Проф. Пламен Киров, ръководител на катедра „Конституционноправни науки“ в Софийския университет, в специално интервю за SafeNews пояснява, че е важно не само решението на Конституционния съд за служебното правителство. Важен е и моментът, в който той ще се произнесе.
SN: Проф. Киров, Конституционният съд обяви за частично противоконституционни решенията за избора на конституционните съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков. Това означава ли, че процедурата по избора им е била нарушена?
Не. Не може да се твърди подобно нещо. Самият Конституционен съд по категоричен начин го обоснова в мотивите към решението. Става дума единствено за срока, в който те бяха избрани. Парламентът определи срок от 9 години, т.е. пълен конституционен мандат. При положение, че Конституционният съд в началото на тази година взе специално тълкувателно решение, какво се случва с мандата на конституционните съдии, когато Конституцията или Институциите, които трябва да излъчат 1/3 от състава, т.е. президентът, Народното събрание, Общото събрание на съдиите от ВКС и от ВАС се бавят с излъчване на съдия за попълване на квотата, мандатът не е пълен. Т.е. остатъкът от този мандат минус закъснението, което е консумирано в съответната институция. Те са избрани перфектно по конституционната процедура със съответното мнозинство, с изслушване, публичност и т.н. Самата процедура не е нарушена, но е нарушен срокът, за който те ще трябва да осъществяват функциите си на конституционни съдии.
SN: Проф. Киров, предстои Конституционният съд да обяви решенията си за Механизма за назначаване на служебно правителство и изземването на тези правомощия от Президента, както и по конструирането и разпределението на квотите в съдебния съвет и в прокурорския съвет. Какви са вариантите за тези решения?
Оспорени са всички конституционни промени. Не само тези, свързани със служебните правителства и с висшите съвети в съдебната власт. Много е интересно, че председателят на Конституционната комисия вдигна завесата на това, което се е случвало в края на миналата година и в Конституционната комисия в Парламента. Той показа, че мнозинството, очертало се в парламента от три партии ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, удовлетвори едно детско желание на Христо Иванов да бърника в Конституцията непрекъснато и все по-спорни и по-спорни изменения в нейния текст да прави. Този път се разпростря на доста широк фронт извън съдебната власт, която, така да кажем, е таргета на неговите усилия на съзнателния му живот в политиката. Разбра се, че и ГЕРБ, и ДПС са го оставили той да развихри своето въображение и да сътвори това, с което в момента КС ще трябва да се справи.
Конституционният съд ще трябва да се произнесе по твърде широк кръг от въпроси, засегнати от конституционните промени от миналата година от 49-то Народно събрание, подчертава проф. Киров.
Резултатът на КС е в две посоки. Може да приеме за някои от промените, че са конституционно съобразни. А за други, че не са. Това зависи от основанието, на което КС ще приеме, че има противоконституционност.
SN: Проф. Киров, кога да очакваме решенията на КС?
Говори се, че КС преди неговото ваканция, т.е. във втората половина на този месец, ще се произнесе с решение. Той вече се произнесе с решение, което касае неговия състав. Ставаше въпрос за мандатите на двамата новоназначени от НС съдии. Така че няма проблем със състава. Съставът е формиран коректно и всички съдии могат да се произнесат с гласуване по това важно решение, свързано с конституционните поправки. Трябва да очакваме решение на КС. Но по-обезпокоителното е, че се прокрадва в публичното пространство, доколко е достоверна информацията, е друг въпрос, че се оказва влияние върху конституционните съдии, за да приемат едно или друг решение по същество. Т.е. за противоконституционност или обратното, че промените са конституцинно съобразени.
Съмнявам се, че в КС има хора, поддаващи се на външен натиск, казва проф. Пламен Киров.
Предстои да видим решението. Дали до края на този месец, не мога да кажа. Въпреки че имам приятели и колеги от състава на КС, не съм си позволил да вдигна телефона и да ги питам, кога ще се произнесат и не дай си Боже в какъв смисъл ще се произнесат. Това никога не съм си го позволявал.
SN: Проф. Киров, какво ще се случи, ако не се състави правителство с трите мандата, а Конституционният съд обяви за противоконституционни решенията на Народното събрание за служебния кабинет?
Това е проблем. И тук вече е от значение, как ще се произнесе по същество КС. Но е много важно и в кой момент ще го направи. Защото по материята със служебните правителства нещата могат да загрубеят много. Ако КС приеме, че тази материя е от компетентността на Великото народно събрание, а обикновеното 49-то е изменило функциите на служебните правителства и начина на неговото съставяне, тогава вече ще имаме нищожност на конституционната промяна. Т.е. че настоящето служебно правителство просто не съществува в правния мир. Следователно то и актовете му не пораждат никакви правни последици. Некомпетентен орган не може да произведе перфектния юридически акт. Некомпетентни органи произвеждан нищожни юридически актове.
Ще се окаже, че това правителство, начело с министър-председателя Главчев, не съществува в правния мир, обяснява хипотезата проф. Киров.
Но то си е изпълнявало функциите на служебно правителство за един приличен период от време. А този период е в рамките на предизборната кампания и в момента. Ако КС се произнесе в края на месеца, може да се окаже, че ще задействаме процедурата за ново служебно правителство. И предстои въпросът: по старата процедура или по тази, която ще бъде обявена за противоконституционна?! А президентът ще назначи служебно правителство. Това ще породи допълнителен проблем. Не само че отиваме на поредните предсрочни избори и че трябва да се назначи служебно правителство. Въпросът е: как ще бъде назначено и в какъв състав. Моментът е важен. Т.е. не само какво решение ще вземе по същество КС, но и моментът, в който той ще се произнесе.
SN: Проф. Киров, какво ще се случи, ако Конституционният съд не обяви решението си за служебното правителство, а до третия мандат Парламентът още не се е конституирал – няма комисии и т.н.?
Ако парламентът не се е конституирал, не е съвсем голям проблем, защото действа правилникът на предишното Народно събрание. Т.е. Правилникът за организацията и дейността на 49-то народно събрание. Все пак има правилник, по който да работи. Не е в процедурен вакуум 50-то народно събрание. Но виждам, че те не са се забързали в този състав да правят каквото и да е друго, освен да изслушват министри, да вдигат скандали, да правят политически декларации и т. н. Те като че ли не искат да работят, предвид перспективата към отиване на предсрочни избори. Фактът, че парламентът не работи, е по желанието на представените политически партии и парламентарните групи да осъществяват функциите на законодателна власт. Нищо чудно КС де се произнесе и по принципа за непрекъсваемост на мандата на парламента. От този принцип нищо не остана. Той беше широко прокламиран като желание едва ли не парламентаризма да се възцари у нас.
От предишното Народно събрание, когато обявиха предсрочни избори, макар и в мандат парламентът нищо не свърши, обръща внимание проф. Киров.
Предходният парламент беше в мандат до произнасяне на клетвата на народните представители от 50-ия парламент. Те първо си гласуваха ваканция. Излязоха. Тръгнаха да правят предизборна кампания. Направиха едно-две извънредни заседания, за да използват за предизборната кампания парламентарната трибуна. Не се свърши нищо съществено в продължение на мандата на 49-то Народно събрание. Нито приемаха закони, нито осъществяваха приличен парламентарен контрол. А това са двете основни функции на парламента. Нищо чудно КС да редуцира и принципа на прекъсваемост на мандата. Така да се окаже, че 50-ият парламент няма да работи до полагането на клетва от състава на 51-то народно събрание. А просто по старата уредба ще бъде предсрочно разпуснат от президента при насрочването на нови избори.
SN: Проф. Киров, пред неизвестност е целостта на парламентарната група на ДПС. Ако преди връчването на втория мандат тя се разцепи, как трябва да процедира президентът?
Ако ПГ на ДПС се разцепи в смисъл, че съставът й бъде редуциран и тя намалее по численост, тя може да се окаже не втора по численост ПГ, а трета. Тогава втора по численост ще бъде третата. Т.е. ПГ на ПП-ДБ. Това пък означава, че президентът, изпълнявайки чл. 99 от Конституцията, трябва да връчи втория проучвателен мандат на ПП-ДБ. Предстои да видим.
SN: Как във времето президентът ще разположи връчването на мандатите, за да се проведат следващите предсрочни избори през октомври?
Според мен, той ще забави малко връчването на мандата. Има основания за това, защото трябва да е наясно, какво става в ПГ на ДПС. И вече тогава да връчи втория мандат. Той си дава сметка, че ако ускори процедурата, забавяне може да има между първия и втория проучвателен мандат, което забавяне той да контролира. Но при ускорена процедура може да се окаже, че през август политиците трябва да правят предизборна кампания. Това би било голяма политическа грешка. Макар и да е спазена буквата и духа на Конституцията. Това означава в началото или в средата на септември да се гласува.
Ако в началото или в средата на септември се гласува, то избирателната активност ще бъде още по-ниска от последните парламентарни избори, обяснява проф. Киров.
Отново ще говорим за легитимността на новото Народно събрание, което ще има претенции да осигурява законодателната власт, пък и да излъчва изпълнителна власт. Според мен президентът иска да забави този процес. И изборите да бъдат в края на септември и началото на октомври. В сегашната обстановка това може да бъде трудно разтегнато във времето, но е хубаво през ноември да са изборите. Най-малкото да видим какво ще се случи зад океана, за да си настроим часовника според вятъра, духащ от Атлантика.
SN: Проф. Киров, ако Конституционният съд отхвърли текстовете на Народното събрание за Висшия съдебен съвет, там какво ще се получи?
Зависи от основанието на отхвърлянето. Ако приемем, че има изменение във формата на държавно управление според решение 3 от 2003 г., отново ще става въпрос за нищожност. Ако не става въпрос за нищожност на тези поправки, то КС може на основание на това, че все пак има принцип за единство на съдебната власт в нейните три елемента – съд, прокуратура и следствие, заложен още от 1991 г. с приемането на действащата Конституция, тогава този акт на КС обявяване на противоконституционост на това раздробяване на ВСС на самостоятелни висши съвети вече трябва да бъде коригиран. Ако се приеме, че остава празнота в правото в парламента, или пък оповестявайки последиците от своето решение, или пък КС оповестявайки последиците от своето решение приеме, че се възстановява старата уредба на единен ВСС с две колегии. Това пак са измененията на Христо Иванов от 2015 г.
