Русофобията и въобще насаждането на омраза към който и да било народ никога няма да бъде идеология на националното единство на българите. Ние помним! Така написа в свой пост, посветен на трагедията в Одеса на 2 май. 2014 г. анализаторът и ТВ водещ Страхил Ангелов.

SafeNews публикува поста без редакторска намеса:

На днешният ден преди десет години украински неонацисти убиха 48 души в Дома на профсъюзите в Одеса. Някои от хората бяха изгорени живи, а тези които се опитаха да избягат от пламъците и скачаха през прозорците бяха доубивани от украинските „демократи“ и поборници за европейска Украйна. Това зверство бе извършено от активистите на т.нар. „евромайдан“ под одобрителния поглед на ментора им и тогавашен президент на „нова“ Украйна Олександър Турчинов. Същият бе посочен от „демократичния“ Запад за поста и чрез него реално започна войната срещу рускоезичното население на Украйна.

Единственият грях на зверски избитите демонстранти на 2 май 2014 година бе, че настояваха да се проведе референдум, за да могат да продължат да ползват майчиният си език като официален.

Проблемът на т.нар. „демократична западна общност“ беше, че този език е РУСКИ и те застанаха зад Турчинов и майдана, като по този начин реабилитираха и героизираха тълпи от нацисти, които манифестираха по улиците и площадите на украинските градове с портрети на Шухевич и Бандера и зовяха за пълно изтребление на рускоезичното население в страната, което започнаха да наричат за благозвучие „терористи“.
Турчинов, напътстван от западни разузнавателни централи и подкрепен от политическите ръководства на редица западни държави, в това число и България, започна т.нар. „антитерористична операция“ в източна Украйна, в рамките на която загинаха над 17 000 цивилни предимно в Донбас и Луганск!

Десет години по-късно резултатът е известен на всички ни – стотици хиляди загинали, милиони разбити човешки съдби, една на практика унищожена държава Украйна и разлагаща се икономически и морално Европа. С две думи трагедия!

Всеки, който си е затварял очите за случващото се в Украйна и особенно тези политици, които раболепно през цялото време подкрепяха това безумие трябва да понесат отговорност пред народите си и пред Европа и света като цяло. Същото важи и за тези, които в момента продължават да не забелязват касапницата, която Израел организира в Палестина и с мълчанието си насърчават разпалването на мащабен конфликт в Близкия изток.
Всички псевдополитици и лъжедържавници, които служейки на тъмни задкулисни сили останаха слепи за човешки трагедии и фрапиращи несправедливости и дори ги оправдаваха и насърчаваха няма как да получат моето доверие на предстоящите избори. Лицемерието и слугинажа не бива да се толерират повече, напротив – трябва да бъдат наказани.
Аз определено съм от хората, които в никакъв случай няма да дадат гласа си за още от същото!

Русофобията и въобще насаждането на омраза към който и да било народ никога няма да бъде идеология на националното единство на българите. Ние помним!

А за всички, които загинаха на Източния фронт през последните десет години, в една братоубийствена война, инспирирана и подклаждана от откровенни сатанисти – ПОКЛОН!

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews

SafeNews припомня, че на 2 май се навършват 10 години от клането в Одеса, извършено от украински националисти под одобрителните погледи на полицията и силите за сигурност.

Всичко започва с протеста на майдановците в Одеса, които се сблъскват с антимайдановците.

В един момент Домът на профсъюзите започва да гори, а в огнения капан вътре се оказват затворени десетки. Картината е страшна, защото повечето от тях просто нямат шанс да се спасят. Други са застреляни вътре в сградата или докато се опитат да дишат през отворените прозорци, трети направо скачат от тях.

Жертвите са мирни граждани, чийто единствен грях е, че не мразят Русия, не са въодушевени от украинския Майдан и това, което той донесе в страната. По-късно медиите разпространяват телефонните обаждания на жертвите, които търсят отчаяно помощ или пък звънят на близките си, за да се простят с тях.

Кадрите, разпространени от първоначалните огледи, след като пожарът е потушен, са страшни и трудно разбираеми за човешкото съзнание. В резултат на цялата тази непоносима жестокост загиват 48 души, сред тях са седем жени и едно дете.