Производителите с нова шашма: Прикриват етикетите с отровните съставки в прегънатата страна на опаковките. Така списъкът със съдържащите се вещества на продукта на български на много пакетирани стоки е възможно да се чете, но само след разопаковане. Това алармира д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните.
Някои от храните са опаковани така, че съставът им на български език не може да се прочете, ако не се отвори и разопакова продуктът. Идеята обаче на поставянето на етикети със съдържанието е хората да могат да ги прочетат и да направят избора си информирани.
В случая обаче това налага разпечатване на кроасан, вафла или бисквити, тъй като надписът на български език е поставен на място, където опаковката е свита и за да се разчете, трябва да се отвори продуктът, уточни Иванов.
Въпреки че на етикета има описание на български, то е недостъпно. В някои случаи е поставен допълнителен етикет със съдържание на български, на който обаче мастилото е изтъркано и много от съставките не се четат.
Палмовата мазнина изчезна от сиренето, етикетирано като имитиращ продукт, и вече се влага в закуски, десерти и сладолед, става ясно от провеверки по магазините. Палмовата мазнина влиза в кроасани, полуготови закуски като бутер банички със сирене, вафли, сладолед, солети, бисквити и други.
Употреба
Продукцията се ползва от ресторантите в хотели, заведения за хранене, закусвални и други, коментира д-р Иванов. Той посочи, че отново проблемът с имитиращите продукти е на дневен ред, защото ако не е в сиренето на щанда, то е в салатата или закуската.
Лабораторният специалист припомни, че преди няколко години при изследване на „Активни потребители“ е установено, че от 15 баници, взети от различни закусвални, няма такава, която да е вътре със сирене, въпреки че на етикетите е описано друго. Три от закуските бяха с извара, а в една не бе открит и помен от нещо подобно на сирене. Останалите бяха направени с продукт, пълен с палмова мазнина.
В магазините пък палмата влезе в готовите закуски и тези, които са замразени и готови за печене. В информацията за продуктите палмова мазнина все пак беше открита при замразени банички и кроасани.
Училище
Най-притеснителното е, че палмовата мазнина присъства в много храни, които са любими на децата и тинейджърите и те имат лесен достъп до тях в училище. Заместването на прясното мляко в сладоледа с палмова, кокосова или какаова мазнина заблуждава потребителите, че консумират млечен продукт, смята Сергей Иванов.
Палма слагат във вафли, бисквити, солети, чипс, дори и в пържената царевица. Според д-р Иванов обаче използването на палмова мазнина за пържене на чипс или царевица не е вредно, а напротив, дори е по-добре, отколкото със слънчогледова. Вредата идва оттам, че се подлага на процес на втвърдяване за употребата при производство на вафли, пасти и други и при редовна консумация води до здравословни проблеми.
Консумацията на това масло увеличава сравнително съдържанието на ЛДЛ холестерола, което е така наречения лош холестерол в кръвта и покачва рисковете за сърдечносъдови болести поради наличието на наситени мастни киселини.
Не пишат произхода на мазнината
Категорично нарушение е производителят да не описва произхода на мазнината на етикета, заяви д-р Сергей Иванов. Коментарът е по повод, че на пазара бяха открити продукти, в чието съдържание е описано само че има мазнина или масло, без да се посочва дали е млечна, животинска или растителна. Необходимостта от обявяване на произхода е и цел да не се консумира продуктът от хора, които не употребяват животински продукти, както и такива, които имат алергии и непоносимост към някои от съставките в продукта.
Източник: Телеграф
