Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в специално интервю за SafeNews коментира, защо предложената на Олимпийските игри либерална концепция за бъдещето на света срещна съпротива у нас.
SN: Проф. Христова, вече 10 дни темата за Олимпийските игри у нас почти измести медийния интерес към останалите. Но крайно противоположните коментари бяха фокусирани върху церемонията по откриването и скандала с женския бокс. С джендъри и трансбоксьори ли ще запомним тази олимпиада?
Да. С това ще я запомним ние в България. Защото всеки помни това, с което е свързано с неговите лични емоции. Ако те са голяма радост и победа, ще запомним победата. А ако са ни унизили и „ударили” собствената ни вяра в нещо, че то е правилно или не, справедливо или не, добро – лошо, ще запомним удара, когато той е бил дълбоко чувствителен и по смислени за нас теми. Какъвто беше случая.
SN: Защо за нас беше специално значимо случващото се във Франция?
Защото на това ниво се сблъскаха начини на мислене. И то диаметрално противоположни начини на мислене. Казвайки начини на мислене в никакъв случай не казвам, че 100% от българите са традиционно ценностно ориентирани по темата мъж-жена и темата ЛГБТ. Не го казвам това.
Казвам, че доминиращата част от българското общество е традиционно ориентирана. За разлика от Франция, Германия и ако щете от САЩ, подчертава проф. Антоанета Христова.
За САЩ в голямата си част темата е проникнала дори в образованието много сериозно и там младото поколение вече е възпитавано в т.н. либерални и неолиберални ценности. Ние се запазихме от това. Имаме огромно противопоставяне на два свята. Единият е „глобалисткият”, който се опитва да наложи ценностната система на То-то. Наричам го така, защото там няма пол. Опита да се „атакува” Стария свят с неговата традиционна ценностна система. Тази битка се разгоря много силно малко преди 2020 г. Войната срещу Тръмп в САЩ като че ли беше символа на тази битка. В Европа се случи през последния европаламент. Тогава доминираше либералната ориентация.
Силните страни в Европа като Германия, Франция, старите еврочленки носеха и носят до този момент глобалистката ориентация.
Останаха новите членове на ЕС да пазят старите ценности. Не случайно имаме Словакия, Унгария, Румъния, България, Полша в някаква степен, които са силните стожери на традиционноста. Това е войната. Това е битката. Много е тежка. Ако погледнем в глобален мащаб: Турция остава традиционна, Русия, Украйна, въпреки че там се опитват да насаждат влияние по посока на глобализацията и тези ценности. Но тъй като е ангажирана с войната, Украйна изскочи от влиянията в тази посока. Войната е глобална.
Ние понесохме удар. По стечение на обстоятелствата се случи мачът между българка и трансджендър. Това донесе много силна емоция на българите, казва проф. Антоанета Христова.
Тази емоция потвърди, че има война, в която се затвърждава правото на транджендърите, но и усещането за несправедливост. Това усещане поляризира нашето чувство от чувството на всички останали либерални формации. А защо старите членки са либерално ориентирани? Съвсем естествено е. Защото там имаме католицизма и различните форми на деноминации на християнството, които поставят човека на първо място.
Католицизмът и християнството са ориентирани към това, Църквата да обслужва човека. Те приемат човека такъв, какъвто е, независимо дали неговото многообразие може да е негативно или позитивно, допълва проф. Христова.
Т.е. определено като лошо или добро, като източник на Дявола или източник на Бога. В католицизма, религията е близко до човека. Докато в християнската ортодоксалана църква, а това се отнася и за мюсюлманите, Богът е на първо място. Богът е в човека. Но Богът носи преди всичко понятието за доброто. Йерархията в християнството е организирана така, че човекът гледа отдолу нагоре към Бога. Ортодоксалната църква не разрешава много промени в практиките си именно заради този традиционализъм. Затова тук нещата се променят много бавно. Затова традиционното разбиране за стуктурата на света и отношенията, както и за ролята на мъжа и жената са почти непробиваеми.
SN: Какви морално-етични проблеми поражда прочитът на различността, който виждаме в Париж?
Морално-етичният проблем е много сериозен. В битката си за тази равнопоставеност, либерализмът дава силно преимущество, което не е много справедливо, на малцинствата. Защото когато говорим за процентно съотношение, групата на ЛГБТ е малцинствена спрямо тази, която приема нещата по традиционен начин. Това е стара форма в политиката, опитваща се да изравни правата на малцинствата. Тя е известна от много отдавна в САЩ, когато се въвеждат специални привилегии за черните. Или ако искаме да бъдем сега политически коректни – за афроамериканците. Въвежда се специална забрана да бъдат наричани негри, привилегии при назначаване на работа и в класациите на университетите. Това се прави, за да се повиши присъствието на тези хора в елита на обществото и да се повиши общият стандарт на това население. Когато говорим за цвят на кожата, е много сериозен проблем. И наистина си заслужава усилието.
Тази политика на селективен избор в САЩ е под въпрос към днешна дата и е много критикувана. Защото навлизат хора, които могат да нямат съответните качества, обяснява проф. Христова.
Така се получава дискриминация към белия човек в САЩ. Затова са се търсели други форми на подкрепа по отношение на качествата на хората. И те са прилагани по различен начин, например, в различните университети. Това е стар механизъм. Той обаче съотнесен към темата пол, т.е. да изравним, да приравним, да дадем привилегия, е приложен изключително некъдърно. Тъй като тук нямаш дори конкуренция, нямаш никакакви правила за избор на другия. Видяхме, че по време на мача на българката с трансджендъра съдиите не свириха коректно, не спазваха правилата. Докато в САЩ при опит за стимулиране и подкрпа на малцинството на афроамериканците е имало разработени правила: принцип на избор. Тук няма правила. Ето ви голямото усещане за несправедливост. Защото правилата са старите, но се нарушават поголовно в името на това да се даде предимство на транссексуалните в конкретния случай. Това е много голяма грешка в прилагането на този принцип, който те налагат.
Защото при даване на преимущество на транссексуалните липсва принцип. Наблюдаваме само нарушение на закона. Това обаче не е изненада за тези, които познават либералите, обръща внимание проф. Христова.
Либералите са свързани с нарушаване на правилата. Ако прочетете стари трудове за изследване на либералното и консервативното, те са особено в американската парадигма на политическата психология, ще видите изключително много доказателства на ниво сравнителна политика – и европейска, и американска, че либералните политици по принцип превишават правата си. Либералите преминават много по-често границите на правата в закона, много по-често от другите.
В името на постигането на целта, либералите се държат революционно. Защото революцията не предполага спазване на закона, посочва проф. Антоанета Христова.
Това обикновено води до много големи кризи – обществени, социални, икономически, финансови в обществата. Това от своя страна създава голям риск за тези общества, защото след това трябва да се справят със създадените кризи. Вероятно това е естествен исторически процес за всяко общество. Опитвам се да го възприемам глобално. Но за нашата държава този риск е много голям. Защото ние нямаме нагласи, ценности, правила, които да са справедливо разписани и да се спазват. Имаме нарушение на първичното ни разбиране за дуалността на нашия свят като понятията мъж-жена, бяло-черно, справедливо-несправедливо. В такава ситуация поляризацията се увеличава и следват огромни турбуленции.
SN: Как изглежда от нашата къщичка културния шок, който получихме от Париж, проф. Христова?
Изглежда драматично, гадно, несправедливо, отвращаващо. Най-интересното е, че нашите и не само в нашата страна хора със различна сексуална ориентация изключително критикуват този подход. Защото и те усещат несправедливост, защото те са се развивали и не са се чувствали зле в традиционната ценностна система. Истината е, че в България много рядко ще видите тормоз върху хомосексуални. Може би моята среда е такава, но лично не съм срещала тормоз. Аз имам хомосексулни и познати, и приятели. Това означава, че ние имаме умението да разграничим човека, независимо какъв е неговият пол. Да комуникираме с човека срещу нас. А когато не харесваме човека, което е много непочтенно, да използваш пола, за да го удариш. Но то е защото не харесваш човека, който е постъпил по грешен начин спрямо теб, а не защото е от съответния пол.
В България не е имало усещане за преследване на хомосексуалисти, а за тактичност в публичността, която не трябва да се нарушава, подчертава проф. Антоанета Христова.
Да, във всяко общество се намират групи с крайно мнение – екстремисти. Това е валидно както у нас, така и по света. Затова у нас такава политика не може да се разбере. У нас всичко това се приема като изкуствено и не може да бъде разбрано. Оттук насетне това ще бъде в комбинация с факт, че навсякъде известви хомосексуалисти изразиха подкрепа за традиционното мислене и срещу направеното във Франция. След 2021 г. започна огрмна вълна за възвръщане на традиционализма и към добрата стара прадстава за дома. Защото това е бъдещето. Защото това е нормалното човешко мислене. Човек не мисли глобално. Човекът мисли локално – в рамките на дома, семейството, децата и живота. Живътът днес, тук и сега, в градината и в работата. Всичко останало е екстра. Това не е неговата същност. Затова чисто психологически съм убедена, че бъдещето е на традиционните разбирания, а не на либералните.
Автор: Цоня Събчева
