Археолози откриха скелет с амулет, който ще промени разбирането за ранното християнство в света.
Изследователи разшифроваха мистериозен надпис, скрит в древен амулет, разкривайки нови завладяващи сведения за ранната история на християнството. Малкият сребърен амулет е открит през 2018 г. в археологическия обект Нида – древен римски град, разположен близо до някогашната северна граница на империята в днешните предградия на град Франкфурт на Майн, Германия. При разкопките на обекта амулетът е открит в римски гроб, датиран между 230 и 270 г. от н.е., прибран под долната челюст на мъжки скелет. Известен като филактерий, този вид амулет е служил като своеобразен контейнер за съхранение на предмети, за които се е смятало, че притежават магически свойства, предназначени да защитават притежателя им.

Франкфуртският амулет съдържа тънко парче навито сребърно фолио с надпис, който изследователите най-накрая са успели да разкодират с помощта на съвременни технологии, съобщи в изявление град Франкфурт на Майн.

Защо този раннохристиянски амулет е толкова важен?

Резултатите от последните проучвания показват, че притежателят на амулета е бил благочестив християнин – „изключителна“ находка за този регион и период. Според изследователите амулетът представлява най-ранното достоверно доказателство за „чисто християнство“ на север от планинската верига Алпи, която се намира в южната част на Централна Европа. Историческите източници споменават ранни християнски групи в римските територии Галия и Germania Superior – и двете (предимно) разположени на север от Алпите. Но надеждните веществени доказателства за християнския живот на север от Алпите, открити досега, обикновено датират едва от IV в. от н.е.

„Франкфуртският надпис“ е научна сензация.

Благодарение на него историята на християнството във Франкфурт и далеч отвъд него ще трябва да бъде върната с около 50 до 100 години назад“, се казва в изявлението на кмета на града Майк Йозеф. „Първата християнска находка на север от Алпите е от нашия град.“

След откриването му сребърният амулет е консервиран и реставриран в Археологическия музей във Франкфурт. Микроскопските изследвания и рентгеновите сканирания, проведени през 2019 г., установяват наличието на надпис върху тънкото сребърно фолио. Но фолиото е твърде крехко и чупливо, за да бъде разгънато, което не позволява на изследователите да проучат надписа по-нататък. Пробивът обаче настъпва през май 2024 г., когато експертите изследват артефакта с помощта на модерен компютърен томограф в Центъра по археология „Лайбниц“ в Майнц (LEIZA).
Компютърният томограф е устройство за визуализация, което използва компютърно обработени комбинации от рентгенови измервания, направени от различни ъгли, за създаване на изображения на напречни сечения на дадени обекти. В археологията той може да се използва за неинвазивно изследване на вътрешните структури на артефакти и останки, без да ги уврежда.

„Предизвикателството при анализа беше, че сребърният лист е бил валцуван, но след около 1800 години, разбира се, е бил и нагънат и притиснат. С помощта на компютърна томография успяхме да го сканираме с много висока разделителна способност и да създадем триизмерен модел“, се казва в изявлението на Иван Каландра, ръководител на лабораторията за образна диагностика в LEIZA.

Това „цифрово разгръщане“ е позволило на изследователите за първи път да разшифроват надписа, въпреки че някои участъци са били изгубени.

Интригуващо е, че текстът – за който е установено, че съдържа препратки към свети Тит, ученик и довереник на апостол Павел, както и към Исус – е написан изцяло на латински език.

„Това е необичайно за онова време. Обикновено подобни надписи върху амулети са били изписвани на гръцки или иврит“, казва Маркус Шолц от университета „Гьоте“ във Франкфурт, който дешифрира текста в сътрудничество с други експерти.

Необичайно е и това, че текстът не съдържа никакво позоваване на друга вяра освен християнството. До V в. този вид амулети от благородни метали обикновено показват влияния от други религии и системи от вярвания, включително юдаизъм и езичество. Франкфуртският амулет обаче изглежда е чисто християнски по своята същност.

През III в. – когато се появява амулетът – християнството се разраства и разпространява в цялата Римска империя. Но неговите последователи все още понякога са били обект на репресии и преследвания, което потенциално е правело рисковано за хората да се идентифицират като християни.

До каква степен човекът, погребан в Нида, е могъл да практикува вярата си и дали съдържанието на амулета е останало негова тайна, засега не е ясно. Въпреки това характерът на погребението показва, че амулетът е бил важен за него. Анализът на текста, разкрит от надписа, помага да се хвърли нова светлина върху ранната история на християнството през късния период на римското владичество. Някои от формулировките, съдържащи се в текста, преди това не са били засвидетелствани до много десетилетия по-късно. Например текстът съдържа призива „Свети, свети, свети!“ – който преди това не е бил познат в християнската литургия до IV в.

„Тази необикновена находка засяга много области на изследване и ще занимава учените още дълго време. Тя засяга както археологията, така и религиознанието, филологията и антропологията. Такава важна находка тук, във Франкфурт, е наистина нещо изключително“, казва Ина Хартвиг, ръководител на отдела за култура и наука в града.

Източник – Newsweek/Превод:SafeNews