Русия мести военните бази от Сирия в Либия. Руските военни бази в Сирия изглежда се събират и евакуират. Ако Русия се премести в Либия, експертите се опасяват, че това може да повлияе на сигурността в Средиземноморието и да наруши баланса на замразения конфликт там.

Русия премества свои военни активи от Сирия в Либия, създавайки заплаха за сигурността в централното Средиземноморие, заяви италианският министър на отбраната.

„Москва прехвърля ресурси от сирийската си база в Тартус към Либия“, каза италианският министър на отбраната Гуидо Крозето пред местния всекидневник La Repubblica. „Това не е добре. Руските кораби и подводници в Средиземно море винаги са ни тревожили, а още повече, ако вместо на 1000 километра са на две крачки от нас“, каза той.

Изследователи от открити източници, които разглеждат сателитни снимки и онлайн проследяване на въздушния трафик, отбелязват значителни движения от страна на Русия в нейните дългогодишни сирийски бази, откакто режимът на нейния съюзник, сирийския диктатор Башар Асад, беше свален преди близо две седмици. Те са видели бойни хеликоптери и система за противовъздушна отбрана с далечен обсег на действие С-400, демонтирани за пътуване, хора с куфари, чакащи да напуснат, и големи товарни самолети, които се товарят.

Освен това руски военноморски кораби напуснаха сирийското си пристанище на 11 декември, два дни преди падането на режима на Асад.

Русия има две важни военни бази в Сирия:

Тартус е единствената официална военноморска база на Русия извън територията на бившия Съветски съюз и руското присъствие там нарасна преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., за да „противодейства, възпира и наблюдава всякакви операции на НАТО в Средиземно море“, отбеляза наскоро Институтът за изследване на войната.Хмеймим се използва като логистичен и плацдарм за руските дейности в Африка и премина под руски контрол малко след като Русия се включи в гражданската война в Сирия. Русия помогна на Асад да репресира антиправителствените бунтовници, а руската въздушна мощ вероятно обърна хода на войната в полза на Асад. Но от средата на декември хората, които руснаците някога бомбардираха, са начело на Сирия. Досега и ХДС, и Русия са били много прагматични и са водили преговори, заяви пред DW Нанар Хавач, старши анализатор за Сирия в мозъчния тръст Crisis Group.

„В момента Русия действа под защитата на ХДС, като силите на ХДС защитават руските конвои, пътуващи към военноморската и военновъздушната база“, обяснява той. „Но също така трябва да имаме предвид, че Русия играе много видна и важна роля в борбата срещу тях.“

Това прави бъдещото военно присъствие на Русия в Сирия потенциално проблематично.

Русия премества системи за противовъздушна отбрана и други съвременни оръжия от Сирия в контролирани от нея бази в Либия, съобщи „Уолстрийт джърнъл“ във вторник, позовавайки се на неназовани американски и либийски официални лица.

Преместване в Либия?

Анализаторите посочват знаци като изнасянето на ценна военна техника от Сирия, спирането на износа на пшеница за Сирия от страна на Русия – през последните години тя беше основният доставчик на Сирия – и отказът на ХДС от руските предложения за хуманитарна помощ. Те също така казват, че където и да се окажат в крайна сметка руските военни кораби от Тартус, това ще бъде важен показател за това накъде се е насочила Русия по-нататък – особено ако корабите акостират в либийското пристанище Тобрук. В момента всичко това са само спекулации, според Джалел Харчауи, политолог и експерт по Либия в Кралския институт на Обединените служби за изследвания в областта на отбраната и сигурността, или RUSI, във Великобритания. Независимо дали руснаците ще останат в Сирия или ще си тръгнат, има някои неоспорими факти, които ще променят начина, по който те действат в Сирия, каза той пред DW.

„Те никога няма да могат да останат със същото ниво на комфорт, сигурност и увереност като преди“, казва Харчауи. „Те ще имат проблеми с гарантирането на собствената си логистика, електричество, вода, храна. Те също така знаят, че когато управляваш [чуждестранна] база, се нуждаеш от известна дружелюбност от страна на общността около теб, а също и от страна на държавата по отношение на обмена на разузнавателна информация. Всичко това сега е загубено.“

Все още нищо не е ясно, съгласи се Волфрам Лахер, старши сътрудник и експерт по Либия в Германския институт за международни отношения и сигурност.

„Доколкото мога да кажа, това, което все още не виждаме, е някакво пряко движение между сирийските бази и Либия“, каза той. „Но очевидно, тъй като сирийските бази стават все по-несигурни, значението на Либия се увеличава.“

Либия вече става все по-важна за Русия, изтъкват Лахер и Харчауи.

През 2024 г. британският вестник The Telegraph съобщава, че Русия е укрепила пистите и периметровата защита на либийските военновъздушни бази, изградила е нови структури и е доставила оръжие.

Заплаха за НАТО

От 2014 г. насам Либия е разделена на две, като в източната и западната част на страната са разположени противоположни правителства. Подкрепяната от ООН администрация, известна като Правителство на националното единство (ПНЕ), се намира в западната част на страната, а съперникът ѝ, известен като Камара на представителите, е базиран на изток, в Тобрук. Последното е подкрепяно от бившия военен командир, превърнал се в политик, Халифа Хафтар, който контролира различни въоръжени групировки в този район. През последното десетилетие всяко от правителствата се опитва – и не успява – да изземе контрола от другото, но понастоящем конфликтът е в задънена улица, което води до нестабилна сигурност.

„През последните няколко години тези либийски фракции се намират в патова ситуация, която до голяма степен предпазва страната им от сериозни конфликти, но това зависи до голяма степен от … две чуждестранни сили със значителни военни сили на терен – Русия и Турция“, написа миналата седмица Фредерик Уери, старши сътрудник в Близкоизточната програма на Фондацията за международен мир „Карнеги“. „Падането на Асад … може да повлияе на това крехко равновесие“, предположи той, твърдейки, че замразеният конфликт в Либия потенциално може да тръгне по същия път като този в Сирия и отново да се превърне в конфликт.

Това може да зависи от следващия ход на Русия.

Ако Русия убеди Хафтар да ѝ позволи да създаде по-постоянна база в Либия, това ще представлява сериозно предизвикателство за НАТО.

„Руснаците искат военноморска база в Либия от няколко години насам, а основната цел на политиката на американците в Либия през последните две години е да попречат на това“, обяснява Лахер.  „Досега Хафтар винаги се е опитвал да балансира между различните чуждестранни поддръжници, за да не стане зависим от един-единствен.“

Така че настоящите събития поставят Хафтар в много трудно положение, каза Лахер. Харчауи заяви, че според него е твърде рано да се каже какво ще се случи, но представи два вероятни сценария. При единия руснаците остават в Сирия, но всичко става по-неудобно, скъпо и трудоемко за тях, каза той.

„Те просто поемат разходите, но все още е приблизително обичайно“, каза той пред DW.

При другия сценарий разрешението на Хафтар Русия да се установи трайно в Либия постепенно ще стане очевидно. На този етап определени сили – например в НАТО – които се противопоставят на руското утвърждаване в Либия, биха могли да организират саботажни мисии или дори да обучават бойци, които се противопоставят на Хафтар.

„Това ще бъде постепенно, една мека точка на пречупване. Няма да е фойерверк“, заключава Харчауи. „Но е напълно възможно след това да погледнем назад и да си кажем: Да, Хафтар направи грешка, като каза „да“ на руснаците, и да, всичко това започна с падането на Асад.“

Източник – Deutsche Welle/Превод:SafeNews