„Той е със статут на божество в България и Барселона, помним го с невероятните му голове и сприхавото, непримиримо отношение на терена, но и с пламенния му темперамент, който може да се изкове само в тази част на нашите Балкани. В Барса той беше Ел Пистолеро (да, много преди някой изобщо да е чувал за Луис Суарес), в България го наричаха Камата заради неудобния му характер и го накичиха с онова „лудо“ его, в положителен смисъл, което само истински футболни гении и романтици имат, пише Филипович и продължава:

Защото как да се опише човекът, който танцуваше на терена с невероятна лекота и късаше мрежите, докато изпод фланелката му стърчеше златна верижка, който унищожи германските световни шампиони на четвъртфиналите на Мондиала с чудотворен свободен удар – гол и след това, почти мъртъв, каза как това е била „доста лесна победа“? И то по времето, когато милиони негови сънародници в България празнуваха възторжено полуфиналите на световното през 1994 г., а той се превърна в легенда?“, допълва онлайн порталът в Сърбия.

„Златан Ибрахимович, който, спокойно можем да кажем, е негово копие в този сегмент, би завидял на знаменитите му изказвания, които се разказват 30 години и половина по-късно. При спечелването на Златната топка за най-добър футболист през 1994 г., с разпознаваема усмивка на лицето, той каза: „Има не един, а двама Христовци. Единият е горе на небето и умря за нашите грехове, а другият играе за Барселона и също прави чудеса, само че на земята.“ Той е Христо Стоичков“, така медията представи Камата.

„Легендата, дяволът на терена и един от най-великите европейски футболисти за всички времена“, отдели време, за да коментира предстоящия мач между Звезда и Барселона в Шампионската лига.

Той заяви, че футболът се е променил страшно много, откакто не е на терена. И не само на терена, а най-вече около него:

„Светът е различен! Сега социалните мрежи се превърнаха в епицентър на футбола. Интернет предоставя огромни възможности за звездите на терена да имат директен достъп до феновете. И до днес имам собствен профил и активно общувам с хората.

В определени моменти се оттеглях от мрежите поради разни некоректни твърдения, след което пак отварях профили и влизах, докато свикна. Не можете да вървите срещу времето, прогреса и природата.

Интернет промени света и футбола. Днес футболистите разполагат с много по-модерни методи за възстановяване, проучване на противника, реклама и дори… бизнес от въздуха. Ето защо бих определил времето си като романтичната епоха. Ние бяхме преходът между старото и новото време.“

Цървена звезда и Барселона ще играят в сряда в Шампионската лига. Попитан кого ще подкрепя, Камата отговори така:

„Приемам този въпрос, сякаш ме питате „Откъде изгрява слънцето“ (смее се). част от Дрийм тийма на Барса, и то по времето, когато бях най-добрият голмайстор на българския национален отбор преди 30 години и когато спечелих „Златната топка“, спечелих пет титли в Испания и имах зад себе си великия Йохан Кройф.

Барселона е дълбоко в сърцето ми и не мога да не се радвам на успехите на Ханзи и неговия отбор. „Ла Масия“ е футболен стандарт, мерна единица за качество. „Ла Масия“ е съкровище, от което се извличат диаманти.

Академия за страхотен футбол, която показа, че дори в днешния тотален комерсиалния свят можете да успеете и без да харчите луди пари за чужди звезди“, добави той в оценката си за Барселона и академията на клуба.

За Цървена звезда Стоичков обяви, че е „гордостта на Балканите. Както и Стяуа, разбира се. Това са два отбора със звезда на гърдите, които успяха да станат европейски шампиони“: „Цървена звезда ми прилича на Барселона – и в двата клуба обичат да градят своите звезди и имат както невярна, така и вярна публика.“

Той добави, че има много приятели в Сърбия:

„Не само че имам приятели, но… не мога да ги изброя. И повярвайте ми – където и да ги срещна, накрая всичките ме канят на ракия в Белград. Затова ме вкарахте в капана с този провокативен въпрос – да не обидя някой, когото няма да спомена. Разбира се, на първо място Цървена звезда се идентифицира с Драган Джаич. Гледах го като дете и му се възхищавах. Пред очите ми е целият отбор от финала за Купата на европейските шампиони през 1991 г. С почти всички съм приятел. Треньорът Люпко Петрович създаде сплав от най-добрите от бивша Югославия. След това майсторът на сръбския футбол работи много успешно и в България. Тук е написана и неговата биография със специално обръщение към мен. Прочетох я и я пазя като ценен трофей сред наградите вкъщи. Най-много спомени имам от Пикси Стойкович. Невероятен футболист. Съжалявам, че не успя повече като треньор на Сърбия на ЕВРО 2024. Също и Предраг Миятович. Бяхме съперници на терена с Барселона и Реал. Много го уважавам и е добър приятел.“

Ицо коментира и музикалните си изяви на сръбски относно снимките на клипа към песента „Cele noci pijem, druje“ с Мирослав Илич:

„Футболът и музиката вървят ръка за ръка. Досега говорих за известни колеги, сега ме пращате при известни приятели. Вярно е – пихме с Мирослав Илич цяла вечер. И да ви кажа – издържа! Аз обаче почти никога не съм го тествал, но смятам да го направя“.

Илич е искал да доведе Камата в Цървена звезда, за което той разказа:

„Имаше интерес и покани. Но не можеше да се случи. Бях в Барселона с великия Йохан Кройф. Играх с едни от най-добрите футболисти в света, а сега някои от тях са сред най-известните треньори. Започнах с ЦСКА, най-добрият български отбор.

И винаги нося звезда на гърдите си. Цървена звезда също има такава. Но за съжаление така и не се появи реална възможност да играя за червено-белите. Но ще ви разкажа едно култово за мен преживяване на „Маракана“.

Есента на 1996 г. играем реванш в евротурнирите след 3:1 за Барса в първия мач. Тогава бях в отбора с новобранеца Роналдо, преди той да се превърне във Феномен. Излязохме и по време на загрявката публиката ме поздрави и аплодира.

Викам му: „Виждаш ли какво става, момче, а? Много хляб има да се изяде, докато те посрещнат така”. Мачът обаче започва и целият стадион започва да ме псува и освирква 90 минути. Беше истински ад! Но когато съдията свири края, когато завърши 1:1, пак започнаха да ми ръкопляскат и да ме поздравяват. Щуро чудо, което никога няма да забравя“.

Христо Стоичков коментира и сръбския национален отбор:

„Ние на Балканите обичаме силно и мразим силно. Темперамент. Балканите. Самото класиране за ЕВРО 2024 беше голям успех, а Пикси създаде големи очаквания за националния отбор. И тогава дойде силното недоволство от ранното изпадане. Този филм вече беше гледан от България на ЕВРО 96 и беше ужасен за всички. В случая Пикси ми е приятел и се надявам след две години да успее да класира отбора за световното. Той има репутация на роден победител и вярвам, че добрите резултати ще дойдат с него“.

Ако Югославия беше играла на ЕВРО 92, за мен няма съмнение, че този отбор щеше да стане европейски шампион. Така си мислех тогава, така мисля и сега, категоричен е Стоичков.

„Що се отнася до звездите от 80-те, които гледах като млад, най-много ме впечатлиха Сушич, Зайец, Катанец… Все екстракласни футболисти. Спомням си и драмата в Сплит, когато Югославия победи с 3:2 в последната минута и се класира за ЕВРО 1984. Спомням си също как ви победихме с 2:1 в София и отидохме на Световното първенство в Мексико през 1986 г. след два страхотни гола на моя голям приятел Пламен Гетов. Това е животът, това е футболът. Радост и тъга. И спомени. Късметлия съм, че за мен имаше много повече красиви моменти от тъжните, допълва в дългото си интервю за сръбската медия Камата.

„Изпращам голям поздрав на Сърбия!“, заключи той.

Източник: Спортал