Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в специално интервю за SafeNews коментира вероятността за преговори между Владимир Путин и Володимир Зленски. Според него сценариите за подкрепа на ЕС към Украйна се различават в нюанси в зависимост от изборите в САЩ.
SN: Г-н Димитров, Тръмп обеща да призове Путин и Зеленски за преговори, ако спечели изборите в САЩ. На този етап като са известни геополитическите конфигурации, такива преговори изглеждат ли възможни?
Съвсем доскоро такива преговори изглеждаха невъзможни. Украйна два пъти свиква конференции за мир, в които Русия не беше поканена и не участваше. От гледна точка на имиджа на двете воюващи държави Русия и Украйна, може би вече те няма да се противопоставят така остро на двустранна среща както между тях, така и с участието на редица други посредници. Не изключвам в следващите месеци да се случи такова нещо, независимо от това дали Тръмп ще бъде за втори път президент или не. Само че тези преговори няма да дадат никакъв резултат. Причината е елементарна. И може да бъде описана с едно изречение: силите на двете воюващи държави са изравнени, а позициите им са непримирими.
Русия и Украйна не са готови да се договарят, докато една от тях не бъде разгромена на бойното поле. Това не се е случило досега. Няма и да се случи в следващите няколко месеца. Това равновесие ще се запази, прогнозира Пламен Димитров.
Поради което едни такива преговори с участието и на Русия, и на Украйна ще бъдат всяка от страните да покаже, че тя не е против мирните преговори. Че тя не е страната, която проваля мирните усилия. И съответно да направят добро впечатление на държавите, които все още не са се определили ясно в този конфликт: така нареченият глобален Юг. Така че възможни са такива преговори, но това няма да спре войната. Дори се опасявам, че тя все още не е преполовена.
SN: Променя ли картината настъплението на Украйна в Курската област, г-н Димитров? Която Путин нарече поредна провокация?
Цялостната картина на фронта и на съотношението на силите не се променя от това настъпление. Според мен то има две цели. Едната е да отвлече руски сили от други участъци на фронта, където положението е тежко за Украйна, за да затворят този пробив в Курска област. И другата е от гледна точка на имиджа с това, че бойните действия са пренесени макар и на малка част от руската територия. То показва, че това не е игра на едни врата и че украинската страна също може да контраатакува. И носи известно самочувствие на Украйна. Показва и на руските мирни граждани, че тази война съвсем не е символична за тях. Напротив, руските граждани, които живеят в райони в съседство до бойните действия, също са почувствали войната така, както я чувстват две години и половина украинските мирни граждани.
SN: Може ли Путин да предприеме симетричен отговор, включително контраатаки и на територията на НАТО? За които вече намеква заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев.
Не. На територията на НАТО такива контраатаки не може да има. Това означава да се задейства чл. 5 на Вашингтонския договор. И съответно с цялата си мощ НАТО да отговори на такава руска атака. Но е възможно например Русия да се опита да проникне на Украинска територия в други участъци, които са далече от фронтовата линия. Тъй като Курска област не е на досегашната фронтова линия, в хода на изтласкването на украинския контингент руснаците могат да се опитат да минат на украинска територия. А отсреща е Сумска област на Украйна. Така че е възможно да се появят нови точки на бойни действия на територията на Украйна. Но в никакъв случай на територията на държава от НАТО това не може да се случи.
SN: Многократно се е коментирало, че САЩ гледат постепенно да се изтеглят от интересите си в тази война, като ги прехвърлят на Великобритания и ЕС. Реално може ли да се случи, г-н Димитров?
Да. През последните години САЩ пренасочват фокуса на своята външна политика към Югоизточна Азия. Тъй като там се намира единствената държава, която може да бъде съперник за световното лидерство на САЩ и това е Китай. Но се случват войни в Украйна и в Близкия Изток. Те не позволяват на САЩ да загърбят традиционните региони, в които те влияят, намесват се, имат система от съюзи, и да се пренесат изцяло в Източна Азия. През изминалите две години и половина САЩ и Западът като цяло са инвестирали много сериозен военен, финансов и политически ресурс в Украйна в това тя да удържи на руския натиск. И в крайна сметка да спечели войната. Затова не е логично да се откажат от тази инвестиция и да дадат победата на Путин.
Едно евентуално изтегляне от ангажиментите спрямо Украйна ще означава ни повече, ни по-малко поражение за САЩ и поражение за Запада. Което те едва ли ще искат да допуснат, подчертава Пламен Димитров.
По-скоро ми се струва, че САЩ няма да се откажат от ангажиментите си спрямо Украйна. Възможно е, ако Тръмп стане президент, да намалее военната помощ за Украйна. Но тя няма да бъде спряна напълно. Тук има и друго въздействие: колкото по-силно става руското настъпление и колкото по-застрашени най-важните градове на Украйна като Киев и Одеса, толкова повече ще се усилва западната помощ. Така че тази западна помощ зависи от ситуацията на фронта. Когато е по-тежко за Украйна, тя се усилва. Не очаквам пълен отказ от тези ангажименти.
SN: Г-н Димитров, от тази гледна точка, какви са сценариите за Европейския съюз в зависимост от изхода на президентските избори в САЩ?
Ако Тръмп спечели, ЕС трябва да заделя повече средства, за да помага на Украйна. Защото върху него ще пада основната тежест. Не единствената, но основната. При такъв сценарий трябва да се засилват връзките между отделните европейски държави. И да се върви към някаква известна автономност на Европа от САЩ по отношение на отбраната. Интересното е, че вече имаме сигнали: Великобритания би се включила в тази обща европейска отбрана, която да бъде автономна от САЩ.
В началото на седмицата Великобритания и Германия сключиха пакт за сигурност в отбраната преди изборите на 5 ноември. Това е пътят, по който ще се върви, казва Пламен Димитров.
Ако Камала Харис спечели изборите, няма да настъпят някакви сериозни промени. Европа ще остане под военния чадър на НАТО. А в НАТО водеща роля ще играят САЩ. Това е вторият възможен сценарий. И, разбира се, нещата биха се променили, ако свърши войната в Украйна. Но, както казах, не виждам това да се случи в скоро време и такъв сценарий не ми се струва реалистичен.
SN: Какво е мястото на България в тези събития, г-н Димитров?
Мястото на България е предопределено от членството й в НАТО и в ЕС. И от това, че България е лоялен член на тези два съюза. Защото имаме и други държави като Унгария, които само формално членуват в тези съюзи. До голяма част България е част от този западен консенсус спрямо конфликтът между Русия и Украйна. И единствената възможна позиция, която могат да заемат нашите два съюза, е да подпомагат жертвата на агресията. Защото ако агресорът успее, това би подкопало основите на международния ред. А за България това би представлявало непосредствена заплаха, защото през Черно море Русия и Украйна са наши съседки. Смятам, че поведението на българските власти е съвсем адекватно. Включително тази позиция, която доминира през последните месеци в парламента и която правителството провежда: да се оказва военна помощ на Украйна според възможностите на България.
