Котките често са изобразявани като загадъчни същества и не без основание. Те са мистериозни, самотни ловци, овладели изкуството на езика на тялото. Но същевременно са и педантични чистофайници, които се грижат за почистването си като за личен ритуал. Всичко това допринася за аурата на самобитна загадъчност. И все пак за любителите на котките един от най-възхитителните звуци е мъркането, което те издават. С радост можем да кажем, че това вече не е мистерия – звукът се причинява от възглавнички в гласните струни.

тайната за мъркането на котките

Според Science.org ново проучване е установило, че домашните котки имат „подложки“, вградени в гласните им струни. Те осигуряват допълнителен слой мастна тъкан. Този допълнителен слой позволява на гласните струни да вибрират при ниски честоти.
Освен това учените са установили също, че ларинксът на тези домашни животни не се нуждае от подаване на информация от мозъка, за да произвежда такива вибрации. За тези, които се чудят защо това би било важно, мъркането има исторически сложно, ненаучно обяснение. А това изследване е стъпка към получаването на научна причина защо и как котките мъркат.

Интересен е фактът, че домашните котки обикновено са дребни животни, които могат да издават нискочестотни вокализации с честота между 20 и 30 Hz, т.е. в долната част на звуковия спектър.
Произвеждането на този вид вибрации обикновено се свързва с много по-големи животни, като тигрите и слоновете, които имат много по-големи гласни струни. И докато по-големите животни, включително големите котки, могат да издават силен рев, домашните котки са способни да издават само нискочестотно ръмжене, известно като мъркане.

Освен това повечето бозайници се нуждаят от сигнал от мозъка към ларинкса, за да произведат вокализация. Те основно използват гласните струни и езика, за да манипулират въздушния поток през ларинкса. Мъркането обаче е различно. То се инициира от мозъка, но след като вибрацията е установена, може да продължи без допълнителен нервен вход. При повечето бозайници този процес е известен като индуцирана от потока самоподдържаща се осцилация и е пасивно явление.

Предишни проучвания сочат, че котките мъркат активно, като при мъркане свиват ларингеалните си мускули около 30 пъти в секунда. Но новото изследване оспорва това.

Сега учените смятат, че мъркането се появява, когато дебелите гласни струни на котката постигат самоподдържащи се осцилации. Поради което не е необходима никаква друга мозъчна дейност освен първоначалния нервен импулс.