Усещане за отвратителност, демонични идеи с главен герой „принцът на демоните“ Велзевул, наивистично, напомнящо самодейността край лагерния огън от времето на соца изпълнение на знаковия шлагер на Едит Пиаф от група хористи с фишута, по зле разстлания килим на стадиона… Така коментира бившият председател на СЕМ Соня Момчилова закриването на Олимпиадата в Париж.

SafeNews публикува текста без редакторска намеса:

Усещане за отвратителност и прокарване на демонични идеи

Не е нужно да си експерт в демонологията, библейската символика и религиозната семантика, за да свържеш златното насекомо, централен персонаж в спектакъла по закриването на олимпийските игри с Велзевул. За него се споменава в християнството и юдаизма. Думата е от античен произход и означава „принцът на демоните“. Beel е „господар“, „принц“, а Zebub или Sebub означава муха. Така буквалното значение е „принц на мухите“, всичко по което ходят мухите: мръсотия, тор, изпражнения, а оттук и значението за принц на мръсното, пошлото, зловонното и злото. Тук няма да правим лесни препратки с чистотата на Сена и храната в олимпийското село.

В преданията се говори, че този демон се появява под формата на муха или рояк грозни мухи, които разнасят зловоние.

Велзевул е един от най-висшите демони, стои много високо в йерархията и е най-неконтролируемият.

Образът му е послужил за изграждане на не един и два литературни персонажи. Обикнат е от Рабле, Кафка, Пелевин и др.
Не провокацията е отблъскваща, пак ще кажа, перверзията, особено в символни френски образци е смайващо изпитание за прага на поносимост към девиациите на човешката природа. Справка Зюискинд, дьо Сад, Дюрас, Уелбек дори, досада и отвращение не предизвикват в такава степен сцените с безлики, овъртолени в марли, като че прясно ексхумирани мумии на атлети /ако се доверим на коментаторите, че шаващата в агонични конвулсии масовка е именно от атлети/, не асоциацията с врящ казан на стадиона, около който пламтяха оранжеви светлини и напомняше на гената дори от комикс или електрона игра, усещането за отвратителност, отново се събуждаше от немощта на постановчика.

Разбира се, че изкуството може да ни разказва всякакви истории, но за предпочитане е да го прави талантливо или в контекста на апокалиптичната тема, завладяла ума на Жоли, изкушено.

След наивистичното, напомнящо самодейността край лагерния огън от времето на соца изпълнение на знаковия шлагер на Едит Пиаф от група хористи с фишута, по зле разстлания килим на стадиона се запрепъваха делегациите на атлетите от цял свят. В центъра, белееха отломки на катастрофирал ербъс /би било весела самоирония/, които ни бяха представени за съзвездие. За отломките между които просвяткваше заседнал медал, като две стотинки между софийски паветата, всеки студент по сценография би казал разгромяващи думи. Изпълнението на сглобената като че в час по „Труд и техника“ /имаше такива ретроградни учебни предмети едно време/ сценична инсталация, не беше подходяща и за Вечер на таланта в Марикостиново.

Кои бяха съзвездията, какво пишеше на парчетата пергамент, в които се превърнаха строшените играчки в кулминацията на спектакъла, очаквам изследователите на крипто писмености да се произнесат.

Аз нямам нито желание, нито стимул да опровергавам идиоти, за които златният скакалец бил Аполон, защото така бил казал френският коментатор, а и така да беше, защо възправиха до него Нике от Самотраки – без глава, но от сбръчкано папиемаше? Аполон, може ли да се приеме като прото версия на Луцифер и дори на Прометей , както твърди Илиаде, Щайнер, Юнг, Леви Строс?

Но да не натоварваме младият режисьор с пластове смисъл и творчески дълбини.

Няма ги.

Всичко е сведено до комикс и 4D внушение.

Както беше казал Сирано дьо Бержерак: Какъв глупак, а май аз посвещавайки му време съм глупакът!

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews

По-рано журналистът Недялко Недялков разкри зловещо послание в официалния плакат на закриващата церемония на олимпиадата.

Ето какво написа той официакния си Фейсбук акаунт, публикувано от SafeNews без редакторска намеса:

Официалният плакат на закриващата церемония на олимпиадата.
Без да съм професионален богослов или теолог, първата ми, вероятно подсъзнателна, инвенция отпраща към сатанизма.
Паднал ангел, Луцифер, на черен фон, с главата надолу…
Прекършена святост и вяра.
Отлъченост.
Некролог.
Какво означава това, какво е посланието, къде е сечението с духа на олимпизма? Що за натрапена готика? Това някаква илюстрация към Брам Стокър и Айра Левин ли е?
Защо движението се извършва по вертикала НАДОЛУ – не е ли това антитеза на ВЪЗХОДЯЩИТЕ стремления в спорта?

„Сатана, който преди бил ангел Луфицер, като се разбунтувал срещу Бог и паднал от небесата…(Исая 14; Eзекил 28)

постер е икона на дявола, поредна нахална визуализация на антихристиянството, наложено като стандарт от ултралибералните безбожници в Париж.

Организаторите на Олимпийските игри в Париж 2024 се изправиха пред огромна вълна от недеволство и погнуса след церемонията по откриването.

Тя квключваше скандален сегмент, пародиращ, а според някои дори подиграващ известната картина на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря“. В сцената, представяща Исус Христос като затлъстял мъж и неговите апостоли, взели участие драг кралици, транссексуален модел и гола певица, гримирана като гръцкия бог на виното Дионис. Тази интерпретация на класическата библейска сцена предизвика остра реакция от страна на Католическата църква и други християнски групи.

Сцената предизвика бурни реакции сред огромни среди в православния и католическия свят. Католически организации провидяха в нея неуважение към свещеното значение на „Тайната вечеря“. Църквата изрази възмущението си от това, което те възприемат като пародия и пренебрежение към религиозната символика.

Организаторите обясниха, че намерението им е било да демонстрират цитирам „толерантност“ и да представят различни аспекти на съвременното общество. Те подчертаха, че е важно да се разбере, че изкуството има за цел да предизвика мислене и диалог, и че няма намерение да обижда никого. Въпреки това, теизразиха готовност да обсъдят ситуацията с представителите на религиозните общности, за да се предотвратят подобни инциденти в бъдеще.

Коментарът на Соня момчилова е публикуван в „Гласове“