Румен Петков, лидер на ПП АБВ, коментира специално за SafeNews, че Европа се ангажира със смъртта, а липсата на какъвто и да е стремеж за намиране на мирно решение не е отговорно поведение. Според него сме свидетели на агресивен говор, който не довежда до нищо конструктивно. Румен Петков подчерта, че България не се държи като партньор в ЕС и НАТО, няма декларирана собствена позиция, а само подаква на чужда.
SN: Г-н Петков, какви впечатления за мирния процес между Русия и Украйна оставят срещата на Г-7 в Италия и конференцията в Швейцария?
Конференцията в Швейцария е морален и политически провал. Защото от заявените амбиции на Зеленски да участват президентите на САЩ и на Китай, Индия, Саудитска арабия и да се ангажират с конкретна позиция, нищо от това не се случи. Президентът на САЩ не отиде. Пропусна шанса да се изложи още веднъж в публичното пространство. Китай заяви, че няма да участва в този фарс. А в крайна сметка Индия, Саудитска арабия и други ключови играчи отказаха да се ангажират с предложения текст. Как пропагандата ще оповести това сборище, е друг въпрос. Фактът е този. Без да коментираме, че това упражнение струва повече от милиард долара. Като подготовка, настаняване, хрантутене, медийно отразяване, охрана пропиляхме един милиард долара. Пропиляхме ги в ритуал, от който нищо не следва. Ако се замислим, ритуалните мероприятия се провеждат от империи със затихващи функции. Това беше поредното дрънкане на оръжие и изливане на пари в името на смъртта.
Все повече натежава въпросът: ние Европа, ние НАТО докога ще бъдем ангажирани със смъртта?
Защото се ангажираме със смъртта в Украйна. Още веднъж сме със смъртта в Ивицата Газа. Където са същите мерки и средства, а ние не се противопоставяме. Тези въпроси за обективния анализ са повече от потресаващи, но липсват в дневния ред на Европа и европейските институции. А това не означава, че ги няма в дневния ред на обществото. И симулацията на протестите от резултатите от изборите във Франция е повод за сериозен размисъл докъде, доколко и как Европа може да продължи в този си вид. Ако проследите българските новинарски емисии за събирането в Швейцария, започнаха в четвъртък със: „…събирането на повече от 110 страни…“, в петък и събота: „Повече от 100 страни се ангажираха със…“, в неделя: „90 страни участват в Швейцария…“ А тази сутрин започнаха с: „Няколко десетки страни бяха в Швейцария и се ангажираха със…“. Имаме провал, включително и на кампанията, призвана да подкрепи потрошаването на този милиард долара.
SN: Г-н Петков, на какво ниво е дипломатическата подкрепа за Украйна? И как се възприема каузата на Украйна в глобалния свят?
Очевидно, далеч не еднозначно. Виждаме категоричната реакция на Китай. На Индия, Саудитска Арабия, страни с тежест не само в провеждането на регионалната си политика, а и в световен мащаб. А сме свидетели на агресивен говор, който не довежда до нищо конструктивно. Напротив. Той ни превръща в съучастник на смъртта. В момента трябва да си дадем сметка, че досегашната ЕК и държавният секретар на САЩ, по-скоро ключовият фактор в Департамента Виктория Нюланд, се държаха като извънредни и пълномощни посланици на смъртта. За съжаление търсенето на дипломатически решения не е в дневния ред на ЕС в този му вид, с това му ръководство на ЕК и на Европарламента. Дипломацията се подхвърля по безусловен начин като търсене на решение от администрацията на Белия дом и имаме стремеж за нормализиране от Изтока, Африканския континент и не толкова силни и чуващи се гласове в Европа. Имам предвид Словакия, Унгария, както и отделни гласове в държави-членки.
SN: Г-н Петков, в навечерието на срещата в Швейцария, руският президент Владимир Путин постави ултиматум: Украйна да отстъпи 5 свои области и да откаже официално, че няма да се присъедини към НАТО. Видимо той остава без отговор. Как ще се развият събитията?
Притискане на Русия с НАТО през последните 32-33 години доведе до тази война. Ако продължаваме да декларираме стремежа Русия да бъде обградена от НАТО, този тип самозащита не бива да ни изненадва. Ако въпросът със санитарния кръг около Русия беше решен преди години, ние нямаше да бъдем съучастници за загиналите стотици хиляди украинци и руснаци. Апелът на президента Путин е израз на политиката на държавата, както я вижда. Но липсата на какъвто и да е стремеж за разговор за намиране на мирно решение от Европа не е отговорно поведение. Президентът Байдън само преди няколко дни каза: „Ако загубим Украйна, ще загубим влиянието си и начина да управляваме Източна Европа. Затова ние трябва да спечелим в Украйна.“ Т.е. очевидно е какво правят САЩ през последното десетилетие. И не само в Украйна. Защото там те налагат санкции до безкрай, когато избиването на 35 хиляди палестинци не може да ги смути. Нито ЕК.
SN: Г-н Петков, къде е България в тези международни процеси?
Никъде. България е член на ЕС и на НАТО, но ние не се държим като партньори. Нямаме декларирана наша позиция. Ние само подакваме на позицията на някой Блинкен, на някоя Фон дер Лайен или на някой друг. Имахме подобно поведение и през Ковид кризата и купихме милиони ваксини. И тях сега ще унищожим също за много милиони. Практически участваме във войната. А същевременно в българското Народно събрание не се задават два въпроса. Какво е състоянието на българските въоръжени сили? Имаме 28% недокомплект на българската армия. Това е престъпно и безотговорно поведение на българския парламент и на правителствата. Те със своето бездействие са довели българските млади мъже до степен на нежелание да се ангажират с платена военна служба. Значи нямаме армия. Това обаче не смущава нито „Възраждане“, нито някой друг в предишното Народно събрание. Не ги смущава и сега. Второ: извърши се посегателство върху българската мобилизационна готовност и върху военновременни запаси.
И за да се прикрият тези престъпления, сега се прави предложение те да бъдат преоценени. Напротив. Те трябва да бъдат оценени сега. Да се види кои са извършили престъпленията и да си получат заслуженото. В Словакия как се повдигнаха обвинения срещу посегналите на националната сигурност – бившия премиер и бившия военен министър.
Ако не сме в състояние да се грижим за собствената си сигурност, не можем да разчитаме на никой. Можем да строим за стотици, хиляди военни бази за чужда войска, но тя не е тази, която ще пази България. И приказките за чл.5 от договора са повече от глуповати. Имал си 300 самолета и си се докарал до там да имаш три. Предварително плащаш милиарди за производство и доставка на самолети, а тях да ги няма. Не можеш да се изправиш пред държавата партньор и да кажеш: „Ние сме партньори и искаме това, което незаслужено сме платили в аванс, или да ни се даде веднага, или ни върнете парите, за да се грижим за сигурността на нашето небе.“ Ако не кажеш това, значи не си партньор, а член. Възприемат страната ни като даденост, която да бъде употребена от някого, както му е угодно, а не в интерес на българския народ.
SN: Г-н Петков, от днес започват преговорите за съставяне на правителство. А в сряда президентът свиква 50-то народно събрание. Как ще завършат?
Това Народно събрание не може да роди нищо сериозно за защита на националния ни интерес и гарантиране на националната ни сигурност. Чуждестранните инвестиции продължават да намаляват. Състоянието на образованието ни е катастрофално. Имаме 47% функционално неграмотни граждани. Нямаме достатъчно ефективна система на здравеопазване. Имаме и рушаща се икономика. Ниската избирателна активност е довела дотам, да се стимулира появяването на уродливи политически субекти. Какво означава човек с осъдителна присъда като Николай Марков с изпълнителен лист, с който съдът е постановил да заплати определена сума, държавата да не може да го намери. Да го намерят в парламента, където всички го виждаме. Това Народно събрание е абсолютно непредставително, има 34% гласуване. Отговорността е на политическите сили, на медиите, но има 65% наши сънародници, които вероятно с различно основание и мотивация са направили избора да не гласуват. Така позволиха купения, контролирания дори от политически съображения и други въздействия вот да определи състава на правителството.
SN: Г-н Петков, а що се отнася до самото правителство?
Поведението, излъчвано от ГЕРБ и лидера му Бойко Борисов говори, че правителство ще има. Но си личат спекулативните анализи и не бих искал да давам своя принос: доколко и как ще се сформира експертен кабинет. Защото никой нормален човек не може да обясни, какво означава експертен състав на правителството. Едно правителство има своите политически задачи и отговорности. Някои наши „анализатори“ се стремят да обяснят, къде е имало експертни правителства. Такива правителства не ги е имало никъде. Внушенията, колко незаменими и силни са ГЕРБ и ДПС и техните лидери ще продължат да ни заливат. Тези разговори за правителство текат още от седмицата преди провеждането на изборите. Защото резултатите не бяха ясни само на Кирил Петков и Асен Василев. Ще видим цялото развитие на екран. Големият проблем е, че обществото няма да види точно това, което трябва да знае. Защото то ще се случи далече от хорските погледи и от камерите.
SN: Г-н Петков, какво предстои на вашата партия АБВ? Ще продължите ли съвместната работа в „Левицата“?
Разбира се, че „Левицата“ е дългосрочен проект. Аз вярвам, колкото и наивистично да е на моята възраст, че решителните стъпки, предприети в БСП, ще отприщят възможността за сериозна коалиционна формула в лявото политическо пространство. Основната разлика между „Левицата“ и останалите участници е в това, че те гледат на себе си като на проект. А ние в ляво гледаме на себе си като на политическа сила и организация, която е призвана да служи на обществото.
