Разбраха се за университетските заплати. Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков и представители на синдикалните организации постигнаха съгласие  по темата. Това съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката.

По време на разговорите беше постигната договореност за приемлив вариант на разпределение парите за заплати в университетите. До края на седмицата средствата ще бъдат преведени на университетите.

Те са в размер на 16 млн. лв. и се предоставят на 33 държавни висши училища, в които преподават общо 12 436 преподаватели, от които 2401 са асистенти.

С тези средства се обезпечава и 20 процента увеличение на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища – асистент. Така, асистентската заплата нараства от 1500 на 1810 лв., считано от 1 август 2023 г.

Проблемите със заплатите

Министър Цоков отново подчерта, че важна политика на МОН е приоритетното увеличаване на заплатите на най-младите академични преподаватели – асистентите. Като резултат е постигнатото увеличение на асистентската заплата с 310 лева. За сравнение през 2022 г. заплатите на асистентите са повишени с 200 лева.

Очаква се с повишението на възнагражденията да се насърчи повече млади хора да участват в конкурси за преподаватели, което от да доведе до обновяване и развитие на академичния състав, отбелязват от МОН.

дигнаха минималната заплата в университетите. За най-ниската академична длъжност в държавните висши училища минималната заплата става 1810 лв, досега тя беше 1500 лв. Средствата са осигурени от правителството. Става въпрос за 16 млн. лв. – за повишаване на възнагражденията на асистентите и останалите преподаватели.

Допълнителните 16 млн. лв. ще бъдат предоставени на 33 държавни висши училища с общо 12 436 души академичен състав, в това число 2401 асистенти.

Очаква се с повишението на възнагражденията да се насърчат повече млади хора да участват в конкурси за преподаватели, което да доведе до обновяване и развитие на академичния състав.

Предстои най-големият ръст на минималната работна заплата за последните две десетилетия

Какви ще са икономическите последици? Отговарят в анализ от Инситута по пазарна икономика. 

С предложението за ръст на минималната работна заплата за първи път се прилага новият механизъм, който я обвързва с динамиката на средната. Това в контекста на високата инфлация и последвалия я бърз ръст на заплатите води до най-големия ѝ номинален ръст за последните две десетилетия. Той ще има доста по-значителни ефекти върху пазара на труда от обичайните увеличения.

Как работи нововъведеният механизъм

Той въвежда изискването на ЕК за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.

Определеното с механизма равнище на минимална заплата е 933 лв., или 153 лв. повече в сравнение с 2023 г. Представена като дял от средната за отделните икономически дейности обаче, ясно личат много големи разлики. Докато новата минимална заплата представлява едва 20% от средната заплата при информационните и телекомуникационните технологии (ИКТ) и далекосъобщенията. В енергетиката 30%, във финансите 32% и застраховането и 33% в добива. Тя достига цели 78% в сектора на хотелите и ресторантите и 66% в селското стопанство.

По-малки, но въпреки това много значителни, разлики в “покритието” на минималната и средната заплата има и между областите

Столицата със своя много голям пазар на труда и висока средна заплата е единствената област, в която минималното заплащане е под 50% от средното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%.

Както при отраслите, така и при областите много ясно личи основната слабост на прилагането на настоящия механизъм . Въпреки че на ниво национална икономика настина се постига 50% покритие на средната от минималната заплата. В най-слабо развитите части на страната и сектори сближаването е много по-агресивно

В оценката на въздействието към предложението за актуализация е включена интересна статистика.

Броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 хил. души. Той намалява с 5% спрямо същия период на миналата година

Доколкото това е значителна част от общата заетост, прякото административно повишаване на доходите на тази група хора – при това с над 150 лева наведнъж. Това създава сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск. Тук става дума най-вече за хора в бедни или близки до бедност домакинства, в които ръстът на заплатите ще бъде насочен към повишаване на текущото потребление. Оттам – към допълнителен натиск върху потребителските цени, с чийто висок ръст няколко поредни правителства се борят.

Не бива да се пренебрегва и вероятността рязкото повишаване на разходите за труд да тласнат вече притиснати от влошаващите се икономически условия бизнеси към загуби. И оттам – към загуба на работни места.

Не бива да пренебрегваме и самоосигуряващите се лица, чиито осигуровки и минимален осигурителен доход неминуемо ще се повлияят от размера на минималната заплата. Според последните данни на НСИ броят на самонаетите през 2022 г. е бил 883 хил. души. Въпреки че повишаването на осигуровките им би означавало значителен ръст на бюджетните приходи – и оттам, в преследването на 3% бюджетен дефицит. Рязкото повишаване на минималната заплата ще означава директен спад на разполагаемия доход на самонаетите с размера на новите осигуровки.