Румен Гълъбинов, икономист и финансист, в специално интервю за SafeNews обясни, че бюджетният дефицит от един млрд. лева все още е в границата от 3%. И не застрашава този показател за влизането ни в еврозоната. Според него е важно, какво ще бъде състоянието на публичните финанси до края на годината.
SN: Г-н Гълъбинов, според оценките на Министерството на финансите, в края на юли бюджетният дефицит е достигнал един млрд. лева. Това означава, че изостават приходите за сметка на разходите. Защо?
Бюджетният дефицит към полугодието на 2024 г. все още е в границите на 3%. Това, което имаме в момента като състояние на публичните финанси, ни кара да се замислим, как ще приключим третото тримесечие. Когато отчетем макроикономическите показатели в края на октомври ще видим ли, дали продължаваме да сме в границата на бюджетния дефицит, или има опасност да я превишим. Трябва да се огледат приходоизточниците, да се увеличи събираемостта.
Събираемостта има основание да се увеличи, защото туристическият сезон е много силен, има големи търговски обороти и това ще даде резултат и като бюджетни приходи в последствие най-вече от ДДС, а също и от други държавни приходи, казва Румен Гълъбинов.
Много е важно до края на работата на настоящето Народно събрание да се огледа както приходната, така и разходната част на бюджета. Защото имаше предложения за нови увеличения на държавните разходи, които трябва да се прецизират, за да не доведе това до актуализация на бюджета за настоящата година.
SN: Няма ли да има актуализация на бюджета, за да се вместим в рамките на 3% дефицит?
Винаги има резерв. Някои от моите колеги го наричат буфер и той е в капиталовите разходи. И в други години се е сучвало, когато капиталови разходи са бюджетирани. Засега няма голям шанс да бъде извършена актуализация. Или ще се направи частично още от сега към полугодието, за да се прецени, дали е реалистично към края на годината да продължат да съществуват в бюджета така планираните капиталови разходи, или да не бъдат намалени. Като по този начин да се подпомогне разходната част на бюджета да се вмести в необходимия дефицит.
SN: Основните причини за бюджетния дефицит са: парниковите квоти, пенсиите и заплатите. При тях може ли да се променят стойностите?
Не. Това са неща, които така или иначе си вървят. България с членството си в ЕС и подписаните документи по Зелената сделка, както и всички други държави-членки на ЕС, спазва настоящия регламент, свързан с емисиите на парникови газове. България има пред себе си възможнвост да преструктурира икономиката си, включително и тази, която работи на въглища към момента. По този начин ще намали ефекта от парниковите газове към бюджета. Освен това ние имаме да усвояваме пари по НПВУ.
И към настоящия момент има неяснота, дали ще можем във втората половина на тази година да получим поне още един транш от около 1,3 млрд. евро, подчертава Румен Гълъбинов.
С тях бихме могли да стартираме различни проекти, свързани с енергийната трансфармация и оттам да дойде и ефектът към бюджета в годините напред. Но това ще бъде дълъг процес за намаляване на разходите по парниковите газове. Другото, което включва социални плащания, заплати, пенсии – за тях трябва да се знае, че те непрекъснато ще се увеличават и такава е перспективата. Политиката по доходите предвижда България да продължи да настига средните нива в еврозоната така, че да демонстрира реална конвергенция на прага на присъединяването ни към еврото.
SN: Наблюдаваме значително влошаване на ситуацията в бюджета спрямо предходните години. На какво се дължи, г-н Гълъбинов?
Не бих казал, че голяма е промяната. Това са интеграционни процеси, от които сега се вижда техният резултат. И ако не са взимани мерки през последните 2-3 години, отново казвам, и не сме си усвоявали парите по НПВУ, и не сме стартирали във времето големи инфраструктурни и структуриращи за икономиката проекти, разбира се, че ще се усети ефектът на тези забавени държавни приходи. Всички нови инвестиции, които биха могли да постъпят в българската икономика, винаги имат ефекта на увеличение за държавните приходи. Плащат се по-големи заплати, осигуровки, данъци и въобще колелото на икономиката се върти значително по-бързо. Трябва да обърнем внимание по усвояване на средствата по европарите, които са ни отпуснати и одобрени. А освен това да привличаме и други инвестиции по публично-частно или изцяло частно инвестиране.
SN: Тази финансова картина не ни ли отдалечава от еврозоната?
Мисля, че по-големият риск за членството ни в еврозоната и Шенген е по-скоро нашата политическа нестабилност, честата смяна на правителства, честите избори. А пък за макроикономическата ситуация влияе и геополитиката, и геостратегическите ни интереси и ориентация в динамичното време, в което живеем. А то е белязано от военни конфликти и търговски противоречия на глобално и регионално ниво.
SN: Г-н Гълъбинов, как ще се отразят на изпълнението на бюджета поредната предизборна кампания, поредните избори, поредните дебати за съставяне на правителство?
Трябва да си спазваме поетите ангажименти и като държава, и като държавно управление към гласоподавателите. Повечето политически програми обещават увеличение на доходите, подобряване на стандарта на живот на хората. Това са неща, които обаче се постигат с икономическа и финансова политика. За което ще съдействат фондовете от ЕС и други международни финансови институции. Но ние трябва да водим по-активна политика на реформи и преструктуриране на икономиката, за да разчитаме в бъдеще да нямаме затруднения с финансирането на държавния бюджет. България все още има шанс да се присъедини към еврозоната през 2025 г. или най-късно в началото на 2026 г., ако покаже устойчивост в изпълнението на Маастихските критерии по макроикономическите показатели. Както и ако покажем съответствие с нормативната база и законодателството, което приемаме. И това са задачите на всяко следващо Народно събрание и правителство.
