Путин за глобалните предизвикателства: Новият световен ред не може да бъде спрян. Международните отношения са навлезли в период на дълбоки промени, а светът формира нов ред, който отразява многообразието на планетата – и този процес е необратим, заяви руският президент Владимир Путин на форума „Връзката на времената и цивилизациите е в основата на мира и развитието“, съобщават руски медии.

Събитието бе посветено на 300-годишнината от рождението на великия туркменски поет и философ Магтумгули Фраги.

Путин подчерта, че ценностите, които Фраги защитава – справедливост, равенство, хармония, толерантност и разбирателство – са актуални и днес, особено в контекста на сегашните глобални предизвикателства.

Путин за глобалните предизвикателства: Новият световен ред не може да бъде спрян.

Според него, тези ценности са особено важни във време, когато светът се сблъсква с безпрецедентни заплахи, породени от междуетнически и междурелигиозни конфликти.

Той отбеляза, че сега в света се формират нови мощни центрове на икономическо, финансово и политическо влияние, особено в Изтока и Юга. Тези нови сили се стремят да запазят своя суверенитет и културна идентичност, като следват пътища за развитие, съобразени с техните традиции и национални интереси.

Владимир Владимирович Путин (на руски: Влади́мир Влади́мирович Пу́тин) е руски държавник и политически деец. Настоящ президент на Руската федерация, председател на Държавния съвет на Руската федерация и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999).

Действащ държавен съветник на Руската федерация, I клас (1997). Доктор по икономически науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините рашизъм и путинизъм.

Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област.

От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в ГДР.

След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет.

След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. С

лед кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство.

Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент Борис Елцин е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години.

През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат.

След приемането на промените в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г.

През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд.

Началото на неговото управление през 1999 г. е белязано от т. нар. Втора чеченска война, срещу самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия, която заглъхва през 2009 г. През 2008 година в Грузия е проведен референдум за членство на кавказката република в НАТО.

В резултат избухва кратка Руско-грузинска война. След нея Русия признава сепаратистките Абхазия и Южна Осетия за независими държави.

В началото на 2014 г., след идването на власт на прозападни сили в Украйна, Русия анексира с военна намеса Крим и започва да подклажда сепаратистки настроения в Донбас. Този акт не е признат от по-голямата част от международната общност и довежда до налагането на санкции срещу Русия от Запада.

В резултат Украйна трайно се ориентира към членство в НАТО, но през февруари 2022 г. Путин подписва указ за признаване на сепаратистките Донецка и Луганска народни републики за независими държави.

След това Русия напада Украйна, като Путин заявява в обръщение, че украинският народ и държава нямат право да съществуват в този си вид. Нахлуването е осъдено от Общото събрание на ООН. Нападението над Украйна води до безпрецедентни икономически санкции и политическа изолация на Русия

Източник: ТАСС /Превод: SafeNews