Проф. Пламен Павлов, един от говорителите на Националния кръг „За Македония“ и бивш председател на Агенцията за българите в чужбина, в специално интервю за SafeNews коментира превратния прочит, който правят в РСМ за Илинденско-Преображенското-Кръстовденкото въстание.
SN: Проф. Павлов, навършват се 121 години от избухването на Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание. Защо с времето паметта за подвига му избледнява?
Избледнява, заради прочита му във времето. При комунистическия режим с това въстание бяха направени някои недопустими компромиси. Особено през 50-те години във връзка с възприетия от БКП македонизъм под натиска от Москва, но и благодарение на родоотстъпниците от самия режим в лицето на Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков. И колкото и да не ни е в курса на разговора, при Живков имаше връщане към историческата истина. То бе предизвикано и от други фактори. Но така или иначе в период от 20 години преди това в България комунистическият режим игнорира малко или много това въстание. Отдели го напълно произволно като Илинденско и Преображенско, както сега е в дискурса на македонистката историография. От друга страна търсеше в него социално-класови причини и не пропускаше да обвини българската държава в едни или други грехове. Което отклони интересът към него.
Другото, което е много по-важно, е, че в съвременната република Северна Македония и в Народна република Македония в състава на Титова Югославия това въстание се разглежда в безкрайно превратен и дълбоко неверен прочит. Той продължава и днес, подчертава проф. Пламен Павлов.
Продължава включително и на днешната дата в Скопие с излагане на каскада неистини, с пропускане на изключително важни, фундаментални страни на самото въстание. Всъщност най-важното е, че това въстание е замислено от български революционери, че всъщност подготовката се извършва от София от задграничното представителство на Македоно Одринската революционна организация. И че в него участват на ръководни позиции български офицери и подофицери от типа на Христо Чернопеев, на Марко Лерински, на Тома Давидов и на много други. В РСМ те днес не се отричат, но някак се игнорира, че са българи. И се подменя цялата истина за тези хора.
Истината е, че това въстание е логично продължение на българското национално освободително движение от преди Освобождението и от времето между 1879 и 1903 г. То е подготвено от хора, които имат българско самосъзнание, припомня проф. Пламен Павлов.
Голяма част от тях са учили в българското Военно училище: като Борис Сарафов, като загиналия преди това Гоце Делчев, който е развяван като знаме в днешна РСМ. Без дума да се издума за това, че той винаги се е смятал за българин и винаги е защитавал българското национално единство. Този разказ, който и днес чуваме от македонска страна, е дълбоко неверен. Подменен е с идеологически конструкции в духа на македонизма.
И днес денят на това въстание се отбелязва със сръбския президент Вучич, а не с български официален представител. Дистанцира се всяка връзка от България, обръща внимание проф. Пламен Павлов.
А нека да не забравяме, че по време на самото въстание има символи, които са изключително знакови като черешовото топче, лозунга на борбата „Свобода или смърт“. Основните документи на въстанието са написани на литературен български език. През май президентът на Македония Гордана Силяновска каза, че 11 века са се навършили от създаването на македонски език от Кирил и Методий, че най-накрая през 1945 г. той се появил на бял свят. Зад тази лъжа и зад каскада от много други такива неистини и откровени манипулации с премълчаване на важни детайли, знакови процеси и личности стои този неверен прочит и недопустима подмяна.
SN: След като е известно, че Илинденско-Преображенското въстание принадлежи както на България, така и на Северна Македония, защо продължават претенциите на Скопие за еднолична собственост върху него?
Защото няма друг избор, освен да търси някаква сепаративна история, която няма нищо общо с истината. И другото е заради обслужването на геополитически интереси на външни фактори. На Съветския съюз навремето, сега – на Русия. Но първо на Царска Русия. Тя създаде македонизма. Ние много често сочим проф. Стоян Новакович като създател на македонизма. Но забравяме, че по същото време, даже и по-рано в Петербург проф. Мормански и други такива заклети българофоби и руски великоимпериалисти започват да прокарват тази линия. И тя много удобно е взета от Кралство Сърбия, после от Кралска Югославия и най-накрая от Титова Югославия. В годините на 20-ти век е поддържана от Коминтерна. В съвременна Македония някак си се опитват да се дистанцират от тези неща. Самата символика на празнуването на този ден и днес там е до голяма степен комунистическа, която няма нищо общо със задачите на самото въстание.
Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание си е българско освободително въстание, което е в автономистка рамка, пояснява проф. Павлов.
И това е напълно логично. То не е защото македонските българи не искат да се съединяват с България, както твърдеше доскорошният президент Пендаровски. А защото разпоредбите на Берлинския конгрес от 1879 г. предвиждат автономия за провинциите, населени с християни, останали в рамките на Османската империя. Реалистичният прочит на нещата е да се търси автономия. Много често Гоце Делчев, Даме Груев, дори и Яне Сандански не отричат, че голямата цел е съединението с България. Не бива да забравяме и нещо, което е изключително важно. В тогавашната обстановка през 1903 г. е невъзможно да стане подобно съединение. България не е военно подготвена и дава ясни знаци на организацията, че няма как да подкрепи въстанието. Но и самата организация в лицето на нейни отговорни представители казва, че не търси подобна подкрепа. Идеята е постигане на автономия в рамките на Османската империя.
А злоупотребите на македонската пропаганда с така наречената Пършовска република и претенциите им с други актове, че това било начало на македонската държавност, са абсолютно необосновани. Всички документи на въстанието са написани на литературен български, обяснява проф. Пламен Павлов.
Има тъй наречените ранни македонисти, които днес в Македония се вдигат на пиедестал, от типа на Кръсте Мисирков, Георги Пулевски. Ами те пишат на диалект и не отричат българската същност на езика. Нещо повече: във възванията към въставащите македонски българи се припомня примерът на нашите славни царе – Крум, Симеон. Да се отрича българската рамка е кощунствено. От друга страна това не пречи на македонската пропаганда да упреква България, че не е подкрепила въстанието. Е, как да го подкрепи? Хем казват, че от една страна тя няма нищо общо с него и с борците за освобождение на Македония и Одринско, което също се пропуска. Хем от друга страна казват, че България не го е подкрепила. Има и нещо друго, което трябва да се разбере в България и да получи по-голяма гласност. Днес пропагандата в Скопие нарича събитията от 1945 г. втори Илинден.
Тоест създаването на македонската азбука в манастира Прохор Пчински, цялата тази операция, която се извършва под егидата на Белград, се нарича втори Илинден. Станалото през 1945 г. е тотално отрицание на идеята на Илинден, възмущава се проф. Павлов.
Нещо повече. Говори се и за трети Илинден. В началото на режима на Никола Груевски, който в момента се повтаря в лицето на неговия някогашен помощник Християн Мицкоски, се говореше, че имало и трети Илинден. Напишете в Гугъл втори Илинден, или трети Илинден и ще видите пропагандни плакати, конкурси между млади художници, които повтарят Титовска, комунистическа символика. Гоце Делчев, Борис Сарафов, Атанас Лозанчев ще се обърнат в гроба, ако видят в какво отъждествяват тяхното дело.
SN: Договорът за добросъседство между България и Северна Македония бе подписан не случайно на първи август, в навечерието на въстанието.
Именно. Именно.
SN: Нещо повече, в него има клауза празници като него да се отбелязват съвместно.
Те се отбелязват съвместно, но със Сърбия. Това е още по-голямо кощунство и предателство пред паметта на въстаниците от Илинден. Това показва цялата подлост, ниска интелектуална и всякаква друга хигиена, която използват Мицкоски и неговите хора. И то съвпада с цяла серия от действия: с отказа от Коридор №8, като парите се пренасочват към Коридор №10. А там има и жп линия, има и магистрала. Интересно, какво може да се прави там повече.
Това е много добре обмислена стратегия, която геополитически е подчинена на Москва, Белград и Будапеща, твърди проф. Пламен Павлов.
Няма да престана да го натяквам на появилите се привърженици на Виктор Орбан в България и на тези политици, които искат да бъдат българския Орбан, че е много зле от Виктор Орбан и от Унгария, с която имаме много стари връзки и обща съдба, от там да се прокарват тези интереси. Да се дават заеми на днешния режим в Скопие, произходът на парите за тях най-вероятно не е точно унгарски. Да се набляга на тази линия – Будапеща-Белград-Скопие-Атина, а да се пречи на Коридор №8. Тези неща са дълбоко свързани. Ако някой реши, че бягам от темата за Илинден или я използвам манипулативно, въобще не е така. Днешното отбелязване на Илинден кардинално противоречи на идеята и посланията, които е отправил Илинден, 1903 г.
SN: А защо българските власти не реагират?
Българските власти все пак реагират. Макар и внимателно, макар и със закъснение. Но го правят неубедително. Правят го между другото. Има дистанциране от темата Македония в продължение на много години – както в продължение на комунистическия режим, така и в последните години. При правителството на Иван Костов, колкото и да имаме критики към него, имаше позитивно развитие на отношенията с тогава Република Македония. И основата на договора за приятелство и добросъседство всъщност е Декларацията, подписана навремето от Иван Костов и Любчо Георгиевски. Не бих казал, че в България тотално е дистанцирана темата, но продължава да бъде периферна. Няма да се уморя да повтарям, че България има задължение, както към мнозинството в съседната република, така и към историческата и човешката справедливост.
