*Публикацията е откъс от статията на Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС, по случай 80-годишнина от рождението на легендарния нападател на Левски и националния отбор Георги Аспарухов-Гунди.

Ето какво пише вестник „Футбол“ на 21 юли 1965 година, след като Левски печели шампионската титла за първи път от 12 години:

„Георги Аспарухов се очерта като най-ярката фигура през тази пролет, не само в Левски, но и в нашия футбол. Природата щедро го е надарила с прекрасна физика. Но природата не дарява наготово с майсторство и възпитание, каквито Аспарухов притежава. Тях той е култивирал у себе си чрез похвално трудолюбие и спартански спортен режим, в нашето социалистическо общество. Аспарухов е много неща за Левски, но той не е само на Левски. Него обичат и уважават и спортните му привърженици, и привържениците на всички наши футболни отбори. Защото е образец на нашия истински спортист“.

В същата година Гунди се превръща в първия футболист, който печели отличието за спортист на годината в България, а освен това се нарежда на рекордното за страната ни осмо място в анкетата на „Франс Футбол“ за Златната топка.

„Сърцата на любителите на футбола у нас са изпълнени с особена гордост. За първи път в традиционната анкета на в. „Народен спорт“, организирана между спортните журналисти, за български спортист номер 1 е обявен футболист. Това е централният нападател на националния отбор и на Левски (Сф) мс Георги Аспарухов“,

пише вестник „Футбол“ на 29 декември 1965 година.

В своите интервюта от времето Гунди проявява пословичната си скромност, но често призовава в клубовете и националния отбор да се играе по-атакуващ футбол.

„Надявам се, че нашите треньори ще разберат голямото значение на нападателния стил и ще съдействуват за повишаване класата на родния футбол. Не случайно се възхищаваме от атаките на съветски, английски, унгарски, шотландски клубове. Ние разполагаме с редица футболисти, които също могат да играят нападателен футбол. Трябва да подчертая, че на нас, състезателите, по начало не допадат отбранителните варианти. В не малко мачове някои действуват по един грозно отбранителен начин, оставили напред само един или двама нападатели. Тук вината трябва да се търси преди всичко у треньорите, поставили подобни задачи. „Бетонъ“ най-често означава понижено самочувствие, примирение със загубата. Така ние отнемаме красотата на играта, отблъскваме публиката. Създадената психоза у всички ни за „точка навън“ и „две точки у дома“ е вредна и срещу нея трябва да поведем безкомпромисна борба. Практиката показа, че само нападателният футбол е най-прогресивната форма, за която обаче се изисква преди всичко отлична физическа подготовка, такава каквато виждаме у съветските, английските, унгарските отбори“,

казва той пред вестник „Футбол“ на 7 август 1968.

Ето какво споделя нападателят на Левски в кратка новогодишна анкета пред същото издание от 27 декември 1967 година:

– Какво още е нужно?

– Да се играе с крила!

– Личните ви планове?

– Амбициран съм както никога до сега да усъвършенствувам майсторството си. Желанието ми е да видя българския футбол на европейските финали в Италия, а любимия ми Левски – шампион!“.

…

На 11 октомври 1967 година Левски прави равенство 1:1 с италианския гранд Милан на Националния стадион, а голът за „сините“ отбелязва Гунди след изпълнение на свободен удар.

„В разговор с Аспарухов узнахме, че той усвоява това изпълнение от двайсетина дни. Оставал е след всяка тренировка за около половина час и е упражнявал удара. Нанасял е по топката по стотина удара дневно. Сподели, че дълго време е наблюдавал изпълнението на Петър Жеков и е „копирал“ елементи от него“,

предава вестник „Футбол“ след двубоя, а Гунди демонстрира чувството си за хумор при коментара си за попадението.

„За сега обучението ми е успешно и даде нужния ефект. Но трябва още и още да се усъвършенствува. Продължавам да се упражнявам, като тези дни се „съоръжих“ и със специално приспособление – малка вратичка пред голямата врата на височината и разстоянието на обикновената човешка „стена“, към която се прибягва при тези статични положения. Би било по-близо до обстановката, ако имаше истинска жива „стена“, но кой би се съгласил да бъде спаринг-партньор?“.

Освен творец на терена, Аспарухов е бил и джентълмен, въпреки че е бил жертва на много груба игра от съперниците си, която води до постоянни контузии и няколко операции.

„В десетгодишната си състезателна дейност той никога не е реагирал другояче към грубостта, освен като наивен към това порочно явление, като човек, комуто то е неизвестно“,

се казва в бюлетин „Левски“ от май 1965 г.

Гунди подчертава, че причината за успешната му игра не е толкова талантът или физическите му дадености, а положеният труд.

„Чисти таланти в съвременния спорт въобще няма. Има изтренирани таланти. А изискванията на футболната игра по света и у нас днес са толкова високи, че при всяка степен на натренираност винаги ще има още какво да се желае. И предел не може да се установи, защото нито моментите, нито постиженията са постоянни. Следователно сега повече от всеки друг път може да се каже, че решава само трудът“,

споделя Аспарухов пред бюлетин „Левски“, май 1965.