Проф. Янаки Стоилов, член на Конституционния съд, в специално интервю за SafeNews коментира, че свеждането на конституционната реформа до някаква съдебна аритметика не може да бъде единствената й цел. Според него без да настъпи подобрение в състава на магистратурата, промяната в съдебната система няма да бъде постигната поне в степента, в която очакват българските граждани, европейските институции.
SN: Проф. Стоилов, в широк диапазон варират коментарите за решението на Конституционния съд по Шестата поправка на Конституцията. Според едни, работата ви е била перфектна, рязали сте сякаш с хирургически нож противоконституционните изменения. Според други, е трябвало да свалите всички конституционни промени, а не само частичните в Основния закон. Възможно ли бе да отхвърлите всички приети промени? Защо оставихте тези за служебното правителство с отворена възможност?
Конституционният съд бе сезиран от президента, който частично оспорва приетите промени, и от народни представители от Народното събрание, които искат всичките те да бъдат обявени за противоконституционни. Известно е решението на КС. Трябва да отбележа, че той е обявил редица от промените за противоконституционни – повечето като количество. Но ако ги разделим в няколко групи, прави впечатление, че ако промените за съдебната власт са забавени само в няколко разпоредби, то е останала съществената част от тях по отношение на ограниченията пред президента за служебното правителство и за възможността лица с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители. Заедно с това искам да отбележа нещо, на което не се обърна внимание. Разширяват се възможностите за защита на основни права на гражданите с промяната, която е направена в главата за КС.
Според тази промяна вече е възможно КС да бъде сезиран не само от състави на Върховните съдилища, но и от всеки съд стига това, което той иска от КС, да се отнася до норми, които са приложими по делото. И за които той смята, че са в противоречие с Конституцията, подчертава проф. Стоилов.
Другата причина, свързана с вашия въпрос, е за необходимото мнозинство. Макар че КС не е мажоритарна институция, няма друг начин той като колективен орган да приема своите решения освен с определено мнозинство. А това са поне 7 съдии. Тоест повече от половината от неговия 12-членен състав. Поради това, че за част от промените съдиите се разделиха 6 на 6, тези искания са отклонени. Тъй като съдът не може да формира мнозинство за приемане на решение за обявяване на тези промени за противоконституционни, за несъвместими с Конституцията, поради което остава тази промяна така, както е приета в измененията на Конституцията. А вече отделен въпрос е за аргументите на двете групи: съответно за противоконституционност или за конституционност на тези разпоредби.
SN: Проф. Стоилов, основателна ли е критиката към КС, че с отмяната на промените в частта за съдебната власт той е блокирал възможността да се продължи със законодателни изменения? А те да позволят създаването на механизъм, гарантиращ по-нататъшни реформи и независимо правосъдие?
Бих разделил въпроса ви на две. С това решение КС слага известна преграда пред подготвените промени в Закона за съдебната власт, свързани с осъществената конституционна промяна. Но не виждам непреодолима пречка за продължаване на промените в съдебната власт. Това трябва да бъде по начин, съобразен с Конституцията, относно органите за управление на съдебната власт. Както и за редица проблеми, които пряко не са на конституционно ниво, именно с постигането на своевременно и предвидимо правосъдие. Така че ефективно да бъдат защитавани правата на гражданите и на юридическите лица. Затова смятам, че свеждането на конституционната реформа до съдебна аритметика за формирането на органите, които осигуряват дейността на съдебната власт, не може да бъде единствената цел на съдебната реформа. Вярно е, че без да настъпи подобрение в състава на органите, бих казал и общо на магистратурата, тези цели няма да бъдат постигнати поне в степента, в която българските граждани и европейските институции очакват.
КС не се занимава с оценка на намерения и идеи. Той е длъжен да прецени съответствието на така извършените промени с оглед на Конституцията, уточнява проф. Янаки Стоилов.
Също трябва да се обърне внимание от тези, които претендират да работят за подобряване на съдебната власт: в това решение има множество диспозитиви и в някои от тях се вижда, че редица от направените промени сами по себе си не са проблематични. Но тъй като те са системно цяло заедно с други, които имат конституционен дефект, са поставени в групата на противоконституционните.
SN: Проф. Стоилов, виждаме проблемите, създадени от поправката за служебното правителство. Те ще бъдат ли обект на последващи дебати и преосмислено решение?
Дискусията по този въпрос няма да приключи. И това се дължи на обстоятелството, че при разделяне на гласовете на конституционните съдии няма прието решение, с което тази тема да бъде затворена. Така че потенциално тези въпроси отново могат да бъдат разисквани, включително и в КС. Те неминуемо ще бъдат обсъждани и от политическите партии, и от специалистите, и от всички, които се интересуват. Според мен, а в общи линии и според шестимата конституционни съдии, които са се обявили за противоконституционност на такава промяна, е използван един и същ висок стандарт както по отношение на промените в главата за съдебната власт, а и по други променени разпоредби на Конституцията, така и по тези, отнасящи се до президентските правомощия. Нека да подчертая, че възможността и в същото време задължението на президента в случай на парламентарна криза да определя състава на служебното правителство е неговото най-силно правомощие в ситуация на парламентарна криза.
Правото на президента да определя състава на служебното правителство е една от характеристиките на българския конституционен модел, твърди проф. Стоилов.
Поради това такава промяна не може да бъде извършена от текущото Народно събрание. Тъй като единият от учредените органи по този начин променя балансът на властите между парламент, правителство и президент. И това е основният мотив, който прави неконституционна такава промяна. Дори не е въпрос, какъв е списъкът с имена, който също показа проблеми. И значително стеснява кръга на лицата, от които президентът може да направи своите предложения. Тук препратката към други образци, които са послужили за предлагането на този модел, е неуместна. В България президентът се избира пряко от гражданите. Той има същата степен на легитимност, защото черпи своята власт от вота на гражданите така, както получава тази легитимност Народното събрание в резултат на провеждането на парламентарни избори.
Не е уместно лица, които са излъчени само от парламента, да бъдат в кръга на одобряваните за премиери, казва проф. Стоилов.
За да има ефективна политическа отговорност правителството, президентът – който и да е той – трябва да бъде в състояние да преценява качествата на тези лица и да определя състава на служебния кабинет. Респективно това да подава възможност във всяка ситуация той да прави промени в него. И не би следвало поради слабост на политическите партии да се търси такъв компенсаторен механизъм, който да противоречи на приетия от създателите на Конституцията модел.
SN: Проф. Стоилов, слабост на политическите партии ли доведе в предишния парламент до Шестата поправка в Конституцията?
В миналото Народно събрание е постигнато минималното количество мнозинство за тази промяна. КС обсъжда и този въпрос за прехода от три четвърти мнозинство към две трети, както и сроковете. Така че той не е отклонил исканията на това процедурно основание. Следвал е всяка една от промените по същество, държейки сметка за начина, по който са приети. Но въпросът за легитимността остава.
Колкото по-широко е съгласието, не само парламентарното, но и общественото, толкова това дава по-голяма представителност на приетите промени, заключава проф. Стоилов.
По признание на част от участниците в самия конституционен процес се оказва, че водещите цели са били конюнктурно политически. Т.е. за да решат проблеми в укрепването на това ситуативно и преходно мнозинство. А не да търсят трайни и сполучливи решения. Особено когато става дума за промени в основния закон. Ясно е правилото, че събирането на величини, всяка от които не е достатъчно голяма, не може да доведе до достатъчно висок резултат. В случая не количественият фактор е този, който води до решението на КС. Развитието на процесите ще покаже, каква ще бъде развръзката: както политическа, така и юридическа.
