Доц. Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС, в специално интервю пред SafeNews коментира икономическата и финансова ситуация в страната на фона на политическата нестабилност. Според него с този вариант на бюджета България върви към свръхдефицит.
SN: Доц. Ножаров, кои реформи бяха забавени заради политическата нестабилност у нас?
Всички реформи, които са включени в Плана за възстановяване и устойчивост. Вече трябваше да се ориентираме към четвърто плащане, а все още сме в предверието на второто. В ПВУ е целият комплекс от реформи. Като се започне от енергетиката, която е ключова и изключително важна. И както се вижда от последните събития, цената за българския бизнес е два пъти по-висока от тази в Германия, три пъти по-висока от тази във Франция. Това е заради забавените реформи в нашата енергетика. На следващо място сме постигнали 19% зелена енергия в енергийния микс. А други държави като Хърватия, като Румъния са с 8-15% над нас. Черна гора даже декларира 40% зелена енергия в енергийния си микс. Следват реформите в останалите отрасли, важни за конкурентността: транспорт, индустрия, иновации. Както и реформите, свързани с институционалната среда за бизнеса, върховенство на закона, в които сериозно изоставаме. А това е важно за привличането на инвестиции.
Оставаме една от държавите с най-нисък чуждестранен интерес за инвестиции. И националните ни инвестиции са с 5% под средното по отношение на БВП, подчертава доц. Щерьо Ножаров.
Всичко това влияе. Изключително важна е реформата в пенсионния сектор. Трябва съществено да бъде преосмислен бюджетът на НОИ. Нищо още не чуваме за там. А той има сериозен дефицит. Необходима е субсидия от поне 11 милиарда. А това е огромно цифра и влияе. В резултат и националният бюджет е в дефицит през последните години. Важна е и реформата в образованието. Т.е. демографската криза, свиването на работната сила. Тя може да бъде заместена от по-малка като количество работна сила, но с повече компетентност и умение. Обаче, тук опираме до образованието. С това образование ние се проваляме, в основните класации почти няма български университет. В здравеопазването всички видяхме, че смъртността по време на Ковид кризата беше много по-висока от средната за ЕС.
SN: Как липсата на редовно правителство и редовен парламент се отразяват на българската икономика? Кои погрешни тенденции се задълбочиха в резултат на това?
Неопределеността. Едно служебно правителство има всички функции както едно редовно правителство. Но неговият хоризонт е няколко месечен. Т.е. до провеждането на редовните избори. А нито една инвестиция няма хоризонт за едно служебно правителство. Дори да искате да направите ламаринено магазинче за кафе и цигари на вас ви трябват 8 месеца поне, за да вземете всички разрешителни: от община, от държава и т.н. За една инвестиция в промишлеността е необходим хоризонт поне от 3-7 години, за да си изчислите рентабилност. А от друга страна видяхме, какви са рисковете през последните години. Сменят се правителства.
Заради лошата фискална политика на България изникват екзотични предложения, обръща внимание Щерьо Ножаров.
Ами настоящето правителство сложи таван на цените на някои стоки в големите вериги магазини. По-скоро на надценките. Кой нормален инвеститор би инвестирал в такава ситуация. Вие нямате предвидимост на инвестицията, тъй като редовното правителство би дошло с програмата на партията, която е спечелила изборите. А трябва да знаете, какво е декларирано в програмата на тази партия: дясна икономическа политика, лява икономическа политика. Няма лоша да е която и да е от двете или пък някой технократски вариант. Но ще има предвидимост. Сега няма предвидимост. И затова спадът на инвестициите води до нисък икономически растеж. Тази година икономическият растеж в България според ЕК ще бъде 1.9%. Докато в Румъния при същите международни въздействия той ще бъде 3.1%. Политическата криза в България има лошо влияние върху инвестиционната активност.
SN: Според оценките на Министерството на финансите в края на юли бюджетният дефицит е достигнал един млрд. лева. Предстои ли актуализация на бюджета? И вървим ли към свръхдефицит?
Всяка година сме в реален свръхдефицит. Който се сваля на базата на еквилибристики. Т.е. публичните капиталови разходи ги ползваме като антицикличен бюджетен буфер. И така сваляме дефицита, за да влезе в рамките на максималните граници за сметка на благосъстоянието на населението. Т.е. не се правят публични инвестиции по регионите. Това води до тяхното обезлюдяване. Определено с този вариант на бюджета България върви към свръхдефицит. Нека не забравяме, че предходният финансов министър от редовното правителство за тази година в макроикономическата бюджетна прогноза е заложил 3.2% икономически растеж. ЕК в пролетната си прогноза дава на България 1.9% икономически растеж. Разликата между двете прогнози е в много милиарди.
От последния финансов министър бюджетът е уравнен като приходи и разходи на базата на 100% дивидент от държавните предприятия. Това е абсурдна политика, която се провежда за повече от 1 година, казва Щерьо Ножаров.
Защото е поредна година, когато тази политика ще се проведе от такъв тип. Има и още много други фактори. Например, има постоянно увеличение на заплатите. Миналата седмица бяха налети едни нови 184 милиона лева за увеличение на заплатите в образованието без реформи. Всичко това увеличава дефицита. А постоянната политическа криза, постоянните избори водят до ново количество обещания за вдигане на заплати и пенсии. В това няма да има нищо лошо, ако темпът на тяхното увеличение е равен на темпа на производителността, на темпа на нарастване на БВП или темпа на добавената стойност. А то не е така.
SN: Правителството в скоро време трябва да определи минималната заплата и линията на бедност за догодина. Страната ни има ангажимент да въведе в законодателството Директивата на ЕК за адекватни минимални заплати. В каква посока и към какъв фокус трябва да се върви?
Ще ги коментирам последователно. Относно минималната работна заплата срокът за транспониране на директивата е месец ноември. Няма чак толкова много време. Тази директива не е нещо лошо. И нейното транспониране би следвало да доведе до сериозно преосмисляне на сегашния чл. 244 от Кодекса на труда. Тя изисква сравняване на сравними величини. По сегашната разпоредба на чл.244 от брутна работна заплата изчисляваме минимална работна заплата. Брутната средна работна заплата е основната плюс всички добавки. А директивата изисква да се сравняват изчислими величини. Т.е. да изчислим от основна средна работна заплата основна минимална или от брутна средна работна заплата – брутна минимална.
Ако се приложи Директивата на ЕС за адекватни минимални заплати, това би довело до съвсем различни изчисления от тези, за които претендират синдикатите, казва доц. Ножаров.
Да не говорим, че чл. 5 от Директивата изисква да се отчита и производителността на труда, и други икономически фактори. Що се отнася до линията на бедност, от няколко години у нас тя се изчислява на базата на европейското проучване, което се прави от европейските институции за условията и качеството на живот. В него има изчисления за всяка държава. За България увеличението е от 112 лв. и линията на бедност за следващата година ще стане 632 лв. Тук нещата са много ясни и адекватни.
