Държавните университети спират работа на 20 май в знак на протест. Те призовават за разбиране и подкрепа от цялото българско общество и най-вече от студентите и докторантите. „Нашите действия не са резултат на моментна емоция, а на дългогодишно потискано недоволство, превърнало се вече в оправдан гняв“. Това се казва в протестно писмо, подписано от 44 ректора на български университети до държавните институции.
Ето цялото писмо на Съвета на ректорите, публикувано без редакторска намеса:
В навечерието на най-светлия за академичната общност празник – 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, сме принудени да се обърнем към цялата общественост в пореден опит да бъдем чути и разбрани.
Преподавателите, учените и служителите в администрацията на висшите училища са гръбнакът, които формира т. нар. „елит на нацията“. Необходимо е грижата за българската наука и образование да е изведена като основен национален приоритет в политиките на държавата.
През последните три години средствата от брутния вътрешен продукт, предвидени за финансиране на българските университети, драстично намаляват.
Трудовите възнаграждения на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни спрямо тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкова висок образователен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на колегите от Европейските образователни институции).
С огромни усилия през м. март тази година, с изменение на Закона за висшето образование, по настояване на цялата система, са приети правила, обвързващи предвидените средства от държавния бюджет за образование и наука с определен минимален процент. Трудовите възнаграждения на академичния състав на държавните висши училища са фиксирани спрямо средната брутна работна заплата за страната.
Отдавна най-талантливите млади хора на България не избират кариера в науката.
Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогически професии и ангажименти в системата на средното образование, и други, които не са свързани с образованието. В същото време системата претърпява положителни вътрешни трансформации. Според официални данни на независимите рейтингови класации публикационната активност и цитируемост на българските учени в престижни международни реферирани и индексирани издания през последните 5 години се повишава не в проценти, а в пъти.
На фона на ангажиментите, които държавата официално декларира към академичната общност с изменението на Закона за висшето образование, последва мълчалив отказ да се изпълнят задълженията по него и да се осигурят необходимите средства.
Държавата, в лицето на изпълнителната власт, отказва да изпълни задълженията си, които законодателната власт й е вменила. Още повече, че държавата през последните години игнорира приноса и значението на частното висше образование за общественото и икономическо развитие на страната.
От седмици ректорските ръководства и Съветът на ректорите, който ги представлява, безуспешно се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на държавата, в опит да осигурят това, което самият закон гарантира.
Подобно унизително отношение към знанието не е проявявано никога досега в най-новата българска история.
До този момент гласът на академичната общност не достига високи децибели, защото сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и исканията са водещи. Подобен подход от наша страна се приема за наивен и неефективен от тези, от които зависи да си свършат работата.
Поради тези причини, за първи път от началото на Прехода и промяната през 1989 година, ние българските учени и преподаватели от националните държавни университети и част от частните университети ще предприемем ефективни протестни действия поради неизпълнение на поетите от държавата задължения към нас и неспазването на Закона за висше образование.
На 20.05.2024 г. всички държавни български университети и част от частните университети предупредително няма да отворят врати, като изключение ще се направи единствено за дейности със спешен и неотложен характер.
Съветът на ректорите определя 20.05.2024 г. като начална дата за стъпаловидни по продължителност протестни действия на всички висши училища до края на семестъра (протестите ще се изразяват в стъпаловидно нарастване на дните, в които висшите училища няма да работят). В тези действия може да бъде включено и реално блокиране на ключови артерии в страната.
Изразяваме своята пълна подкрепа на протестите, организирани от синдикалните структури на ВОН – КНСБ и „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, които имат идентични искания с тези на академичната общност, и които ще се проведат в същия ден.
На 24 май всички преподаватели, учени, изследователи, работещи в българските висши училища, ще се включат в шествията по повод празника с протестни ленти на реверите, в израз на несъгласие с пълното разминаване между думите и делата на българските политици и държавници.
С гореизложеното и съгласно чл. 92 ал. 1 и ал. 3 на ЗВО сме непреклонни в исканията си за осигуряване достигането на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната и осигуряване на минимална основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища не по-малък от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната, подчертават от Съвета на ректорите.
Призоваваме за разбиране и подкрепа от цялото българско общество и най-вече от студентите и докторантите.
Нашите действия не са резултат на моментна емоция, а на дългогодишно потискано недоволство, превърнало се вече в оправдан гняв.
Призоваваме всички органи на държавната власт да преосмислят отношението си към висшето образование в България, за да не се достигне до небивалия срам да се затварят за постоянно български университети поради фалити и недофинансиране. Необходими са смирение, здрав разум, воля и далновидност. Надяваме се да ги видим в поведението на тези, от които зависи изпълнението на нашите искания.
Българинът исторически винаги е ценял високо и е поставял на пиедестал образованието на децата си. Не трябва да забравяме, че националните истории на други народи са писани от генерали и политици, а българската е писана от учители и учени. Надяваме се тази истина да достигне до тези, които взимат решенията за нашето бъдеще, без значение от техния партиен цвят и идеологическа окраска, се казва още в писмото.
Източник – БГНЕС