Стефан Софиянски, бивш служебен министър-председател и 10 години кмет на София, в специално интервю пред SafeNews коментира, че държавата не е добре, защото влезе в дългова спирала. Според него това ще тежи и ще затруднява бюджетите през следващите години. Той вижда проблема на сегашния кмет Васил Терзиев в лошата комуникация с общинския съвет. Защото повечето съветници се изживяват като кметове, твърди Софиянски.
SN: Г-н Софиянски, няма и година, откакто Васил Терзиев бе избран за градоначалник на София и вече прогнозира предсрочни избори за кмет на столицата. Вие бяхте 10 години кмет на София. Минавало ли ви е през ума в някакъв момент да се откажете?
След всичките тези години аз се оттеглих само, защото не беше удобно на софиянци да им тежи кмет с четири дела. Изкарах си делата, четири години ми костваше това нещо, оправдаха ме на 12 инстанции. И аз се оттеглих доброволно, но под натиска на обстоятелствата, разбира се. На първата година да се оттеглиш и да се отива на избори не е правилно. Сега проблемът, доколкото го виждам, е в комуникацията с общинския съвет. В общинския съвет има много хора, които са били общински съветници и са свикнали на един ритъм, срещу който и аз трудно се борих. Но все пак постигахме разбирателство и хората, с които работих в общинския съвет, имаха по-коректни намерения. А сега общинският съвет – и това е наследство от предишния мандат – се мъчи той да управлява града, докато г-н Терзиев търси самостоятелност и иска да наложи своите виждания. И тук вече идва този конфликт със спънките от общинския съвет, в който по много странен начин напълно противоположни групи от общински съветници, които в кампанията защитаваха едно, сега изведнъж се събраха. И това е вече неприятното за кмета, защото той практически не може да разчита на ядро в общинския съвет, което да следва неговата политика.
SN: Г-н Софиянски, това не беше ли заложено още от резултатите на изборите? И не беше ли ясно още оттогава, че така ще се развие?
Човек винаги живее с надеждата и все си мисли, че някои хора могат да се променят. Но очевидно не могат да се променят. Виждаме го и в обществен и в национален план. Същите хора в същата проекция на парламента със същите проблеми. Същото е и в общинския съвет. Особено общинските съветници, отново подчертавам, с навиците, че управляват града. Защото имаше и такъв момент, в който те доминираха. Да не се връщам и да споменавам имената на предателите на общинския съвет, които се изживяваха повече като кметове.
SN: Г-н Софиянски, лесно ли се управлява нашия град?
Управлението не е по-различно от всяко друго всекидневие. Просто трябва много да работиш. Винаги съм давал този пример. Докато бях кмет, ме питаха така, както и вие питате. И аз им казвах: ако ми дадеш най-съвременния трактор и ми кажеш, изори тази нива, няма да мога да я изора, дори да притежавам най-съвременната техника. Защото не разбирам и не мога да върша тази работа. Един тракторист ще я направи перфектно. Най-трудното в едно общество е всеки да си намери мястото. Без да познавам детайли, разбира се, имам чувството, че г-н Терзиев е с добри намерения и му се работи. Иска ми се по някакъв начин да успее, въпреки че за година вече не можем да видим реални резултати. Но пък нека му дадем време.
SN: Г-н Софиянски, в последните дни на март Столичният общински съвет прие бюджета на София за тази година, който бе наречен рекорден със заложени над 2,5 млрд. лева. В последните дни на юни съветниците гласуваха неговата актуализация със заложени още милиони. Практика ли е да се актуализира приет бюджет след три месеца?
Най-ценното за бюджета е да го направиш адекватен на условията, в които работиш. Защото по този начин можеш да планираш работата си. А ние имаме, за съжаление, лоши примери в последните години, особено в капиталовите лазходи. Ремонтът на „Шишман“ се провлачи четири години. Нещо, което трябваше да се свърши за три месеца. Да не говорим за гафовете с жълтите павета, за сборовете за плащане и т.н. Той е политика бюджетът. Много важно е така да го нагласиш: да знаеш кои са приоритетите, горе долу да прогнозираш приходите и ритъма на техните постъпления. Така да го направиш бюджета, та да можеш да си покриваш текущо разходите. И много важна за един град е тежестта на капиталовите разходи. Т.е. развитието на града: строителството, метрото, булеварди, поизостанали са вътрешните квартални улици. Те са доста поизостанали и трябва колегите районни кметове да положат усилия. Това става през бюджета, разбира се.
Районните кметове трябва да санират, да реновират малко кварталните улици. А всичко това зависи от бюджета. Така да го нагласиш, че да управляваш през приоритетите: тази година – строителство, догодина – здравеопазване, по-догодина – образование, споделя опит Стефан Софиянски.
Трябва така да го направиш бюджета, че да може да се развива града. Вижте проблема с детските градини. Обвиняваха ме мен, че съм реституирал. Да, реституирахме детски градини, но при мен 10 години нямаше проблем с децата. Защото стимулирах развитието на частни детски градини. Сега ако си против да има частни детски градини, съответно да ги субсидираш или да им даваш нормирани наеми на помещения, в които да функционират, ако не искаш да правиш това, тогава вкарай в капиталовите си разходи строителство на детски градини. Това са сравнително леки постройки, удобни и за бързо строителство. За мен този проблем е обиден за всички нас софиянци. Имам четири внучета и една внучка и знам, какъв проблем е за поне двама от тях записването в детска градина. Седиш и чакаш жребий. Как да обясниш на 4-5 годишно дете, че чакаш жребий. Десет години не могат да се оправят с този проблем.
SN: Г-н Софиянски, страстите заради новата организация на движение и паркиране по булевардите „Патриарх Евтимий“ и „Витоша“ и ул. „Фритьоф Нансен“ поомръзнаха, но изход не се вижда, въпреки решението на съда и становището на СДВР за незаконната реорганизация в центъра на града.
О, и аз също съм от недоволстващите. Лошо. Много недомислено. Да не говорим, че първо не се опитаха да го пробват. Когато не мислиш, а правиш нещо, това става. Но тук пак доста голяма роля има общинският съвет. Така си мисля аз за тези, които се изживяват като кметове.
SN: Г-н Софиянски, как може движението в център да се устрои така, че да бъдат възможно най-малко хора ощетени?
Има си специалисти за това нещо. Не трябва да се прави от аматьори. В МВР си има специално отделение. Ние например много работехме с полицията. Има си начини да изчисляваш трафика, да го насочваш. Има си експерти . Да не се връщаме на примера с тракториста. Да се хващаш да правиш нещо и да не ти стига акъла да го направиш?!
SN: Г-н Софиянски, проблемите в София се трупат, а решението им не се вижда: инфраструктура, движение, тротоари, места в ясли, градини, училища, презастрояване и преавтомобилизиране. Списъкът може да бъде продължен. Оставаме с впечатление, че управата не знае откъде да започне. Вие как бихте подредил решаването им?
Мен ако ме питате, така е в национален мащаб, не само в София. Трябва да се седне и да се мисли, не да се решава наизуст. Мисленето е дефицитът на нашите управници. Аз когато започнах нямаше осветление, вода, имаше започнати и недовършени ремонти, реституция огромна… Работа, която ти трябва да свършиш. Реституират например жилища, в които хората са свикнали да живеят. А ти си длъжен да реституираш. Всичките проблеми се трупаха. Най-важното е да се решават екипно. Не знам екипа на г-н Терзиев какъв е и какво прави… Аз разчитах много на колегите си, заместник кметовете. Събирахме се всеки понеделник след работно време и обсъждахме проблемите на града. Дано г-н Терзиев успее да събере по-силен екип и да намери начин. Трудно ще работи с тези общински съветници. Това е факт. Имат изключително лоши навици от управлението на ГЕРБ. За съжаление и от нашите хора, които влязоха, и те се увличат малко. Когато общинските съветници започват да се изживяват като кметове, става това, което става в момента.
SN: Г-н Софиянски, изправени сме пред избор на правителство. Какви са рисковете, ако бъде избрано? И ако не бъде избрано?
Ако се върнем петнайсетина години назад и видим същите хора, какво да си мислим?! Енергетика, икономика, същата структура на МС. На мен ми се искаше в МС да има по-стегнат екип, който да приеме по-динамично решение. Очевиден е дефицитът на сериозни хора в ГЕРБ, на които им се иска да се занимават с обществения живот. Защото да повтори същите хора, които през последните 11 години оставиха България на последно място в ЕС, това е безсилие. Влачим се на опашката на ЕС и не само, че не догонваме другите, ами и изоставаме. И същите хора са отново в управлението. Имаше такава приказка: „Нов курник със стри кокошки не става.“
SN: Вашите впечатления: в какво състояние е държавата?
Държавата не е добре, защото влязохме в дългова спирала. А това ще тежи. Държавата не се оправя с всекидневните разходи и взимаме заеми. Но и заема трябва да се връща. Това ще тежи и ще затруднява бюджетите през следващите години. Но аз искам да има правителство. Искрено му пожелавам на Росен Желязков, който все пак е новото име. Той има много добър, много добър административен опит. Дано успее да направи екип. Но има чувството, че и там са му сложени хората.
