„Царят на небето“ Су-57 и „Летящият танк“ Су-34 – това е името на двата чисто нови изтребителя, които Русия пуска на фронта. Руските военновъздушни сили придобиват новопроизведени Су-57 и Су-34.

Русия току-що добави още огнева мощ към арсенала си. Обединената авиостроителна корпорация (ОАК) достави на руското министерство на отбраната поредната партида стелт изтребители Су-57 и изтребители-бомбардировачи Су-34, с което укрепи въздушния си потенциал в условията на продължаващо глобално напрежение.

Според главния изпълнителен директор на „Ростех“ Сергей Чемезов Су-57 не е просто самолет от пето поколение – той е „царят на небето“, способен да се справи със съвременната противовъздушна отбрана с ниската си видимост и най-модерното си въоръжение.

За разлика от много свои съперници, този самолет е доказал качествата си в реални бойни действия, показвайки защо е истински претендент в съвременната въздушна война. Същевременно Су-34 остава универсален работен кон, проектиран да нанася удари по цели далеч от родната си база, като издържаи  на вражески огън и електронни контрамерки. Въоръжен както с прецизно управляеми, така и с неуправляеми боеприпаси, той е готов за действие денем или нощем, независимо от условията. Тези последни доставки отразяват продължаващите инвестиции на Русия във военнопромишления й комплекс, като официалните лица подчертават не само възможностите на самолетите, но и увеличените производствени усилия за изпълнение на държавните поръчки в областта на отбраната.

Су-34 и Су-57 са ключови играчи в амбициите на Русия да утвърди въздушната си мощ и да демонстрира възможностите си в съвременната война.

Тези два самолета не просто разширяват арсенала на руските военновъздушни сили – те изпращат ясно послание към Запада за решимостта на Москва да доминира в небето и на бойното поле.

Су-34, често наричан от пилотите „летящ танк“, съчетава издръжливост с опустошителна огнева мощ.

Основната му мисия е да нанася удари дълбоко във вражеската територия, насочвайки се към стратегическа инфраструктура, дори и тази, защитена от модерни системи за противовъздушна отбрана. Със своята уникална двуместна пилотска кабина и увеличен обсег на действие Су-34 е създаден за мисии на дълги разстояния при тежки условия.

Това го прави предпочитан за сложни удари, особено в среда със силни електронни смущения и интензивен вражески огън. Но остава въпросът: достатъчно гъвкав ли е, за да се противопостави на съвременни заплахи като F-15EX или дори на предстоящия B-21 Raider?

„Летящият танк“ Су-34

Су-57, от друга страна, символизира върха на руските космически амбиции.

Като единственият изтребител от пето поколение, който се е доказал в реални бойни действия, Су-57 е в челните редици на руския стремеж към технологично превъзходство във въздуха. Със своята стелт конструкция и усъвършенствана авионика той може да пробива вражеската противовъздушна отбрана и да използва разнообразни прецизно управляеми оръжия за поразяване на въздушни, наземни и морски цели.

Москва не се притеснява да го нарича „царят на небето“, но може ли това твърдение да издържи срещу изпитаните в битка американски F-22 Raptor и F-35 Lightning II, или дори срещу новопоявилия се китайски J-20? И двата самолета играят решаваща роля в тактическите и стратегическите операции на Русия. Докато Су-34 осигурява мощна огнева поддръжка за сложни бойни мисии, Су-57 представлява ново поколение способности, насочени към поддържане на въздушно господство.

„Царят на небето“ Су-57

Според някои наблюдатели Въздушно-космическите сили на Русия може да са получили шестата си партида изтребители-бомбардировачи Су-34 тази година.

Макар че Москва не е публикувала официални данни, анализаторите смятат, че през 2024 г. руските военновъздушни сили може да са се увеличили с до 40 нови изтребителя, обхващащи както платформи от четвърто, така и от пето поколение. Съобщава се, че тази цифра включва доставките на Су-30СМ, Су-34, Су-35 и широко рекламирания стелт изтребител Су-57. Ако тези цифри са точни, мащабът на тези доставки подчертава решимостта на Москва да поддържа и модернизира своите военновъздушни сили, дори в условията на значителни икономически и логистични предизвикателства.

Този постоянен приток на нови самолети може да се разглежда като усилие за компенсиране на бойните загуби и укрепване на готовността на ключови оперативни групи.

В същото време липсата на прозрачност около тези доставки повдига въпроси за истинското състояние на руската отбранителна индустрия. Санкциите, наложени от западните държави, са насочени към ключови сектори на руската икономика, включително авиационното производство. Доколко е устойчиво това ниво на производство и какви компромиси, ако има такива, са направени, за да се гарантира, че тези самолети ще слязат от конвейера? Тези доставки вероятно ще привлекат вниманието на НАТО и други западни военни съюзи. Включването по-специално на Су-57 – изтребител, който Москва неведнъж е изтъквала като равностоен на западните изтребители от пето поколение като F-35 и F-22 – изпраща послание за продължаващите инвестиции на Русия в най-съвременни военни технологии.

Остава открит въпросът дали Су-57 ще успее да се наложи в широкомащабни операции, особено като се има предвид сравнително малкият брой на произведените до момента самолети.

Су-34 и Су-57 имат значителен принос за продължаващата военна кампания на Русия в Украйна, като всеки от тях играе важна, макар и различна роля във въздушната война. Докато Су-34 е използван по-широко, ограниченото, но забележимо участие на Су-57 подчертава амбициите на Русия да включи най-модерните си бойни самолети в активни операции. И двата самолета вече са натрупали ценен боен опит, но представянето им повдига важни въпроси относно ефективността на руските въздушни сили в съвременния конфликт.

Су-34, руският многоцелеви бомбардировач, е работен кон за руските военновъздушни сили в Украйна.

Той е натоварен с високопрецизни удари по инфраструктура, ключови военни обекти и транспортни мрежи, като същевременно действа в среда на интензивни системи за противовъздушна отбрана и контраатаки. Способността му да пробива вражеската отбрана и да доставя унищожителен полезен товар го превърна в критичен актив за влошаване на украинските военни способности. Един от примерите за това е ролята му в насочването към украински железопътни възли, които са от решаващо значение за транспортирането на войски и военно оборудване. Този удар е емблематичен за ролята на Су-34 в руската стратегия за нарушаване на логистиката и комуникациите – жизненоважни компоненти за военните усилия на Украйна.

Въпреки че се използва по-рядко, Су-57 се е наложил в Украйна, особено в стратегически мисии, изискващи скритост и прецизност.

Основната му роля изглежда е да нарушава системите за противовъздушна отбрана на Украйна и да нанася дълбоки удари по цели с висока стойност. Усъвършенстваната авионика и ниската наблюдаемост на Су-57 го правят подходящ за пробиване на вражеската отбрана – задача, която изглежда изпълнява с нарастваща ефективност. Докладите сочат, че е използван за прецизни удари по командни пунктове и военни складове, което дава представа за потенциала му да променя играта в конфликти с висока интензивност. Макар че все още е рядка гледка в небето над Украйна, тактическото му разгръщане подсказва за дългосрочните планове на Русия да интегрира напълно този изтребител от пето поколение в своите операции.

Истинският въпрос около участието на Су-57 обаче е дали той може да оправдае очакванията.

Въпреки че бе наречен руският отговор на F-35, Су-57 се сблъска със значителни производствени закъснения и неуспехи, което поражда съмнения относно дългосрочната му жизнеспособност в продължителни операции. Ще успее ли Русия да произведе и разположи тези стелт изтребители в достатъчен брой, за да се изравни с най-съвременните възможности на Запада? Сравнително малкият брой на Су-57, разположени в Украйна, говори за тези ограничения, но също така подчертава потенциалната стойност на самолета в мисии с високи залози и рискове.

Както за Су-34, така и за Су-57 продължаващият конфликт е полигон за изпитание на техните възможности, но също така и ярко напомняне за технологичната надпревара във въоръжаването, която оформя съвременната въздушна война.

Тъй като Русия продължава да се сблъсква със значителна съпротива от страна на украинските системи за противовъздушна отбрана и подкрепяните от НАТО сили, истинската ефективност на тези самолети ще бъде изпитана по начин, който може да промени бъдещите стратегии. Дълготрайността и прецизността на Су-34 пред лицето на усъвършенстваната противовъздушна отбрана и потенциалът на Су-57 като незабележима платформа за прецизни удари могат да променят изчисленията за въздушното превъзходство в Източна Европа и извън нея. Истинският въпрос е не само как тези самолети се представят сега, но и каква роля ще играят в променящия се баланс на силите с напредването на конфликта. Ще успее ли Русия да запази технологичното си предимство, или нейните модерни самолети ще отслабнат под тежестта на реалните бойни условия?

Източник – Bulgarian Military/Превод:SafeNews