Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС, в специално интервю за SafeNews обобщава настроенията от края на 50-ия парламент и подготовката на партиите за избори.
SN: Проф. Христов, обясними са очакванията към служебното правителство на Горица Кожарева. Какви са вашите?
Да проведе едни честни, прозрачни парламентарни избори, каквато е основната роля на един служебен кабинет. Разбира се, той има и всички други правомощия с изключение на законодателна инициатива. Т.е. нещата, които трябва да се случат в ресорите, да продължат да се случват.
SN: От досегашните публични знаци за консултациите какви министерски промени смятате, че може да има?
Това е само нейно право да избере свой екип. А правото на президента е да подпише указа за назначаване на това правителство, което според промените в Конституцията ще се закълне пред народните представители. От разговорите, които тя провежда, виждам, че немалка част от сегашните министри ще останат. Това не е лошо, защото администрацията, бих могъл да кажа, е много стресирана. Това са седми поред избори и ако всеки път се сменят всички министри, това е ново сътресение за нея. Не е ясно, всеки нов министър какви политики ще има и как ще води съответния ресор. Нека не й давам съвети. Това е изцяло нейна отговорност. Затова тя ще си подбере екипа спрямо нейните виждания.
SN: Коментарите са насочени най-вече срещу министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. Толкова ли е важна тази фигура и на какво се дължи този интерес? Възможно ли е от един министър да зависят изборите?
Разбира се, че не може. Не знам, защо е толкова фокусирано вниманието на цялото общество върху този министър. Ние като политически формации имаме право на представители в комисиите като членове, секретари и председатели. Във всичките 12 500 секции има представители на парламентарно представените партии. Така е по Изборния кодекс. Но тези, които не са представени, имат правото на свои застъпници и наблюдатели. И други, които биха могли да следят изборния процес. Знаем, че бяха монтирани камери във всички секции и случващото се там се записва, може да се наблюдава онлайн, броенето става поне пред 10-15 човека. Не виждам, защо е толкова важно, освен присъствието на МВР, което да се намеси при евентуални провокации. А с това служителите на МВР криво-лява се справят.
SN: Проф. Христов, а как се справя парламентът, защото и той си отива. С какво ще го запомните?
Той беше много кратък, нищо че беше юбилеен – петдесети. Бяха приети някои закони, които са изключително важни – например, отнасящите се до членството на България в Еврозоната. Много тежка програма приехме преди малко за тази седмица. Опитваме се в малкото време, с което разполагаме, да бъдем полезни. Надявам се да е така.
SN: Вие сте народен представител в доста поредни парламенти. Каква тенденция забелязвате? Защото от страни тя изглежда низходяща като качество на работа, като приети законопроекти, като климат, като атмосфера.
Това може би е свързано с тези седми предсрочни избори. А също и с предизборната обстановка, когато парламентът е с кратък живот в половината от времето, когато той работи и е ясно, че няма да бъде сформирано правителство. Тогава се вкарват популистки решения и закони. Много често с недобро качество и трябва да бъдат поправяни и преработвани .
Залага се малко повече на популизма, отколкото на сериозните предложения за законодателство. Защото това е важно за по-дълга перспектива, обясни проф. Христов.
Но в късите парламенти това не може да се случи. Понеже много често се говори за обновление, за политическата класа, за дълго работещи хора в парламента, да, има, но са малка част от парламента. Направих си труда да проверя последните 5-6 парламента и да ви кажа, във всеки следващ парламент има по 50 нови народни представители. Факт е, че обновяването върви с пълна сила. И това се отнася не само за народните представители, но има и нови политически формации. Друг е въпросът, че те се появяват и след това се стопяват до по-малки групи или изчезват. Това е факт, но има и обновление.
SN: Каква кампания и какъв 51-ви парламент очаквате, проф. Христов?
Кампанията няма да бъде лесна нито за избирателите, нито за нас. Защото буди недоверие за съставяне на правителство. Да, България има нужда от редовно правителство. Но има и друга максима, че не е нужно да са прави правителство на всяка цена и с големи компромиси и неестествени коалиции. И избирателите, и ние политиците очакваме наистина да има мнозинство, което да състави правителство с 4 годишен хоризонт. Много е важно и за нас, и за Брюксел, и за нещата около ПВУ, и по отношение на Еврозоната, и на Шенген. Фокусът ни трябва да бъде там. Да търсим съгласие по важните теми. Без да правим големи компромиси със собствените си идеологии и програми за съставяне на редовно правителство в 51-ия парламент.
SN: Случващото се в ДПС не налага ли още отсега да се предприемат стъпки към коалиция за следващия парламент?
Самото говорене в предизборната кампания трябва да бъде по-обрано, ако искаме да намерим допирни точки след изборите. Така да се каже, да заровим леко томахавките. Защото в последствие пак трябва да седнем на една маса. От случващото се в ДПС и БСП нещата не са ясни. Може да има и нов политически субект, дали ще бъде „Величие“ или някой друг. Тази раздробеност на парламента създава трудни условия за работа. Това е в следствие на разбития двуполюсен модел, с който много се гордееше Симеон Сакскобургготски. Виждаме, че двуполюсният модел в старите демокрации работи добре, но това са минали неща и трябва да мислим за идващото утре.
SN: Проф. Христов, какво ще се случи, ако и 51-ият парламент повтори безплодието на 50-ия?
Не е добре за страната. Но когато не можем да намерим формула, която да ни обедини и да създаде предпоставки за създаване на редовно правителство, най-добре е да отидем на избори, а не да се правят безпринципни договорки и коалиции. Визирам коалицията между ДСБ и БСП – т.н. крайно десни, както се определят колегите от ДСБ, с бившата комунистическа партия в лицето на БСП. И когато не можем да намерим съгласие, питаме отново избирателя. А избирателят би трябвало да бъде достатъчно мъдър, зрял и да излезе да гласува. Това е наше извоювано право и всеки български гражданин би трябвало да отиде до урните и да пусне своя глас. Така при по-голяма активност, легитимността на избраните от хората ще бъде по-висока.
SN: Ще бъдете в коалиция с ГЕРБ и за тези избори, допускам?
В петък предстои Национален съвет на партията и решението е на колективния орган. Ще видим. По принцип нагласите са такива, но предстои да се взема решение на НС, който е от 110 човека. Дебатът предстои.
SN: Какъв е изходът от кризата? На сайта на СДС все още стои предложението на партията ви от 2020 г. за Велико народно събрание и промени в Конституцията. Ще продължите ли да настоявате за тази идея?
Ние настояваме, но знаем, че Велико народно събрание се свиква от обикновено такова. Взема се например решение да се разпусни 51-вият парламент и да се отиде към провеждането на Велико народно събрание. Необходимо е съгласие на политическите формации, а такова засега не е налице. Рано или късно вероятно ще минем и през Велико народно събрание за промените, които не можаха да бъдат потвърдени от Конституционния съд, дали са най-правилните ли не. Промените бяха аматьорски направени, според мен, но това е друга тема. Има въпроси, които наистина касаят решение на Велико народно събрание и някой ден ще стигнем и до там. Не виждам обаче това да стане в обозримо бъдеще.
SN: Финансовият министър Людмила Петкова обяви, че запазва поста си и внася бюджета за догодина до 20 октомври. Но при положение, че сегашният бюджет завърши юли месец с 1 милиард лева дефицит и с влошена приходна част, няма ли да се наложи най-напред неговата актуализация, проф. Христов?
Не съм привърженик на актуализациите, но ако се наложи, сигурно ще бъде разгледано в парламента предложението на Министерския съвет. В предвид, че инициатор на промените и внасянето в бюджета е в прерогативите на МС. Дано нещата до 20 октомври потръгнат и приходната част се увеличи. Бюджетният дефицит е важен и според критериите, които трябва да изпълним спрямо Еврозоната. За мен влизането в Еврозоната е изключително важно. Ползите на всички фирми, на българските граждани и на държавата са много важни. Многократно е говорено, но може би, трябва да се засили тази кампания. Това трябва да се случи час по-скоро, защото губим около 1,5 млд. от превалутиране и пропуснати ползи. А това са много пари за бюджет, с какъвто разполага България.
SN: Как се отразява, проф. Христов, политическата криза върху икономиката?
Безспорно се отразява, защото ние освен млада демокрация, сме и сравнително млада пазарна икономика. Нямаме механизмите, утвърдени с десетилетия и столетия, каквито има в западните държави. Икономиката си работи. Политическата криза не влияе толкова пряко на развитието на икономиката, но при нас това е факт. Дори от гледна точка, че когато нямаме редовно правителство означава, че парламентът не може да продължи да работи и се отива на нови предсрочни избори.
Когато се отива на нови предсрочни избори, не могат да се приемат например закони като да кажем за Втория или за Третия транш. Защото още не сме усвоили Втория транш на ПВУ, подчертава проф. Румен Христов.
Ако се забавим, има опасения от безвъзвратно загубване на средства, което също е много важно. Работил съм като консултант в Хърватия и те усвоиха преди около месец Петия транш. А ние още не сме усвоили Втория. При стабилното правителство на Андрей Пленкович, който е десен политик и член на ЕНП, много стойностен министър-председател, ето как вървят нещата. Когато аз помагах на Хърватия, те бяха доста зад нас. А сега са член на Шенген, член на Еврозоната, икономиката им върви напред. Т.е. политиката в Източна Европа продължава да влияе пряко върху икономиката и затова не случайно и политици, и работодатели, и синдикати, и общество искаме да постигнем съгласие за редовно правителство. Така бизнесът и хората, занимаващи се с икономически дейности, да имат предвидимост и сигурност.
