Помните ли проф. Маразов!? Попитаха го: Как би се събудила България след 25 години, отговорът му шокира всички. Проф. Иван Русев Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик от Българската социалистическа партия. На президентските избори през 1996 г. е кандидат за президент заедно с бившата генерална директорка на Юнеско и бивш външен министър Ирина Бокова. Кандидатурата им тогава беше от листата на БСП.  Тогава двамата стигнаха до втори тур и загубиха от Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Маразов и Бокова получиха 1 687 242 гласа, а Стоянов и Кавалджиев – 2 502 517. В правителството на Жан Виденов, Маразов беше министър на културата.

– Проф. Маразов, честито да е на Вас и семейството Ви 2025 година. Да има мир и благодат за човеците. Какво е Вашето благопожелание за България, Европа и света?
– Благодаря, честита на всички. Едва ли аз мога да си позволя да благопожелавам, за тази работа си има народни избраници. Но споделям: дано да не станем съучастници в Третата война – както е известно, „третото“ в мита и обреда винаги е „приключване“, „завършване на цикъла“. А в оптимистичен план – много здраве, здраве, здраве. Дори в това болно общество.

– Защо и как кукерите пазят тайните на България?
– Обредът, изкуството, митът/епосът по различни начини кодират и запазват етническата памет. И в тях хората притежават своята идентичност като национална принадлежност. Извод: трябва да забранят кукерските игри, защото противоречат на целите на глобализацията. От друга страна, кукерите точно описват политическата ситуация у нас: идват от другия свят, за да преобърнат реда в нашата; налични са трансгендърни моменти в преобличането на ергените в женски дрехи и политкоретни в маскирането им като патриоти; обвяват се за професионалисти, макар да не са; мълчат, но вдигат шум; като им мине мандатът пак се връщат в „оня“ свят и т.н. Ами, ако им свалим маските, дали ще разберем, че нашите кукери са били маскирани?

– Като че ли днес не чуваме песните на Орфей. Каква е причината?
– Това е въпрос към Николай Овчаров. Но като питате, ще се опитам да отговоря. Няма древна култура без певец – иначе кой ще възпее подвизите на върхушката? Всичко едно днес да си представим света без телевизия: да възникнеш на екрана е всичко едно да влезеш в епоса. Орфеите днес са журналисти, политолози, политмейкъри, те пеят днешния героически епос и възпяват ценностите на неговите юнаци. А „оня“ Орфей си остава в епичната памет, да си пее в миналото. А ние да си пишем книги за него – богинята на паметта Мнемозина го иска.

– Всеизвестно е, че траките са живели на племена, въпреки това опитайте да бъдат обединени. Виждате ли аналогия със съвремието, нито и ако отговорът Ви е „Да“, защо стигнахме дотам?
– Още Херодот, преди 2 500 години е разбрал, че сепаратизмът е лоша работа. Сякаш е предвидил поредицата от избори днес, която наричаме „политическа криза“. Но никой не казва „защо стигнахме дотам“, защото никой не пита народа, който политиците превърнаха в електорат, защото за тях човекът е само „глас“ (вж. по-долу за човека-щурец). Как в такава среда ще се раждат индивидуалности? Да префразирам Стефан Цанев: надписът на входа на Народното събрание трябва да се смени на „Разделението прави силата“ – на управляващите.

– Какво се случва, когато в дадена страна липсва държавността?
– Това, което се случи на траките – изчезнали. Защото нямали писменост, защото, докато вовали помежду си, били завоювани от римляните. Нали без малко и днешните българи да останат без кирилицата си, за да могат губернаторите по-лесно да предават предложението си. Останали само сведенията от чуждоземни автори, които доста изкриват „Духа“ на древните траки. Слава богу, траките създали и изкуството – единственият домашен източник за техника „Дух“. И след като в началото на прехода заклеймихме тракологията като комунистическа наука, сегашните политики с гордост се кипрят пред витрините на изложбите на тракийската култура по света – демек, булгар, булгар, „ние за първи път“…

– Вашият близък приятел и съавтор в „поредицата „Мнемозина“ издателят акад. Иван Гранитски твърди: „Приспана е енергията на българския дух“. Как да я събудим?
– „Приспана“ е, други са ценностите днес, а те действат като бързо сънотворно „Събуждането“ е важен мотив в мита – събуденото Ние сънуваме, че сме „негри в щата Алабама
“ и тръпнем от щастие  Той се опитва да събуди „Духа“: без умора кръстосва надлъж и нашир страна, изнася лекции, полемизира, пише и издава книги друго, да събуди паметта, защото без нея има само летаргия. Аз правя каквото мога, докато го мога, да си остана Иван. До един дон Кихот винаги има един Панчо – да слушате речите за свободата.

– В интервю от 2012 г. казвате: „Политиката е отрова, чрез която една върхушка живее“. Как ще се редактирате днес?
– „Една върхушка живее чрез отровата на политиката“.

– Преди дни големият наш писател Стефан Цанев сподели: Време е да изпишем на знамето си: „Независимост или смърт“!. Защо днес вие, мъдреците от вашето поколение, като че ли сте по-тъжни, отколкото изпълнени с надежда за бъдещето на България? (Поправете ме ако греша).
– Уви, не грешите. Цели 35 години не се намери политик, който да отвърне на „посолствата“ с дързостта на големия одриски цар Котис I: когато му съобщиха, че атиняните му дали атинско гражданство (висш акт на уважение), отговори той „И аз ще им дам правата на своето племе“. Сега е обратно – първо получаваш гражданството, а след… не отговаряш.
А от „мъдреците“ нищо не зависи. Има един мит за младия хубавец Титон, когото богинята на зората Еос, която си падала по момчето, харесала и дори измолила от Зевс безсмъртие за поредния си избраник. Само дето забравила да търси за него и вечна младост. Постепенно от младежа не остана нищо, освен гласа му, тази и щурците, които всички чуват, но никой не вижда, бяха назовани по неговото име. А в „Илиада“ Омир нарича старците „пискащи“, за досада на младите. Дори и Нестор, който помнел поколението преди потопа, не успя да смегчи гнева на Ахил. С една дума, да си гледаме внуците.

– През лятото България се очаква да бъде домакин на 47 сесия на ЮНЕСКО. В проектобюджета, който един Бог знае кога ще бъде приет, липсват предвидени средства. Белега за какво е тази очевидна недалновидност?
– Не съм в течение на проблема. Но знам, че докато Ирина Бокова беше начело на тази организация, почти нищо не бе направено от страната на Министерството на културата за признаване на нашите културни паметници за световно културно наследство. Сами се забравяме.

– Защо се занимавате с митология?
– Защото тя е първата форма на запазване на човешката мъдрост. И защото в археологическите митове откривам аналогии с нашето съвремие. И защото ние мислим митологично, живеем с митове, с митични фигури и в митично време. Помните ли как ни разказваха, че скоро няма да знаем какво да правим с парите си, че няма да излизаме от Канарите? „Златната утопия“ не угасва. Вече толкова време вярваме, че ще спечелим от Тотото. Спецификата на мита обаче е в това, че той съществува докато в него вярват. А виждаме, че всички по-малко избиратели стигат до урните. Което обаче не променя митологичната ситуация – хората ходят я за гъбите, я на море, я защото „така е в развитите демокрации“.

– Какво ще пожелаете на съименниците си в навечерието на Ивановден?
– В археологическата култура името означава идентичността на човека, той си създава името, т.е. влиза в колективната памет. Да носим гордо това славно име. Дори когато вече сме „Дядо Ивановци“.

– И последно: как би се събудила България след 25 години?
– Ако дотогава остане нещо от света, с интервю „Как да събудим българския дух“.

Източник: Стандарт