Ренета Инджова, служебен министър-председател в 84-тото правителство, в специално интервю пред SafeNews коментира възможностите пред служебния кабинет и изборните метаморфози. Според нея отдавна виждаме, че на изборите се гледа като на бизнес. И клановете, и олигарсите искат в този бизнес да се преборят: кой е по-силен.
SN: Г-жо премиер, с номинирането на Горица Кожарева за премиер внезапно на преден план изникна медийният интерес към жените премиери. Две за 30 години. Защо е този сексизъм, г-жо Инджова?
Защото като ни кажат, че нещо не трябва да се прави, ние правим точно обратното. Ето, сега да сложат вето се изисква от българите върху приетия закон за ЛГБТ, ние точно сега решаваме, че ще сложим в пропагандата сравнението на две жени – едната от преди 30 години, другата – от сега. И ще търсим общото между тях, различното. Даже ме карат да й давам съвети, какво ще прави. И т.н. Неща, които не са в полза на новия кандидат. За мен в определен смисъл са даже досадни. Защото ние до тук сме стигнали: до тази с нищо невиновна женица да я правят министър-председател поради липсата на всяка друга опция в „домовата книга“.
SN: Девалвира ли постът министър-председател?
Днес имах друг повод да кажа, че всеки българин трябва да е готов да стане министър-председател. Така каза един лидер на политическа партия по отношение на Рая Назарян, че щом не е била готова да стане служебен премиер, тя не е трябвало да приема да стане председател на Народното събрание. Така че: всеки българин – премиер! Докато не се изредим всичките, няма да мирясаме.
SN: Г-жо Инджова, новият служебен кабинет явно ще бъде досегашният с няколко промени, от които основната е на вътрешния министър. Защо премиерът Главчев трябваше да се сменя с друг премиер? А кабинетът да остава? Видимо цялата игра е за две фигури. До там ли опряхме: на две фигури да виси съдбата на изборите, на следващия парламент, че дори и на следващото правителство?
Ама ние искаме да се реализира ротационния принцип, който от 9 месеца го свалихме на 2 месеца. Сега ще го сваляме на служебни кабинети, почти подобни един на друг. Но ще се имитират консултации. Ще се правят процедури. И в крайна сметка трябва с нещо да ни занимават, да ни забавляват. Докато тече един друг купон.
SN: От началото на нашия разговор говорим за имитациите. Какво се крие зад тях? Защо всъщност ни ги пробутват?
Защото ние желаем да бъдем лъгани с имитации, с бутафории, с фейк-действителност, с псевдополитически работи. И така нататък. Ние така живеем открай време. Ние сме много по-модерни от хората в пост-модерното общество. Защото ние от много отдавна живеем по този начин. Така че те могат само да ни дишат прахта.
SN: При това положение какво може да свърши служебното правителство, г-жо Инджова?
Това, за което питате, е нещо, което е в кръга на последния ви въпрос. Да говорим за държава в българския случай е подмяна на понятия. Ние ще говорим за държава, а всъщност ще имаме предвид абсолютното й отсъствие: несъстоятелност, неосъщественост и безперспективност на съществуването на тази институция. Ние държава не обичаме и няма да се борим за нея. Виждате, че всички в момента са се хванали в терминален танц да унищожават държавата и нейните институции. Защото тогава ще се установи най-демократичното според тях общество, в което няма да има никакви правила, всеки ще прави, каквото си иска. И който е най-бърз, смел и сръчен, ще бъде най- ефективен. Бих се опитала да го илюстрирам това по отношение как ще изглеждат изборите. Имате ли нещо против?
SN: Никак даже. Имах си въпрос за тях, който смятах да ви го задам по-нататък.
Може би ще отговоря на вашите въпроси по този начин. Първото нещо, което ми се струва, че ще се възстанови, е онази система на изборен механизъм. Наричахме го през 90-те години двоичната система. Тогава, за да бъде заблуден избирателят, имаше такива: Ера-1, Ера-2. Имаше едно царско движение. По-нататък друго царско движение. БСП-тата в АСО, в АСП и т.н. също имитираха,че се стремяха да имат подобен статус един на друг. Така че като се джурка цялата тази работа да се окаже, че всеки нещо е посъбрал. В крайна сметка ние после ще то разпределим и разделим помежду си.
Значи, двоичната система ще се възобнови, защото в момента всички партии се подвизават в нелегитимен статус, казва Ренета Инджова.
За БСП не се знае, кой е председателят, ерго кой ще подписва документите, също не е знайно. В ДПС ситуацията е абсолютно аналогична. ДБ е с един председател, който обяви на ужким, че се пенсионира и че трябва да има избор на друг – Генералът. Не сме го видели да се оттегля. Не сме видели и така наречения пенсиониран политик Христо Иванов също да се оттегля. Все там седят. Разчитат, че от единия до другия ден сме забравили, какво са казали: че напускат политика и т.н. И в крайна сметка въпросът, кой ще регистрира листи като партии и коалиции, ще се решава ad hoc.
Ad hoc в смисъл тя системата знае, ще въведе ново правило – да го наречем „подбор на демокрация“: ти можеш, ти не можеш, допълва Ренета Инджова.
И по този начин те сега се надяват, че всеки от тях ще може да пробие и вероятно ще пробие. Защото това е начинът, по който разтварят ветрилото на активността и събират някакви допълнителни периферии. Обаче, в тази работа има опасност процесът на регистрация да се превърне в пазарно наддаване. А това вече ние знаем, какво може да означава.
SN: Който има повече – получава?
Означава нов пазар. Пазар на регистрации ще има. И той ще е по-развит, отколкото пазарът на акциите в страната. Другият феномен, който очаквам силно да избуи, е, че поради липсата на всякакви критерии за това, за което досега говорим, ще трябва да се формира системата за реденето на опашки. Значи, както чакахме за кисело мляко навремето, трябва пред ЦИК да се почне раздаването на номера. Защото няма друг начин, по който бързите, смелите и сръчните да могат да направят регистрация за сметка на другарчето. Нали така? Тук също има възможност да се получи пазар на номерата, защото не случайно за полицията е търсен правилен министър, тъй като полицията трябва да осигурява ред: никой да не си преотстъпва и да си препродава реда на другия. В крайна сметка мисля, че едни такива избори ще се осъществят в условията на стимулирано и активирано изборно участие.
SN: Искате да кажете в пазарна среда?
Създава се пазарна среда, защото ние отдавна виждаме, че на изборите се гледа като на бизнес. И клановете, и олигарсите искат в този бизнес да се преборят: кой е по-силен. И именно от това се създава нестабилността в българското общество. Осъществили сме преди два месеца избори, те са дали така или иначе – колко вярно, колко-не няма значение. Но са дали някаква картина на съотношението на икономическите сили в страната, изразено в политически резултати. Но понеже се крадат помежду си ежедневно и ежечасно, това съотношение много бързо се мени. И всяка една афера между тях се превръща в основание и повод за ново преразпределение. И затова така ще протича политическият живот на по-кратки интервали.
Ще избираме правителство, ако можем. Ако не можем, ще имитираме, че от едни извънредни избори влизаме в други извънредни избори. Те се превърнаха в много добър бизнес модел за развитие, обобщава Ренета Инджова.
Като няма фондове, като няма реални инвестиции, като няма чужди инвеститори, които виждат, че тук няма какво да правят и последните се изтекоха обратно, така ще е. Така ще формираме бизнес структури, защото бизнес мрежите, на този принцип изградени, за участие в избори вече са много силен механизъм. Даже виждам, че този механизъм на изборджийски мрежи има и своя аналог в социалните медии. В тях има участници, които добре извършват полит-просветна работа. Полит-просветна в смисъл да отговаря добре на психологическия профил на интересите на определени наши групи от хора. На които политическите им пристрастия са в много изкривен, преобърнат вид. Така или иначе хващаме ги и с тях правим мнозинства.
SN: При така стеклото се бизнес съотношение то как от това правителство ще прелее в следващото?
Този механизъм просто го обяснявам. Извършва се определена, грандиозна за техните мащаби, а и за мащабите на бедността ни сделка, и веднага се търси ново съотношение, защото балансът се е нарушил. Така че ние се движим в политическия процес като ехо, като функция на онова, с което като пехливани се преборваме един с друг в икономически план.
SN: В обобщение: какъв вариант предлагате?
Всичко това, което до тук описахме, би трябвало да се осъществява в – както някои казват „темпорален резонанс, аз да кажа: в една темпорална забавеност. За да може да изчакаме изборите в САЩ, и през това време да имаме възможността да създадем съвкупност от клубове. Клубове по интереси се наричаха през 90-те години. Където полу-открито, полу-потайно съществуваха старите формации, но вече преобразени като нови. Това ще са путинистки клубове, клубове про-Байдън, Харис-клубове, тръмпистки. И когато се види, какъв е резултатът, нашият резултат ще бъде веднага пропагандно интерпретиран в контекста на работата на тези мрежи. Така че имаме възможността да осъществим цялостен, в пълнота, последователност и завършеност избирателен процес.
SN: Вие предлагате редакция на политическата система?
Да. Да. Редакция. Защото е ясно, че никой не иска да я променя, да я реформира, да я прави друга. Ние ще се адаптираме. Както навремето ни казваше вождът и ръководителят Тодор Живков: „Първо ще се снишим. След това ще се преустроим“.
