Наближава катаклизъм, за който светът не е подготвен.

Предстои следващо мощно изригване на вулкан. То ще предизвика хаос, за който светът не е подготвен.

Планината Тамбора променя света. През 1815 г. индонезийският вулкан избухва в най-мощното изригване в историята, изпращайки огромен шлейф от малки частици, отразяващи слънчевите лъчи, високо в атмосферата, охлаждайки планетата и предизвиквайки бедствие. Това, което следва, е наречено „година без лято“: глобалните температури падат, реколтата се проваля, хората гладуват, разпространява се пандемия от холера и десетки хиляди умират. Някои дори смятат, че вулканът е вдъхновил Мери Шели да напише „Франкенщайн“, докато се е крила от необичайно студеното време в Швейцария през 1816 г.

Оттогава са изригвали много вулкани, но Тамбора остава най-скорошното масивно изригване на планетата.

Въпросът не е дали, а кога, казва Маркус Щофел, професор по въпросите на климата в Женевския университет.

Геоложките данни сочат, че шансът за масивно изригване през този век е 1 към 6, каза той пред CNN. Този път обаче то ще се случи в един много променен свят, който е не само по-населен, но и затоплен от климатичната криза. Следващото масивно изригване ще „предизвика климатичен хаос“, каза Щофел. „Човечеството не разполага с никакъв план. Светът не е подготвен.“

Вулканите отдавна са оформили нашия свят; те спомагат за създаването на континентите, изграждат атмосферата и могат да променят климата.

Когато изригват, те изхвърлят коктейл от лава, пепел и газове, включително нагряващия планетата въглероден диоксид, макар и в количества, по-малки от тези, които хората произвеждат, изгаряйки изкопаеми горива. Когато става въпрос за въздействието върху климата, учените се интересуват повече от друг газ: серния диоксид.

Мащабно вулканично изригване може да изхвърли серния диоксид през тропосферата – частта от атмосферата, в която се случва времето – в стратосферата, слоя на около 7 мили над повърхността на Земята, където летят самолетите.

Тук той образува малки аерозолни частици, които разсейват слънчевата светлина, отразяват я обратно в космоса и охлаждат планетата отдолу. Тези частици „ще се разнесат по целия свят и ще се задържат в продължение на няколко години“, казва Алън Робок, професор по климат в университета Рутгерс, който от десетилетия изучава вулканите.

За съвременните вулкани сателитните данни показват колко серен диоксид се отделя. Когато вулканът Пинатубо във Филипините изригна през 1991 г., той изхвърли около 15 милиона тона в стратосферата. Това не беше масивно изригване като Тамбора, но въпреки това в продължение на няколко години охлаждаше света с около 0,5 градуса по Целзий. За по-старите вулкани обаче „разполагаме с много оскъдни данни“, казва Щофел. Учените се опитват да реконструират тези минали изригвания с помощта на информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които са като капсули на времето, съхраняващи тайните на миналата атмосфера.

От това става ясно, че масивните изригвания през последните няколко хиляди години временно са охладили планетата с около 1 до 1,5 градуса по Целзий.

Тамбора например е понижила средната глобална температура с поне 1 градус по Целзий. Има доказателства, че огромното изригване на Самалас в Индонезия през 1257 г. може да е спомогнало за предизвикването на „малкия ледников период“ – студен период, продължил стотици години.

Има и данни, че масивните изригвания могат да повлияят на валежите, изсушавайки мусонните системи, включително тези в Африка и Азия.

„Мусоните през лятото се появяват, защото сушата се затопля по-бързо от океана“, казва Робок. Огромно вулканично изригване може да наруши температурната разлика между тях.

„По-нестабилен свят“

Разбирането на последиците от минали масивни изригвания е жизненоважно, но следващото ще се случи в свят, който е много по-топъл, отколкото преди хората да започнат да изгарят големи количества петрол, въглища и газ. „Сега светът е по-нестабилен“, казва Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който изследва връзките между вулканичните изригвания и изменението на климата. „Ефектите може да са дори по-лоши от тези, които видяхме през 1815 г.“ В това, което може да изглежда нелогично, по-топлият свят може да означава, че масивните вулканични изригвания имат още по-голямо охлаждащо въздействие.

Това е така, защото начинът, по който се образуват аерозолните частици и по който те се пренасят, „зависи от климата“, казва Томас Обри, учен по физическа вулканология в Университета в Ексетър. Със затоплянето на света скоростта, с която въздухът циркулира в атмосферата, се увеличава, което означава, че аерозолните частици се разпръскват по-бързо и имат по-малко време да растат, казва Обри. По-малките аерозоли могат да разпръскват слънчевата светлина по-ефективно от големите, което означава, че въздействието върху охлаждането ще бъде по-голямо.

Океаните също могат да играят роля.

Когато повърхността на океана се нагрява, отгоре се образува слой от по-лека и по-топла вода, който действа като бариера за смесването на плитките и по-дълбоките слоеве. Това може да означава, че изригванията непропорционално охлаждат горния слой на океана и атмосферата над него, казва Стофел. Изменението на климата може да засегне и самите вулканични системи. Топенето на леда може да доведе до увеличаване на изригванията, тъй като изчезването му намалява налягането, което може да позволи на магмата да се издигне по-бързо. Учените също така са установили, че по-екстремните валежи, предизвикани от изменението на климата, могат да проникнат дълбоко в земята, където могат да реагират с магмата и да предизвикат изригване, казва Обри. Невъзможно за прогнозиране Докато светът се бори с глобалното затопляне, един период на захлаждане може да звучи положително. Според учените е точно обратното.

Първо, това е непосредственото въздействие.

Около 800 милиона души живеят в радиус от около 60 мили от активен вулкан: масивно изригване може да заличи цял град.

Кампи Флегрей например е показал признаци на раздвижване и се намира западно от италианския град Неапол, в който живеят около 1 милион души. В по-дългосрочен план въздействието може да бъде катастрофално. Спад на температурата с 1 градус по Целзий може да звучи малко, но това е средна стойност. „Ако разгледаме определени региони, въздействието ще бъде много по-голямо“, казва Мей Чим, учен по Земята от Университета в Кеймбридж. Окмок в Аляска, който изригва през 43 г. пр.н.е. – годината след убийството на Юлий Цезар – би могъл да охлади части от Южна Европа и Северна Африка с до 7 градуса по Целзий, или 13 градуса по Фаренхайт.

Според неотдавнашен анализ на застрахователите Lloyd’s по-студеното време, по-малкото слънчева светлина и променящите се валежи биха могли да засегнат едновременно няколко житници, включително САЩ, Китай и Русия, като засегнат световната продоволствена сигурност и потенциално да доведат до политическо напрежение и дори до война.

Човешките и икономическите жертви ще бъдат огромни.

При екстремен сценарий, подобен на този на Тамбора, икономическите загуби могат да достигнат над 3,6 трилиона долара само през първата година, изчисляват от Lloyd’s. Нещо повече, охлаждането няма да облекчи изменението на климата; в рамките на няколко години планетата ще се върне към предишния си вид.

Следващото изригване може да се случи навсякъде.

Има райони, които учените наблюдават, включително Индонезия, един от най-вулканично активните региони на планетата, и Йелоустоун в западната част на САЩ, който не е преживявал огромно изригване от стотици хиляди години. „Но кое ще е следващото и кога – това все още е невъзможно да се предвиди“, каза Стофъл.

Масивните вулканични изригвания не могат да бъдат предотвратени, но има начини да се подготвим, добави Стофъл. Той призова експертите да оценят най-лошите сценарии, да проведат стрес тестове и да изготвят планове: всичко – от евакуация до усилия за оказване на помощ и осигуряване на хранителни запаси. Макар някои да твърдят, че вероятността за масивно изригване все още е малка, „тя наистина не е нищо“, каза Щофел, и в момента светът не е подготвен за последствията, които то би отприщило. „Тепърва започваме да добиваме представа за това, което може да се случи.“

Източник – CNN/Превод:SafeNews