Русия никога не е била толкова мразена както сега, а президентът Владимир Путин е най-презреният политически лидер в света, показва последно проучване на Изследователския център „Пю“ (Pew Research Center), базиран във Вашингтон. Средно 82% от възрастните в 24 изследвани държави имат неблагоприятно мнение за Русия, а подобен дял нямат доверие в Путин, че постъпва правилно по отношение на световните дела. Най-негативно е отношението в Полша, Швеция, Испания, Япония, Южна Корея, Австралия, Нидерландия, Германия, Франция, Обединеното кралство и Съединените щати, където над 90% изразяват остра критика към поведението на Русия и нейния президент.
Анализът на изследователския център „Пю“ е посветен на общественото мнение за Русия и НАТО в държави от Северна Америка, Европа, Близкия изток, Азиатско-тихоокеанския регион, Африка на юг от Сахара и Латинска Америка. В доклада се изследват и възгледите на украинския президент Володимир Зеленски. Проучването е направено през периода 20 февруари – 22 май 2023 г. сред 30 861 души. В него не фигурира България, а от Източна Европа са избрани Полша и Унгария.
Няма изненада, че оценките за Русия и нейния лидер рязко са спаднали след нахлуването ѝ в Украйна през февруари 2022 г., а в няколко страни от тазгодишното проучване те са на рекордно ниски нива. За разлика от Путин, украинският президент Володимир Зеленски е възприеман по-положително. Докато едва 11% от респондентите изразяват доверие в руския лидер, 51 % казват това за Зеленски. Мненията за Зеленски обаче варират в зависимост от държавата и по-малко от половината имат доверие в неговото ръководство в 10 държави, включително в членовете на НАТО Унгария, Гърция и Италия.
НАТО, която предоставя оръжия и обучение на Украйна след нахлуването през февруари 2022 г., се възприема положително от 11 държави членки, включени в проучването. През последните години НАТО постоянно се възприема по-благоприятно, а мненията в Гърция и Полша са станали малко по-позитивни от 2022 г. насам. Негативното мнение за НАТО обаче се е прокраднало нагоре в Унгария и САЩ. Въпреки че около шестима от десет американци продължават да изразяват благоприятно мнение за НАТО, по този въпрос има голяма партийна разлика: 76% от демократите виждат алианса положително в сравнение с 49% от републиканците.
В 11 изследвани европейски държави, както и в Индия, където достъпът до руския петрол е важен въпрос, хората са питани дали за двустранните отношения е по-важно да бъдат строги с Русия заради Украйна, или да запазят достъпа си до руските петролни и газови запаси. В тези страни средно 66 % от анкетираните казват, че е по-важно да се прояви твърдост към Русия, а 29 % – че е по-важно да се запази достъпът до руските енергийни резерви. Хората в Унгария, Индия и Гърция са най-склонни да искат да запазят достъпа до руските петролни и газови резерви, докато шведите и поляците са най-склонни да искат да бъдат твърди към Русия.
В някои отношения обществеността в Гърция, Унгария и Индия е снизходителна към Русия и Путин. Гърците и унгарците се открояват от европейските си колеги като по-благосклонни към Русия, уверени в Путин и негативно настроени към Зеленски. По-специално Унгария е подложена на критики заради забавянето на санкциите срещу Русия, докато обществените нагласи в Гърция са по-скоро в полза на запазването на неутралитет в конфликта. Индия (която се въздържа от осъждане на руската инвазия) е единствената страна, в която мнозинството изразява положително мнение за Русия и доверие в Путин, пише „Сега“.
Оценки за Русия и Путин в страните със средни доходи
Проучването включва осем държави със средни доходи, които Изследователският център „Пю“ не е проучвал от 2019 г. поради пандемията от ковид-19 и последвалите трудности при провеждането на интервюта лице в лице в целия свят. Мненията за Русия и Путин като цяло са отрицателни в тези държави, въпреки че Индия и Индонезия са изключения. Негативните настроения към Русия и Путин са се увеличили с двуцифрени числа в почти всички държави със средни доходи от 2019 г. насам. Например в Аржентина сега 74% изразяват негативно мнение за Путин в сравнение с 51% преди четири години.
Доверие към Зеленски
Средно 51% в 24-те изследвани държави изразяват доверие в ръководството на Зеленски, докато 39% са на обратното мнение. Доверието в Зеленски варира от 86% в Швеция до едва 11% в Унгария. Освен в Унгария, половината или повече от запитаните нямат доверие на украинския лидер в Гърция, Мексико, Италия, Израел, Бразилия и Аржентина. Възрастта е свързана с тези мнения: По-младите (на възраст от 18 до 39 години) са по-склонни да изразяват недоверие към Зеленски, отколкото възрастните над 40 години.
Мнения за НАТО
Положителното мнение за НАТО в 11-те анкетирани държави членки варира от 93% в Полша до 40% в Гърция. А в Швеция, която в момента води преговори за присъединяване към НАТО, 78% имат положително мнение за алианса. Сред тези държави положителното отношение към НАТО е до голяма степен стабилно в исторически план и особено високо след руската инвазия. Гърците, които са склонни да имат по-негативни възгледи за НАТО в сравнение с други държави, участвали в проучването през последните години, от 2022 г. насам са станали по-благосклонни, както и поляците. Положителните нагласи обаче са намалели в САЩ и Унгария.
Тези, които се поставят в идеологическата десница в няколко европейски държави, е по-вероятно да изразят положително мнение за алианса, отколкото тези, които са вляво. В САЩ и Канада обаче този модел е обратен: тези, които са вляво, са по-склонни да заявят, че имат положително мнение за НАТО.
Доверие към Байдън, Макрон и Шолц
Като цяло доверието в Зеленски до голяма степен съвпада с мнението за президента на САЩ Джо Байдън, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц. Средно 54% имат доверие на Байдън на световната сцена, 50% имат доверие на Макрон, а 49% казват същото за Шолц.
Въпреки че Байдън се възприема с доверие в целия свят, подкрепата му е по-слаба сред някои съюзници от НАТО, като Унгария и Италия. Макар че половината запитани имат доверие на Макрон и Шолц, подкрепата за двамата лидери е намаляла в много държави от 2022 г. насам, особено сред съюзниците от НАТО.
