Проф. Владимир Чуков в специално интервю пред SafeNews коментира заплахите за атентати към Олимпийските игри и участниците в тях. Като генератор на заплахите арабистът определя конфликтите в Близкия Изток между Израел и арабския свят. Той съпоставя вижданията за американската политика в Близкия Изток на сегашния президент Джо Байдън, на кандидат-президентите Камала Харис и Доналд Тръмп.
SN: Проф. Чуков, френската полиция е извършила много арести във връзка с терористични заплахи, отправени срещу откриващите се в Париж Олимпийски игри. 15 израелски спортисти са получили смъртни предупреждения по телефона и по „Уотсап“. Застрашени ли са Олимпийските прояви от атентати?
Веднага да ви допълня: може би три минути преди интервюто, излезе новината, че три пожара са били запалени в непосредствена близост до жп линиите във Франция. Те се оказват изключително опасни за сигнализиращите системи, което френските железници и държава определят като атака срещу този много важен стратегически сектор. Особено часове преди откриването на Олимпийските игри. Все още няма определение, че са терористични актове. Нападенията се определят като преднамерени и изключително широко обхватни. Да, както споменахте и вие, тези дни наблюдаваме атаки. Преди 48 часа имаше поствани заплахи от радикалното движение „Хамас“ срещу Олимпийските игри и Франция. Направени са изследвания на постовете и се оказва, че става въпрос за австралийски блогер, който работи много активно с Русия. Детайлният анализ на човека, който се появява забулен с палестинска кърпа, показва, че това са камуфлажни истории. Иран също бе обвинявана, че като държава би могла да бъде източник на подобни заплахи.
Подозренията към Иран са свързани с по-широк европейски контекст. Нека да припомня, че преди няколко дни германската държава забрани така наречения „Ислямски център Хамбург“ по подозрение за разпространение на тероризъм, подчертава проф. Чуков.
Всъщност атаката е не само срещу тъй наречената Синя джамия в Хамбург, но и срещу много обекти на територията на Германия, които са свързани с Иран. За съжаление, не съм убеден, че ще приключат всичките тези събития, особено когато в Париж се очаква безпрецедентно откриване на миролюбивите Олимпийски игри. Това ще бъде грандиозно шоу в присъствието на международни лидери, държавни глави, министър председатели и всякакви представители. За съжаление, светът се оказа изключително нестабилен и неспокоен. И зад реализираната от Франция благородна инициатива, се появяват на повърхността какви ли не недоброжелатели, откровени терористи. Ако щете и държави, които са в недружелюбни отношения с Франция. Франция има силно влошени отношения не само заради войната с Украйна, но и в контекста на азеро-арменския конфликт, в който тя и Русия са от двете страни.
SN: Проф. Чуков, очевидно е, че за да се стигне до овладяването на военните действия в Ивицата Газа, до успокояване на напреженията в Близкия Изток между Израел и арабския свят, до ограничаване на тероризма ще е необходимо още по-сериозно ангажиране на световната общност. Каква външна политика можем да очакваме от всеки един от кандидатите за президент на САЩ – Камала Харис и Доналд Тръмп?
Камала Харис все още не е официалният на Демократическата партия кандидат. Но така или иначе тя е де факто. Винаги в САЩ е имало традиция: преди избори всеки от двамата основни кандидати излага своите позиции по проблемите на Близкия Изток, по Израело-Палестинския конфликт – нюанси, стъпки, планове, предложения. Това е характерно от 90-те години на миналия век, когато се водят сериозни преговори между двете страни. И сега е същото. Особено след посещението на Бенямин Нетаняху във Вашингтон. Знаете, той имаше много емоционална реч пред Конгреса, на която 80 законодатели от Демократическата партия не присъстваха. Тези демократи, които присъстваха, не се включиха в овациите, които бяха силно шумни и ентусиазирани от страна на републиканците.
Речта на Нетаняху пред Конгреса бе своеобразно политико-предизборно шоу като част от вътрешната политика на САЩ, казва проф. Чуков.
Видяха се много ясно нюансите. Препотвърди се позицията на много шумна подкрепа на републиканците за Израел и нюансираната, парцелирана подкрепа на Демократическата партия за държавата Израел. Двамата водещи демократи направиха поотделно среща с Бенямин Нетаняху. Джо Байдън като действа американски президент много ясно е заявил, че Израел има право на отбрана, че САЩ гарантират сигурността й, че осъждат терористичния акт от 7 октомври. Но Бенямин Нетаняху трябва да помисли за сключване на сделката с „Хамас“. Трябва да се сложи час по-скоро край на тази война. Имаше дори напрегната седмица, през която Бенямин Нетаняху обвини американската администрация, че забавя доставката за оръжие за Израел и за тяхната операция в Ивицата Газа. Този наратив, който виждаме при Бенямин Нетаняху е много по-обострен и фокусиран от страна на Камала Харис. Всъщност и тя, и Байдън са говорели едно и също, но пред камерите Камала Харис е казала нещо, което е смутило Бенямин Нетаняху.
Камала Харис казва: „Аз притиснах Бенямин Нетаняху, за да сключи сделка за заложниците, да сложи край на войната, да прекрати поддържането на състоянието на глад на 2 милиона палестинци“, съпоставя проф. Чуков.
За глада Нетаняху отрече в своята реч пред конгресмените, дори даде доказателства, защо не е така. Всъщност, това е дебат, който съществува в Близкия Изток: дали Израел е причината на това състояние на недохранване, на липса на каквито и да било хранителни продукти, или е обратното. Става въпрос за „Хамас“, който ги краде. Интересното при Камала Харис е краят на изказването й. Тя завършва, че палестинците трябва да създадат своето самоопределение. Т.е. много ясно тя изразява позицията на Демократическата партия, която е и позиция на ЕС. Много отдавна тя е, че формулата за намирането на постоянен мир и стабилност в Близкия Изток е създаването на две държави, които съществуват една до друга. Нещо, което в речта на Бенямин Нетаняху практически не съществува като възможност. И ето, виждаме нюансите между Камала Харис и Джо Байдън.
SN: Защо са тези нюанси?
Камала Харис е по-откровена, по-открита, защото е в кампания. Има един щат Мичиган, чието население са араби. Нека да припомня: на предишните избори 300 000 демократи гласуваха „неангажирани“. А в Мичиган са 100 000. Което практически може да наклони везните в полза или на демократите или на републиканците. И сега, при препотвърждаване на лоялността на Байдън към Харис, точно демократите от Мичиган са се отказали да я подкрепят. Те са поставили условие: ще я подкрепят тогава, когато тя докаже, че наистина иска да бъде сключена сделката, Израел трябва да прекрати войната в Ивицата Газа. Чрез това послание в присъствието на Нетаняху пред камерите тя се обръща към избирателите в Мичиган и в трите колебаещи се щата. А не към Израел и не към Нетаняху. Очевидни са разликите в позициите между президента, кандидат-президентката и републиканците. Републиканците имат ясно очертана позиция по въпроса.
