Проф. Александър Маринов, политически анализатор и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, в специално интервю за SafeNews коментира тенденцията в следващия парламент картината да е по-лоша от сега. Според него само когато се появят нови политически субекти, тогава ще се формира стабилно, работещо и ефективно управление. Тези не могат да го създадат дори да искат, е категоричен проф. Маринов.
SN: Проф. Маринов, ИТН връща третия мандат на президента. Тръгваме към избори. Какво да очакваме от същите политически играчи в следващия парламент?
Още от същото. И още по-лошо от същото. Ако наблюдаваме през последните години, особено през последните две години, виждаме стремително задълбочаване на системната криза в българските партии. Всеки следващ път става все по-лошо. Всеки следващ път се изправяме пред неща, които доскоро сме смятали за невъзможни. Или за плод на някаква буйна фантазия. Това, което наблюдавахме в парламента, който приключва живота си сега, това, което наблюдаваме във всички партии, макар че се проявява по различен начин и видимо не е еднакво. С една дума, системата вече е изчерпана, блокирала. Отделните елементи – също са в критично състояние. Тоест докато са тези същите, а те не могат да се променят, дори да искат, не, че искат, ще наблюдаваме същото в още по-лоши варианти. С още по-лоши последици. Което е най-неприятното за обществото.
SN: Защо последните избори се превърнаха в катализатор на деструктивни процеси и на разместване на пластове?
Последните избори нямаха някакво особено самостоятелно значение, освен че отбелязаха пореден жалон. Разбира се, има неща в последните избори, които ускориха някои процеси, особено в някои партии. В това число създавайки измамни впечатления. Давам ви пример с ДПС. Всички говореха за това, че ДПС са се представили много силно. Те наистина завоюваха нови позиции в страната в така наречените нетрадиционни райони. С което компенсираха чувствителния спад на гласовете в Турция. Обаче какво се случи именно в този момент, когато ДПС и най-вече чрез Делян Пеевски предявяваше претенции не за някаква дискретна или второстепенна роля, а за солов играч. Да кажем – за първа цигулка. Точно в този момент започна разпадът в самото ДПС. Дори привидно неща, които изглеждат положителни от гледна точка на изборните резултати и на поведението на партията, се оказват, че са всъщност разрушителни.
Иначе за всяка една от партиите последните избори показаха тенденцията в процесите. Т.е. тенденция на все по-бързо и по-сериозно влошаване, казва проф. Александър Маринов.
Всички загубиха по един или по друг начин. Дори най-големите, най-силно представилите се – ГЕРБ, припомням, че загубиха 140 000 гласа в сравнение с предходните избори. Така че от избори до избори тенденцията е тази. И тя не може да се промени. Това е смисълът на тази идея, че сме изправени пред системна криза. Тук вече нещата не могат да се коригират с някакви тактически ходове, с някакви пиар акции и т.н. Няма как да стане.
SN: Как ще видим на следващите избори разцеплението на ДПС? Вече се говори за листи на Доган и листи на Пеевски. Това какво отражение ще даде?
Това е една от загадките, да го наречем. Всичко зависи от това: как ще действа Пеевски и по-точно дали ще реши да отиде докрай. С което да нанесе сериозен удар на ДПС. Това ще е моментна ситуация. Тъй като Пеевски няма никакви шансове да завладее ДПС, както е правил в миналото с някои бизнес структури. Тази партия за него е чужда и той на нея – абсолютно чужд. С изключение на ограничен кръг от хора, които са пряко заинтересовани.
Напълно е възможно на следващите избори, ако се случи такова разцепление, ДПС да бъде сериозно отслабено, подчертава проф. Маринов.
Да се изправи пред някакви юридически проблеми. Въпросът е: как ще бъдат решавани процедурните въпроси по Изборния кодекс и т.н. Пеевски наистина се държи като обезумял човек, загубил контрол на емоциите си. Той явно не може да преглътне поражението си. Не може да повярва в поражението си. Ако продължава да се държи така, може да направи големи бели. Но според мен това ще е временно явление.
SN: А защо той взе за мишена президента Радев?
Не мога да ви кажа. Може би защото смята, че той може да напада този, който е най-силен. Най-високо стои в йерархията на общественото доверие. Може би защото го чувства като заплаха по силата на сравнението. На всеки е ясно, че като поставим двамата един до друг, няма нужда от коментар Сравнението е очевидно. Тук има и друга страна на въпроса. Една от характерните черти на поведението на Пеевски е тази арогантност, продиктувана от чувството на безнаказаност. Вярно е, че в България всичко може да се каже. Затова и много неща не правят впечатление. Дори хората не намират за необходимо да отговарят за подобни неща. Но все пак става дума за изключително тежки обвинения от един народен представител, все още съпредседател и председател на парламентарна група към държавния глава.
Обвиненията на Пеевски не са само вече към президента и към някои от неговите секретари и съветници. Тук започва да се въвлича много по-широк кръг от хора, които се окачествяват като извършители на престъпления, обръща внимание проф. Александър Маринов.
Защото тук става дума по думите на Пеевски за „касиерите на мистър Кеш“, които ограбват българската енергетика. Това е обвинение в престъпление. Както знаем, някои от хората вече реагираха. Една част не реагира, но някои реагираха. И с пълно основание могат да си потърсят правата, да си защитят доброто име. Това нещо не може да продължава до безкрайност. Друг е въпросът, че наистина е време, компетентните органи да изяснят има ли основания в тези твърдения на Пеевски. Говоря за твърденията по отношение на президента. Или няма. Ако не – оттук насетне вече отиваме в друга хипотеза.
SN: Защо президентът Радев бе замесен в завера за смяна на председателя на парламента с цел да му се предостави алтернатива за служебен премиер на сегашния Димитър Главчев?
Това е пак хода на Пеевски. Съдейки по това, че контролирани от него медии разпространиха тази информация. Не изключвам на някои от днешните герои в парламента да му е минала през главата някаква такава идея.
SN: Христо Иванов си я призна.
Да. Не изключвам да са го мислили. Но бих го коментирал по следния начин. Първо, това е налудничава идея. Тъй като е изключително трудно да се извърши такава операция от такава разнолика компания. И второ, което засяга самия президент: абсолютно нелогично е той да бъде инициатор на подобно действие. По простата причина, че след като Конституционният съд се произнесе и остави в сила тази уредба на служебното правителство, той е с, така да се каже, чисти ръце. Следователно няма защо да се напъва, грубо казано, да прави такива сложни комбинации.
Освен това няма никаква гаранция, че ако бъде избран някакъв нов председател на Народното събрание, той ще бъде по-подходящ, обобщава проф. Маринов.
Или ще бъде по-необвързан. Да не говорим за това, че президентът не е такъв политик. Той няма афинитет и няма опит в такъв тип интриги, към такова нагласяване на ситуацията. Общо взето е някакъв опит да се прехвърлят върху него нещата, които се случват в българската политика.
SN: След провала на политическата система, който наблюдаваме, какво идва на нейно място?
Няма как да има вакуум. Ще има нова политическа система. Тя може да не е нова като конституционна уредба. Тъй като е напълно възможно да се запази досегашната форма на държавно управление. При което партиите имат водеща роля. Но едно е ясно, че това ще бъдат партии, които трябва да бъдат и ще бъдат много различни по начин на своето функциониране, по своите идеи, по своите ръководства, по своята комуникация с обществото от досегашните партии. Само при това положение може да се запази тази система. Иначе другият вариант е ясен.
SN: Какво имате предвид, като казвате: да дойдат други партии, които да функционират по друг начин? Как трябва да изглеждат?
То е ясно: пълно отрицание на това, което виждаме. Между другото в по-ранните години на българския преход, без да идеализираме нещата, имаше партии, които все пак с всичките си грешки, грехове и прочие, функционираха много по-нормално. Правеха политика. В тях имаше някаква демократична форма на взимане на решения в по-голяма или в по-малка степен. Естествено нямам предвид, че трябва да се върнем назад към това, което е било преди 20 или 25 години.
Обществото има нужда от друг тип политика. И обществото по един или друг начин ще си я създаде, казва в заключение проф. Маринов.
Ще изведе на преден план такъв нов тип политика, нови партии и прочие. Това са обективни процеси. Те могат да се случат по-бавно или по-бързо, по-леко или по-мъчително. Но така ще стане. Иначе винаги има и много лош вариант, когато всичко продължава да пропада, да се руши. Тогава нещата ще бъдат болезнени. Но няма как да изчезне държавата. Няма как да изчезне политиката. Тя може да мине през големи перипетии, през големи сътресения. Рано или късно нещата ще се наместят.
SN: Кога можем да очакваме стабилно управление, което ще работи ефективно и ще започне да трупа обществено доверие и подкрепа?
Само когато се появят нови политически субекти. Тези не могат да го създадат дори да искат. Първо, защото вече са напълно несъвместими. И второ, защото имат критично ниска степен на легитимност. Те не представляват дори и една пета от българските граждани. Как при това положение можем да имаме стабилно, работещо и ефективно управление? И което да се ползва с доверие? Не е възможно. Така че когато се появи нов или нови субекти, които поставят нещата на друга основа, изградят нови отношения с обществото, тогава ще имаме и това управление, за което сега можем само да мечтаем.
