Дизел, керосин и други горива, рафинирани от руски суров петрол, наводняват Европа, което кара Киев да призове за затягане на санкциите срещу Москва.
В интервю за Politico Олег Устенко, икономически съветник на украинския президент Володимир Зеленски, призова ЕС, както и Обединеното кралство и САЩ, да затворят „вратичката“, която позволява на трети страни като Индия, Китай и Турция да рафинират суров петрол, закупен от държавните енергийни фирми на Москва в бензин, дизел и други продукти, преди да ги продаде без ограничения.
През декември Г-7 се съгласиха да определят таван на цените от 60 долара за барел на руския суров петрол, което означава, че продажбите под тази цена са разрешени. Идеята беше да се притисне финансово Москва, като същевременно се позволи на петролните пазари да продължат да функционират.
Резултатът е, че страни като Индия купуват евтин руски суров петрол и след това го рафинират – което печели на местните компании маржа на рафинирането – преди да го продадат на други страни.
Индийският внос на руски суров петрол достигна връх от 69 милиона барела през май, почти десетократно увеличение от същия период през 2021 г. преди нахлуването на Русия в Украйна – и повече от два пъти повече от 31 милиона, закупени през май миналата година.
Обемите са паднали до около 50 милиона барела през юли, но остават доста над предвоенните нива.
В резултат на това индийският износ на горивни продукти за ЕС скочи рязко. През юни тя е изнесла 5,1 милиона барела дизелово гориво и 3,2 милиона барела реактивно гориво за блока, спрямо съответно едва 1,68 милиона барела и 0,51 милиона барела през юни 2021 г.
Устенко изтъкна Индия, като се има предвид, че „преди инвазията те купуваха руски петрол, но нивото на техния внос беше много незначително, само около 1 процент от техния вносен петрол. Сега той е на ниво от почти 40 процента, което е наистина драматична промяна.“
За Ню Делхи това е просто добър бизнес.
В интервю за CNBC миналата седмица индийският министър на петрола и природния газ Хардип Сингх Пури призна, че частните рафинерии в неговата страна изкупуват руския суров петрол на цени доста под пазарната цена.
Приходите от руски енергиен износ на практика са намалели наполовина през първите шест месеца на тази година, докато рублата достигна исторически дъна през последните седмици, тъй като санкциите започват да подкопават основите на руската икономика.
Но тъй като войната взема своите жертви в Украйна, Киев иска да затегне още повече примката.
Политиците трябва да подкрепят „забрана за всички рафинирани продукти, отиващи в страните от Г-7“, ако са произведени с руски петрол, дори ако са били рафинирани другаде, настоява Устенко.
Той добавя, че Киев иска да изгради подкрепа сред страните от Г-7, за да намали горната граница на цената до едва 30 долара за барел. Полша и балтийските страни настояваха за по-ниска цена миналата година, но страни като Гърция – чиито петролни танкери транспортират много руски суров петрол – се отказаха.
„Тези стъпки ще бъдат огромен сигнал за производителите, че сега е напълно незаконно да се пипа руски петрол и да се снабдява режимът с кървавите пари, които те използват, за да купуват оръжия и да извършват военни престъпления в Украйна“, казва Устенко.
Идеята обаче едва ли ще намери голяма подкрепа, поне за момента.
Според Максимилиан Хес, сътрудник в Изследователския институт за външна политика и автор на нова книга за санкциите срещу Русия, рафинирането на руския суров петрол от трети страни не е толкова провал на мерките, колкото е планирана функция.
„Част от стратегията на Запада, както САЩ каза многократно, е да поддържа потока на руски петрол“, каза той, като същевременно гарантира, че Москва печели по-малко от износа си и не печели премиите, които идват от продажбата на рафинирано гориво, а не на суров петрол.
„Със сигурност има апетит сред някои членове на Г-7 за таван на цената от 30 долара, но може да има някои предизвикателства при въвеждането на забрана за рафинираните горива“, добави той.
