан Радичков

“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава.
Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна.
Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи.
Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот,
а го съживявайте!”
––––––-

“Крал Матиуш Първи”, Януш Корчак

“Мислих си днес, че водата може да е вода, но ако се затопли, става на пара, а ако се охлади – на лед. И не се знае какво представлява всъщност: пара, вода или лед. Вероятно така е и с хората, и те могат да са различни.”
––––––

“Мери Попинз”, Памела Травърз

“Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й.
– Къде бяхте? – в един глас извикаха те.
– В Страната на приказките –отвърна Мери Попинз.
– Видяхте ли Пепеляшка? – попита Джейн.
– Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! – отсече презрително Мери Попинз.
– Как ли не, Пепеляшка!
– Може би Робинзон Крузо? – полюбопитства Майкъл.
– Робинзон Крузо! Хайде де! – отвърна рязко Мери Попинз.
– Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
– Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.”
–––––––

“Сребърната паричка”, Ханс Кристиан Андерсен

“Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш: а в края на краищата истината винаги излиза наяве!”

–––––––

“Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери

“Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: “Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?”
Те ви питат: “На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?” Едва тогава смятат, че вече го познават.
Ако кажете на възрастните: “Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…”, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: “Видях една къща, която струва сто хиляди франка.” Тогава те възкликват: “Колко хубаво!”

––––––-

“Мина, магиите и бялата стъкленица”, Весела Фламбурари

– Първото, което трябва да помните, е:
защо се биете! Боят е загуба на много енергия! Енергия, която може да бъде използвана другаде… В музиката например…
Тази енергия е нещо много ценно и трябва наистина да си струва, хиляда на сто, за да бъде дадена в бой!
Когато се биете, трябва да знаете какво точно защитавате и заслужава ли си то да го защитавате!
Битката започва и завършва в душата и ума…”

––––––-

“Приключенията на Лиско по море”, Борис Априлов

“Светът – това е нещо много красиво – отвърна Костенурко. – Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.
– Много са го разводнили – разочарова се лисичето.”
––––––-

“Пипи Дългото чорапче”, Астрид Линдгрен

“– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!”