Защо прокремълският президент на България бойкотира срещата на върха на НАТО? Това е заглавието на публикация в Radio Free Europe (Радио Свободна Европа), съсредоточена върху отказа на Румен Радев да присъства на ключовата среща на военния алианс, решаваща продължаването на помощта за Украйна във войната ѝ с Русия.
На историческа среща на върха следващата седмица във Вашингтон НАТО ще отбележи 75-ата си годишнина и ще изготви стратегия за по-нататъшно подпомагане на Украйна срещу пълномащабно нахлуване на Русия. Държавните и правителствените ръководители на 32-те членки на алианса – включително Швеция, която току-що се присъедини през март, и Финландия, която ще се присъедини през април 2023 г. – ще присъстват на срещата от 9 до 11 юли.
Забележимо ще отсъства обаче президентът на България, която е член на НАТО от 2004 г.
Румен Радев заяви, че не е бил консултиран относно документа, който ще бъде представен на срещата на върха и в който се излага официалната позиция на България относно войната на Русия срещу Украйна и ангажиментите на алианса да помогне на Киев. Вместо това на срещата ще присъства само изпълняващият длъжността министър-председател Димитър Главчев, а не заедно с Радев, както беше планирано. 61-годишният Радев, чийто пост е до голяма степен церемониален, но предлага платформа за влияние върху общественото мнение, даде да се разбере, че не подкрепя изпращането на военна помощ за Украйна, като твърди, че такава помощ само удължава конфликта. Делян Пеевски, лидер на либералното Движение за права и свободи (ДПС) и един от най-яростните критици на Радев, нарече отказа „потвърждение, че позициите на Радев обслужват чужди, а не национални интереси и са подчинени на зависимости и връзки на Изток, в разрез с евроатлантическите ценности и принципи“. (Пеевски е санкциониран от Съединените щати и Великобритания за предполагаема корупция).
Why Is Bulgaria’s Pro-Kremlin President Boycotting The NATO Summit? https://t.co/xL0kiqAGob pic.twitter.com/Tmqj2PgmfW
— Ukraine News🇺🇦 (@UaNews_online) July 4, 2024
Други изразиха облекчение, че Радев няма да придружава Главчев на срещата на върха, на фона на опасенията, че бившият пилот от военновъздушните сили би могъл да използва срещата като трибуна за изказване на приятелски настроени към Кремъл възгледи.
„За да намерим позитивното в цялата картина, поне няма да имаме притеснения, че България ще има двусмислена позиция на срещата във Вашингтон“, заяви Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ. „В противен случай щяхме нервно да чакаме да видим как точно президентът ще представи националната позиция, ако той е официалният говорител на България във Вашингтон“, каза Поптодорова пред Българската служба на RFE/RL.
Скептик по отношение на НАТО, Радев заяви, че решението му да бойкотира срещата на върха на НАТО зависи от неговата роля или липсата на такава при изработването на официалната позиция на България и нейните ангажименти по отношение на войната на Русия в Украйна. Радев заяви, че не е бил консултиран, когато Министерският съвет – висшият изпълнителен орган на България, състоящ се от министър-председателя и други висши министри – е съгласувал разпоредбите на тази позиция, съобщиха от канцеларията му на 27 юни.
Липсата на публично оповестяване на правителствената позиция подхрани спекулациите на някои политици, най-вече приятелски настроени към Кремъл, че официалните лица са замислили нещо по-зловещо.
„Надявам се, че всички ще видим какво пише в този текст и ще разберем защо той по никакъв начин не е бил консултиран предварително с президента и защо има резерви към представянето му в парламента“, заяви на 27 юни вицепрезидентът Илияна Йотова, кандидат за вицепрезидент на Радев на президентските избори през 2016 г.
На 28 юни правителствената пресслужба съобщи, че позицията на Министерския съвет включва потвърждаване на военната подкрепа на София за Киев, както и разбирането, че Украйна не трябва да бъде принуждавана да отстъпва територии, за да постигне мир с Русия.
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов допълни, че официалната позиция не може да бъде публикувана, защото съдържа и класифицирана информация.
Няколко дни по-късно, на 1 юли, служебният премиер Главчев все пак заяви, че по-късно същия ден ще изпрати съдържанието на официалната позиция на София в регистратурата за класифицирана информация на парламента. Това щеше да позволи на депутатите в Народното събрание, еднокамарния парламент на България, да се запознаят със съдържанието ѝ. Главчев отхвърли като „абсурдни“ твърденията, че кабинетът може да тласка България към война.
„В него няма нищо, което да се различава от позициите и решенията на Народното събрание“, добави той.
Радев отдавна изразява скептицизъм към помощта на НАТО за Украйна и се опитва да блокира подобни усилия, твърдейки, че това само ще подхрани по-широк конфликт –
теза, възприета от други прокремълски фигури, включително унгарския министър-председател Виктор Орбан. Всъщност през май, когато София беше домакин на среща на Парламентарната асамблея на НАТО, Радев отиде в Будапеща за разговори с Орбан, чието правителство също работи за блокиране на помощта за Украйна.
Според Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, предстоящата среща на върха във Вашингтон ще се съсредоточи върху три основни теми,
като „най-неотложната“ точка от дневния ред ще бъде подкрепата за усилията на Украйна да се защитава.
„С неучастието си Радев ще изпрати „вредно“ послание към партньорите на България в НАТО, заяви Асен Агов, бивш български депутат и бивш заместник-председател на Парламентарната асамблея на НАТО. „Той дискредитира страната, мислейки, че печели точки в някакъв мирен процес, който не съществува“, каза Агов пред RFE/RL.
Източник – Radio Free Europe/Превод:SafeNews
