ЕС обмисля изпращане на до 100 хиляди военни в Украйна след войната. Това ще са сили за сигурност в следвоенна Украйна, които ще я пазят от бъдещи конфликти с руския президент.
Това се обмисля в случай на прекратяване на огъня или сключване на мирно споразумение, тъй като новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп даде да се разбере, че няма да постави американски ботуши на земята, за да гарантира сигурността, твърдят официални лица и дипломати. Разговорите, водени от френския президент Еманюел Макрон, са на ранен етап, но вече разкриха разногласия относно възможните цели и мандат на подобна мисия – и дори разумността на повдигането на въпроса сега.
Тъй като Киев е на края във войната, европейските лидери искат да не оставят у руския президент Владимир Путин впечатлението, че е настъпил моментът за преговори и че той ще успее да запази придобивките си на бойното поле. Те настояват, че са съсредоточени върху увеличаването на военната и икономическата помощ за Украйна и не виждат признаци, че Путин е готов да преговаря.

Въпреки това зад кулисите някои официални лица обмислят как европейските държави биха могли да предоставят гаранции за сигурността на Украйна, включително чрез сили от десетки хиляди войници на украинска територия.

Такива сили биха повишили риска от пряка конфронтация с Русия и биха затруднили европейските военни, чиито оръжейни запаси са изчерпани от даренията за Украйна и които са свикнали да разчитат в голяма степен на подкрепата на САЩ за големи мисии. Но Тръмп изключи възможността американски войски да играят роля в налагането на прекратяване на огъня и настоя, че европейците ще трябва да играят тази роля сами по време на разговорите с Макрон и украинския президент Володимир Зеленски в Париж на 12 декември.

Това може да означава, че европейците ще се разположат в Украйна, независимо дали Киев ще получи гаранция за сигурност чрез присъединяване към НАТО – както се надява – или чрез двустранни уверения.

„Дори и да има гаранция за сигурност от НАТО, откъде ще дойде импулсът на място? Той би бил европейски, така че началниците на нашите армии вече подготвят планове, които европейските лидери да обмислят в бъдеще“, заяви високопоставен европейски служител.

Големите европейски държави като Франция, Германия, Италия, Полша и Великобритания биха могли да формират по-голямата част от силите, твърдят служители.

След разговорите с Макрон миналата седмица полският министър-председател Доналд Туск заяви, че Варшава не планира да се присъедини към такива сили. Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви в понеделник, че Берлин вероятно ще играе роля в осигуряването на прекратяване на огъня, но е твърде рано да се каже какъв вид сили ще бъдат необходими. Зеленски заяви, че въпросът може да бъде повдигнат, когато ръководителят на НАТО Марк Рюте приеме украинския президент и други европейски лидери в Брюксел в сряда вечерта.
Но Рюте заяви, че миналата седмица е призовал колегите си от НАТО и Украйна „да бъдат малко по-приглушени“ при обсъждането на бъдещите сценарии.

Анализатори заявиха, че дебатът досега е разкрил объркване относно това дали една бъдеща европейска мисия ще изпълнява традиционна мироопазваща роля, като например наблюдение на линията на прекратяване на огъня, или ще осигури надеждно възпиращо средство срещу всяка следваща руска атака.

Италиански официални лица говориха за мироопазване, докато френски и украински официални лица се съсредоточиха върху възпирането.

Силите за възпиране могат да бъдат сформирани от коалиция от пет до осем държави, заяви украински служител, запознат с някои от дискусиите.

Анализатори и официални лица дават различни оценки за размера на такива сили, като подчертават, че много ще зависи от конкретната им мисия. Някои анализатори предполагат, че около 40 000 войници могат да бъдат осъществими.

При схема на ротация, която включва и подготовка на частите за разгръщане и възстановяване след разгръщане, около 100 000 войници биха могли да участват в мисията във всеки един момент, каза Франц-Щефан Гади, бивш австрийски военен планировчик, който понастоящем работи в Международния институт за стратегически изследвания.

„Това със сигурност ще натовари сериозно европейските сухопътни сили“, каза той.

Представител на европейските служби за сигурност, говорейки при условие за анонимност, също заяви, че може да са необходими до 100 000 военнослужещи. Гади каза, че такива сили могат да бъдат създадени, ако някои европейски държави намалят други мисии, като например поддържането на мира на Балканите. Европа, САЩ и други партньори изпратиха около 60 000 военнослужещи в Босна и 50 000 в Косово през 90-те години на миналия век, но сега тези мисии са много по-малки. Дебатират се и съставът на евентуалните международни сили – тъй като миксът от нации ще трябва да бъде приемлив и за двете страни – и техният мандат.

Италианският министър на отбраната Гуидо Кросето заяви, че тя трябва да се проведе под егидата на ООН. Други официални лица обаче твърдят, че това би дало на Русия, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, твърде голямо влияние.

Според анализатори европейците вероятно ще трябва да убедят и Съединените щати да се включат по някакъв начин, поне с разузнавателна и друга оперативна помощ. Сред многото критични въпроси, които остават неизяснени, са и потенциалните правила за водене на бойни действия.

„Какво би станало, ако бъде застрелян европейски войник?“, попита френски военен служител.

Източник – Reuters/Превод:SafeNews