Противоречивият съветски експеримент със сляпо-глухи деца. Какво точно се е случило в средата на 20 век? Извършвани са експерименти с деца в школа, за която не се е говорило много. Сведенията са, че са постигнати резултати, непостигнати с този тип увредени деца от никого дотогава. Но има и съмнения за злоупотреба с тези деца.

Нека видим какво точно се е случило:  

В средата на ХХ век съветският психолог Александър Мещеряков провежда противоречив, но новаторски експеримент за обучение на слепи и глухи деца. Тези деца, често смятани за неспособни да се развиват, се научават да общуват и да разбират света чрез методи, основани на допир. Работата на Мещеряков се противопоставя на общоприетата мъдрост, показвайки, че с правилния подход дори тези, които са изолирани от зрението и звука, могат да учат, да завършат училище и да водят пълноценен живот.

Сляпо-глухите деца в изолация

Сляпо-глухите деца в Съветския съюз са изправени пред изключителни препятствия. Неспособни да виждат или чуват, те често са били описвани като „човешки растения“ поради своята нереагираща природа. Много от тях седяли неподвижно в продължение на часове, неспособни да изпълняват прости задачи, като например да се хранят без подкана. Без комуникация някои деца проявявали изключителна хиперактивност, а други били затворени и пасивни. Трябвало да се научат дори на основни изрази като усмивка. Състоянието им карало мнозина да смятат, че на тези деца не може да се помогне.

Методът на Мещеряков за обучение чрез докосване

Мещеряков отхвърля схващането, че сляпо-глухите деца са обречени на живот в изолация. Вдъхновен от своя наставник Иван Соколянски, който е пионер в методите на преподаване чрез допир, Мещеряков разработва структуриран подход, който съчетава тактилна комуникация и практически дейности. Методите му наблягат на човешката активност и социалното взаимодействие. Той ангажира децата със задачи като сгъване на дрехи или сглобяване на предмети, за да покаже, че действията имат цели. Тези задачи поставят основите на общуването. Простите жестове, имитиращи тези дейности, се превърнали в символи и в крайна сметка формирали тактилен език. Педагозите използвали тактилна версия на руската азбука, като изписвали буквите върху дланите на децата. С течение на времето децата се научават да „усещат“ езика и да изразяват мислите си.

Четирима ученици показали резултати

Резултатите били революционни. До 1977 г. четирима от учениците на Мещеряков – Александър Суворов, Сергей Сироткин, Наталия Крилатова и Юрий Лернер – завършват Московския университет с дипломи по психология. Суворов, някога най-бавният ученик, става преуспял писател и режисьор. Творбите му предлагат рядък поглед върху преживяванията на сляпо-глухите хора. Успехът на тези възпитаници потвърждава вярата на Мещеряков в потенциала на тези деца.

Критика и противоречия

Работата на Мещеряков подкрепя съветската „социално-историческа“ мисловна школа, която набляга на социалното взаимодействие в психичното развитие. Постиженията му са възхвалявани като доказателство, че човешката дейност, а не само сетивното въздействие, формира ума. Въпреки това, когато Съветският съюз навлиза в ерата на „гласността“ или откритостта, някои психолози поставят под въпрос заключенията му. В епохата, в която съветските психологически и педагогически практики често дават приоритет на експерименталните резултати пред благополучието на участниците, критиците твърдят, че децата, участвали в работата на Мещеряков, може да не са дали пълното си съгласие или да не са били адекватно защитени. Дали влиянието на съветската идеология, наблягаща на колективните постижения над индивидуалните права, е фактор, който е застрашил целостта на работата? И до каква степен интензивните рутинни и поведенчески тренировки зачитали автономността и емоционалните нужди на участниците?

Въпреки тези дебати, наследството на Мещеряков продължава да съществува.

Неговата работа доказва, че с правилната подкрепа сляпо-глухите деца могат да учат, да се развиват и да допринасят за обществото. Въпреки че плановете за разширяване на откритията му така и не се осъществяват, методите му остават свидетелство за силата на човешката връзка и вярата в потенциала на всяко дете.

Източник – Greek Reporter/Превод:SafeNews