Гьонсуратлъкът е способен да направи много низости безболезнени. С този коментар Иван Стамболов-Сула определя изборите.
„Особено специално искам да поздравя онези свои познати, които цял живот заемаха героични пози и държаха нравствени речи, онези които претендираха да са „будната съвест“ на дясната консервативна интелигенция, онези, които през годините пулсираха с пламтящия ритъм на антикомунизма, викаха: „Никога вече“ и „Нищо не сме забравили!“, ония, които не спираха да се вайкат задето Костов не е направил лустрация, когато му е било времето, но оптимистично отбелязваха, че за лустрация никога не е късно“, пише той.
„Онези, които между двата тура тактически призоваваха да се гласува за когото и да е (в случая Ваня Григорова), само за да се спре Държавна сигурност и глашатаите на новия глобалистичен световен ред, но после се извъртяха и започнаха да агитират за Васил Терзиев, сякаш нищо не е било. Нещастни гьонсурати!“, продължава авторът.
Яд ме е, че се отметнах от собствената си прогноза. Още когато Борисов издигна кандидатурата на Хекимян, казах, че неговият истински кандидат е Терзиев, защото такава е била договорката още преди началото на изборите. Хекимян беше просто мюре като Цецка Цачева, неговата цел беше да отведе гласовете на всички противници на Борисов към Терзиев, посочва Сула в коментара си.
„Гледате Вожда в устата и каквото излезе от там, с пламенни слова го пробутвате като свои съкровени чувства и мисли, като свои изконни убеждения. Гледате накъде ще задуха вятърът, за да се обърнете и вие натам, та дано после изпадне някоя службица. Да ви е честита на вас, гласуващите „с отвращение“, болезнената клизма (няколко гласа разлика), с която успяхте да набутате вашия човек за кмет, само дето сега няма да може да се гледате в огледалото преди храна, защото ще ви се гади. Или пък ще можете: гьонсуратлъкът е способен да направи много низости безболезнени“, пише той.
Според него „много гербаджии гласуваха за Григорова, но те го направиха с последните си остатъци от достойнство, след като Борисов си позволи да ги разиграва – иди ми, доди ми“.
За поведението на Борисов има две хипотези – една благоприятна и една не толкова, казва Сула.
Според първата, благоприятната, Борисов с тънко чувство за хумор и информираност, с каквато малцина разполагат, се забавлява, като дразни духовете на яростните анализатори и ги кара безуспешно да се мъчат да отгатват ходовете му.
Според другата хипотеза обаче Борисов е зависим от някого, от задкулисни сили и когато му свирнат, той забравя какво е говорил от свое име и започва да говори от тяхно.
