Илхан Кючюк, рано-рано в неделя, къса ризи, мята се в словесни полюции между псевдофилософските брътвежи на агент Сава и брюкселката претенция за елитарност. Така започва цветущ пост на журналистката Соня Колтуклиева, посветен изцяло на депутатата от ДПС Илхан Кючюк и негов по-ранен пост.
SafeNews публикува поста на Колтуклиева без редакторска намеса:
Илхан Кючюк, рано-рано в неделя, къса ризи, мята се в словесни полюции между псевдофилософските брътвежи на агент Сава и брюкселката претенция за елитарност.
На този ден преди 35 години Меди Доганов бил освободен от затвора. И това е велика дата за България, наравно с Десети ноември. Да, родеят се, по това, че и в двете пръст има Държавна сигурност.
Вече бяха публикувани достатъчно документи за престоя на Ахмед Доган в затвора – добре разигран план на комунистическите служби, за да бъде легендиран като дисидент и борец срещу тоталитарния режим.
Спорна е ролята на Комитета за национално помирение в най-новата история на България. Може ли да се помирят жертви и палачи?! Не може. И не трябваше. Но така беше по-лесно на червените куфарчета да се трансформират в честни частници. Ахмед Доган бил отишъл на сбирката на Комитета в Софийския университет – с едничката цел – да изобличи пъкления план с … мълчание. Защото е философ по образование. Колко мъдро, колко недостижимо!
Помня добре онези времена. В БНТ ме наричаха синята Соня; бях приятелка с Иван Костов, Александър Йорданов, Иван Пушкаров, Филип Димитров, Светослав Лучников, Константин Мишев, Надежда Михайлова…
Никакъв стожер на демокрацията не беше лидерът на ДПС – беше самовлюбен, агресивен, злобен – търсеше всякакви поводи, за да уязви и простреля СДС. Беше горд с “депесарския шут”.
Илхан Кючюк днес цитира Иван Костов в услуга на високопарните си тези, забравяйки историческото му предупреждение от 1999 година: “Ахмед Доган е проклятието на България!”
Никой не ме чу тогава, едва сега обществото разбира негативната роля на Доган за обществените процеси в България, каза бившият премиер през октомври 2024 година.
Сякаш изпаднал в делюзия, Илхан Кючюк словоблудства:
“Потопил в тайнството на философското си мълчание, споената с тежка болка солидарност на другите като име и вяра, окрилен от силата на тази споделена съкровеност на човешкия капитал…” Я по-просто и не се прави на Екзактния номер две, Илхане. Човешкият капитал – какво грозно определение за изстрадалите избиратели на ДПС с попукани от работа на полето ръце – беше използван, за да прикрива обръчите с фирми, милионите в зелено, раздаването на порциите. Откога порочното забогатяване; връзките със службите – българските и съветските; луксозният живот в сараите трябва да се героизират като славни страници в историята на етноса, понесъл кърлежите на прехода, защото така му беше внушавано през годините – ако не прислужвате на Агата, пак ще ви сменят имената. А “тайната на философското мълчание” си има търговско име: черно Джони с редбул.
Илхан Кючюк, изхвърлен от ръководството на АЛДЕ, кога точно възприе като символ-верую европейските ценности – преди или след като назначи съпругата си на високоплатена работа в РВД ли?! Дегиди хлевоусти лицемери!
В днешната жалба по светлото минало, Илхан Кючюк издава кой е авторът на онова писмо на Ахмед Доган, на което много се смяхме: “Късно е, либе, за китка”… за 5 месеца евродепутатът е прескочил няколко граници, за да стигне до “No pasarán/On ne passe pas!”
И кого си мисли, че ще спре изхвърленият от ръководството на АЛДЕ, с неосъществената мечта да оглави ДПС?!
“Кат’ си пееш, Пенке ле, кой ли та слуша…”
А Доган къде е? В чия вила сега се крие?
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
А ето и поста на Кючюк, вбесил толкова неистово журналистката:
Дяволското начало в политиката – No pasarán!
22 декември 1989 г. е ключова дата за демокрацията в България, защото е втората по значимост след 10 ноември. На 22 декември се слага историческото начало за изграждане на гражданското ни общество – стратегически институт след многопартийната система за демократичното устройство на България. Защото на 22 декември 1989 г. в СУ “Св. Кл. Охридски“ се учредява Комитет за национално помирение. На 22 декември 1989 г. е освободен политическият затворник на тоталитаризма Меди Доганов и гражданинът Ахмед Доган отива в СУ на заседанието на Комитета за национално помирение. Този разказ не е просто и само сантиментален. Защото историята и политиката не са факти и дати – историята и политиката са личностите, субектите на фактите и датите. Там, в СУ Ахмед Доган е поканен на трибуната като Меди Доганов и не взема думата естествено. Меди Доганов е останал в аналите на комунистическия затвор. Човекът Ахмед Доган не застава на трибуната, защото не вини народа на родината си България.
Защото философът Доган знае, че народ и власт са различни категории – два стълба на държавата.
Народът избира и делегира власт.
Ахмед Доган присъства на заседанието на Комитета за национално помирение, за да обозначи със себе си и с мълчанието си кухата емблема на този Комитет, първо, и да го разобличи като плакатна изява на новата форма на гузна съвест и опит за покриването с мимикрията на притворство, и фалш спрямо другия, с когото сме един народ, на сатанинското преименуване на етническите турци. Знакът на Ахмед Доган е кодов за демокрацията в България! Човекът Ахмед Доган и до днес е господар на мълчанието за тези рани и тази болка. Другите политици и демократи обаче не обърнаха внимание на това мълчание. Те играеха на покер с това мълчание на Доган, защото пропускаха философското му образование и водеха политика и упражняваха власт с думи, на думи и без да мислят и обмислят.
Потопил в тайнството на философското си мълчание, споената с тежка болка солидарност на другите като име и вяра, окрилен от силата на тази споделена съкровеност на човешкия капитал, Ахмед Доган инвестира политическия ресурс на ДПС в европейската модернизация на България по време на мандата на Костов например,
с подкрепата за коридора на НАТО за Косово и пак с този стратегически демократически властови ресурс на ДПС, прогнозира и реализира членството на България в НАТО и ЕС. Забележете инвестиции на лидираната от създателя си – иначе философски мълчалив и именно затова стратегически европейски прозорлив политик Ахмед Доган, ДПС в „създаването на една консолидирана демокрация в страната“, както се изразява Иван Костов в интервюто си за DW.
Днес, 35 години по-късно, на същата дата, властовият паразит Пеевски посяга не само на партията ДПС, но посяга на гражданското общество, като похищава темелите на партията – унищожава болезнено солидарността на една човешка съкровеност.
Пеевски разделя и отвлича и заставя силом партийни членове, активисти и структури – през самоволие, с административни и властови хватки, но не норми.
Болезнена ирония и престъпно арогантна амбиция – „Ново начало“. След ДПС, през ДПС, върху ДПС, за сметка на ДПС, вместо ДПС.
Без да е нито генерал, нито маршал, Ахмед Доган и създадената от него ДПС са ресурс, чийто политически капитал може да се сведе до символното No pasarán или On ne passe pas! – „Няма да преминат!“.
България има нужда от политическия си център в координатната система на демокрацията и амбивалентният апетит на ДП да вождира ново начало, без партийни координати, не може да премине този Рубикон.
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
