Владимир Путин има ново оръжие в сърцето на Европа и това не е Орбан
Дали Владимир Путин тихомълком се е сдобил с ново имперско оръжие в сърцето на Европа, вградено в ЕС и НАТО? Предположението може да звучи хиперболично, но докладите от Братислава стават все по-странни с всеки изминал ден.
Премиерът на Словакия Роберт Фицо посети Владимир Путин в Москва на 23 декември, уж за да изтъкне необходимостта от продължаване на руските доставки на природен газ за Словакия.
Не е ясно какво, ако изобщо нещо, е договорил на срещата, тъй като в разрез с обичайната практика той не е бил придружаван от словашки дипломати. Още по-странно е, че остава неясно как е пътувал до Москва, тъй като няма данни за правителствени самолети, които да са извършили пътуването. Местонахождението му в продължение на дванадесет дни по време на отпускарския сезон е също толкова неясно. Новогодишният видеопоздрав на Фицо, в който той се нахвърля срещу Украйна и отправя заплахи към украинските бежанци, живеещи в Словакия, е локализиран в апартамент за 6 000 долара на вечер в луксозен хотел в Ханой, Виетнам.
Фицо отказва да обясни какво го е довело във Виетнам, какви са били условията за пътуването му и кой е платил за луксозното му настаняване.
През 2017 г., по време на предишния си мандат като министър-председател, словашкият правителствен самолет беше предоставен на виетнамските власти, за да отвлекат обратно във Виетнам Тринх Сюан Тханх, виетнамски партиен служител и бизнесмен, който търсеше убежище в Германия.
По-важното е, че след завръщането си Фицо засили реторичната си офанзива срещу Украйна, намеквайки за спиране на хуманитарната помощ на Словакия за Украйна (страната вече не предоставя военна помощ) и за използване на правото на вето на Словакия в Европейския съвет, вероятно за да провали инициативи на ниво ЕС за подпомагане на Украйна, за налагане на санкции на Русия или за продължаване на интеграцията на Украйна в ЕС.
Доколко антиукраинският завой на Фицо представлява събитие?
В края на краищата, неговата партия водеше предизборна кампания с платформа за прекратяване на словашката военна помощ за Украйна и подпомагане на преговорите за мирно споразумение между Русия и Украйна – бледа, груба имитация на реториката на Виктор Орбан. Самият Фицо има дълга история на горчиви оплаквания от Америка и предполагаемия диктат от Брюксел – които досега съчетаваше с доза прагматизъм, като на заседанията на Съвета на ЕС предимно свеждаше глава.
На срещата на върха на НАТО през юли във Вашингтон президентът на Словакия Петер Пелегрини, съюзник на Фицо, подкрепи евентуалното членство на Украйна в Алианса. През септември Фицо, Пелегрини и председателят на словашкия парламент – тримата най-високопоставени държавни служители – подписаха меморандум, в който се очертава трайният ангажимент на Словакия към членството в ЕС и НАТО в опит да успокоят онези, които се опасяваха, че страната може да тръгне по антизападна траектория.
Въпреки това реториката на самия Фицо по отношение на Украйна продължи да се втвърдява.
След изтичането на договора между Русия и Украйна, позволяващ на Русия да изпомпва газ през Украйна за Словакия и други места в Централна Европа, думите на Фицо станаха почти войнствени. След завръщането си от Русия и Виетнам той призова за преразглеждане на меморандума за външната политика на Словакия, отчасти за да отрази паневропейския „възход на идеи, различни от тези, прокарвани от Брюксел“.
Едновременно с това външният министър на Фицо, Юрай Бланар, се занимава с прочистването на министерството от изявени прозападни гласове, като същевременно назначава нови служители (според едно разследване 146 от общо около 1200 служители), много от които са получили образование в Москва или Санкт Петербург.
Новият посланик на Словакия в Минск, Йозеф Мигаш, е бивш апаратчик на комунистическата партия с висше образование по „научен комунизъм“. Посланикът в Москва Петер Припутен вече е изкарал една обиколка в Русия като посланик и се смята, че има широка приятелска мрежа там – предимство за всеки дипломат, със сигурност, но такова, което изостря рисковете от „отиване на местно ниво“. Самият Бланар нарече Русия „надежден партньор“ и се срещна три пъти с Лавров през 2024 г. Това вече не е обичайният бизнес, нито пък е подгласник на Орбан. Това е завършекът на търпеливите десетилетни усилия на Русия да кпривлече ключови словашки политици и голяма част от общественото мнение, за да откъсне страната от западния съюз.
Руската пропаганда е навлязла изключително силно сред словашката общественост.
Фейсбук страницата на руското посолство в Словакия, която публикува руска пропаганда и конспиративни теории по няколко пъти на ден, има 69 000 последователи – повече от два пъти повече от страницата на руското посолство във Вашингтон в страна с по-малко от 3 % от населението. За разлика от по-пресметливите нагласи, които се срещат в Берлин, Виена или Будапеща, словашките Putin-Versteheren са проникнати от истинска панславянска заблуда, останала от XIX в., която поставя Русия в центъра на славянските народи. Онези, които очакваха, че настоящият мандат на Фицо ще бъде повторение на предишните му мандати – комбинация от разделяща, орбановска реторика, вътрешна корупция и доза прагматизъм в европейските институции – вече се оказаха в грешка.
Откакто оцеля след опит за убийство през май, Фицо действа все по-нетърпеливо и безмилостно, за да затвърди властта си.
Путин очевидно е готов да окаже на Фицо същата подкрепа, каквато оказа на други податливи политици в смятаната от него за „близка чужбина“ на Русия, като Бидзина Иванишвили в Грузия, Илан Шор в Молдова или Калин Джорджеску в Румъния: намеса от негово име в бъдещите избори в Словакия и продължаващо отравяне на информационното пространство на страната.
Като се имат предвид настоящите сътресения в трансатлантическите отношения, възможно е Русия дори да съдейства пряко за репресиите срещу опозицията и гражданското общество, може би дори чрез насилие. В края на краищата администрацията на Байдън реагира бавно на подобни събития в Грузия, а на екипа на новоизбрания президент Тръмп може да се разчита да подкрепи Путин и Фицо, точно както Илон Мъск подкрепя проруските политически сили в Германия и Обединеното кралство.
След изборната победа на Фицо през октомври 2023 г. опозицията успява да изкара хората на улицата в голям брой. Освен това в собствената коалиция на Фицо, особено в партията „Глас“ на президента Пелегрини, има фигури, които не са въодушевени от десния завой.
Офанзивата на Фицо срещу Украйна и Запада може да има за цел да ги унижи или да ги принуди да си дадат сметка за това под формата на падане на правителството и предсрочни избори. Словакия и преди е флиртувала с мекия авторитаризъм, особено през 1998 г., и надмина очакванията.
Източник – The Bulwark/Превод:SafeNews