Проф. Чуков предупреди в специално интервю за SafeNews, че Европа се готви за война с Русия. Според него дори да има напредък в мирните конференции, докато продължи войната в Украйна, демократичният свят трябва да има план „Б“. Проф. Владимир Чуков твърди, че Русия иска да се върне в играта чрез новия световен ред. И действа военностратегически.
SN: След френско-германската среща в Мезеберг и посещението на Макрон в Берлин, след срещата на Г-7 в Италия, отбеляза ли връхна точка в мирния процес конференцията в Швейцария, проф. Чуков?
Да. Вие изброихте някои от инициативите. Имаше и други, включително конференцията в Берлин на потенциалните спонсори за възстановяването на Украйна. Там присъства и нашият премиер Димитър Главчев и българите сме част от този процес. Конференцията в Лозана беше първа сериозна крачка в търсене на консенсус. Защото след 2004 г. бяха загърбени договорените след Втората световна международни норми и определените от ООН критерии за съществуването на човечеството по мирен начин. Светът се поляризира много силно. Възстановиха се балансите от времето след Втората световна война. Т.е. един Изток и един Запад. Западът се развиваше много по-успешно и това насочи миграционните процеси към Европа. Имаме военно-политическия блок НАТО, който гарантира стабилност и защита на това, което ние искаме да съществува. Но т.н. Изток се преструктурира и беше създаден нещо като клуб на авторитарните държави. Всъщност става въпрос за обединяване на империи. На първо място е Русия.
Русия иска да се върне в играта чрез новия световен ред. И действа военностратегически. А това не може да бъде прието през 21 век, е изводът на проф. Чуков.
В клуба на империите виждаме Иран със своите домогвания и амбиции. Също и Поднебесната империя – Китай. Китай има друг тип инструментариум за реализиране на своите амбиции, неговата икономика е на второ място. Той е тиловак. 90% от оръжията на Русия, използвани в Украйна, са дадени от Китай. Бомби, снаряди, спътникови снимки, които са в помощ на руската агресия, идват от Китай. Появи се и информация, че морските пирати – хутите използват дронове с китайски части. Това е специфична империя, която обаче трябва да отговори на въпроса на Йенс Столтенберг: „Те точно къде се намират?“ Затова срещата в Швейцария беше много показателна. Бяха поканени 160 държави, от които откликнаха 93. Текста на заключителната декларация е много балансиран, за да получи възможно най-голяма подкрепа. Тринадесетте държави, които не го подписаха клонят към БРИКС: Индия, Бразилия, Южна Африка и др. Те имат добри търговски отношения с Русия.
Оформи се звено от държави, искащи да играят ролята на посредници. Това е най-голямото предизвикателство към световната дипломация и към държавите, които искат да бъдат възприемани като лидери в своя регион, анализира проф. Чуков.
Взимам повод от изказването на австрийския канцлер Карл Нехамер, че Глобалният юг трябва да бъде привлечен и да му бъде казано, че истината е на страната на Украйна и Европа. От Саудитска арабия обясняват, че не са подписали декларацията от Лозана, защото са дали заявка за следваща такава конференция, която да бъде там. На такава среща се предвижда да бъде поканена и Русия. Убеден съм, че там вече ще дойде и Китай. Така стъпката за търсене на баланс да бъде много по-сериозна. Дори да бъде направена подобна стъпка, докато ситуацията на военния терен е такава, по-скоро трябва да имаме разработен план „Б“. Там по-скоро би имало ескалация, отколкото намаляване на напрежението. Планът ще включва изборът на Кая Калас като безспорен външен министър на ЕС. Тя е бивш премиер на Естония и много ясно каза, че Европа се готви за война с Русия.
SN: Проф. Чуков, какво прозира зад войната? Възможно ли е конфликтът да остане замразен?
Много зависи от развитието на събитията на терен. Видяхме и предложенията на Путин, които всъщност бяха обикновен пазарлък. Подобна тактика има и при преговорите в Близкия изток. Видяхме я, когато Хамас започна да вдига цената на техните отстъпки по начин, по който това не е възможно да бъде прието. Путин едва ли би се съгласил на предложението на Украйна. За да разберем пътя на руската агресия, трябва да изследваме генезиса на конфликта. Той не е от 2022 г. Не е и от 2014 г. Трябва да се направи дълбок анализ на руско-украинските отношения. Техният ход е подобен на нашите българо-македонски отношения. За целта трябва да проследим и няколко събития през 2025 г. Тогава изтича мандатът на Александър Лукашенко, президента на Беларус. Той в края на 2022 г. прие на територията си руско ядрено оръжие. Проведе и референдум за официализирането на руския език в Беларус. Там именно можем да търсим ескалацията.
Ще кажете, че като българи повече ни интересува Черно море и България. И това е нормално, обърна внимание проф. Чуков.
Трафикът на корабите в Черно море се стабилизира. След като беше унищожен руския черноморски флот този проблем отиде на заден план. Да, няма украински флот, но няма и руски. Развитието на събитията ще бъде по посока на присъединяването на Беларус към Русия. Принципът на руската имперска мисъл и начинът, по който се реализират руските амбиции, е в търсенето на рускоговорящи анклави. Например анклавът Калининград е военно-стратегически важен за Русия. От 2018 и 2019 този анклав беше напълнен с ядрени оръжия. Рускоговорящите анклави са доминиращи по отношение на имперските амбиции на Путин. А прибалтийските република са изключително стратегически важни за Русия. Те са пълни с рускоговорящи анклави. Имаше разсъждение, че ако Русия нападне на север, то първият град ще бъде Нарва. Той е на руско-естонската граница и 85% от жителите са рускоговорящи. Такива, каквито руснаците имат претенции да защитават в Украйна – Донбас, Донецк и Луганск, Крим… Принципът е същият.
Ако Путин не бъде принуден да отстъпи на терен, трябва да търсим бъдещи негови планове в посока на рускоговорящите анклави, прогнозира проф Чуков.
Нееднократното споменаваният в експертните среди коридор между Беларус и Калининград е наричан още „Празнина“. Дори през 1920 г. има подписано споразумение между Полша и Литва за консервирането на този коридор. Той е стратегически важен за Русия в случай, че нещата се развият по този начин. Догодина ще се види, дали ще има експанзия на север. Или Путин няма да има военно-стратегическа, икономическа, демографска и всякаква друга помощ за развитието на този тип сценарий.
SN: Определящи ли са опасностите за Полша, проф. Чуков?
Много важен сегмент в имперските разсъждения на Путин са руско-полските отношения. Русия три пъти е участвала в разделението на Полша. Легитимната конотация между тези две държави е от векове назад. Стойността на Полша сега порасна след европейските избори. Част от миналото на страната непременно повлиява върху руските сценарии. Единствената европейска нация, от която Путин наистина се страхува по отношение на Украйна, е полската. Той сам казва: „Дори да дойдат американци, англичани, французи – ще си отидат. Но поляците няма да си отидат.“ Путин гледа на Украйна и Беларус като на държави-буфери. Беларус е добрата държава. Защото смята, че това е начинът, по който трябва да се развиват отношенията между периферията и центъра. Докато Украйна след 2014 г. поднесе огромна изненада.
Затова Путин и руските проксита, включително и тук в България, казват, че случилото се в Украйна през 2014 г. е преврат, посочва проф. Чуков.
Руско-полските отношения са много прозрачни в случай на насочване на агресията на Путин на север. Историческите събития също са много ясни. През 2021 г. Варшава предложи на Украйна, Литва и Беларус създаването на уния. Това е по подобие на Люблинската уния, която е между Полша и Литва и е най-силната държава през 16 век. Лукашенко за миг се поколеба. Но именно тогава Русия направи много силен демарж в Беларус, защото видя голяма заплаха за своите имперски амбиции в тази част на Европа. Нека да видим дали догодина ще има изненади по отношение на Беларус. Дали ще има проекция на руско-полските отношения във войната в Украйна. Но всичко ще се реши на бойното поле.
